Ключови фрази
Отвличане от въоръжено лице * споразумение * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 429

София, 30 октомври 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

при участието на секретаря Л.Гаврилова
и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 1484/2012 година

Производството е образувано по искане на осъдения А. А. Д. за възобновяване на нохд № 149/12г. по описа на Окръжен съд-гр.Силистра поради допуснато съществено нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Осъденият моли да се намали наложеното му наказание по чл.142,ал.2 т.1 НК и по чл.144,ал.3 НК по определение № 59 от 08.06.2012г. с което е одобрено споразумение между него и прокурора от Окръжна прокуратура-Силистра.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С посоченото споразумение осъденият се е признал за ВИНОВЕН в извършване на две отделни деяния:1.По чл.142,ал.2 т.1 вр.с ал.1 НК затова,че на 27.03.2012г. в с.Зафирово,обл.Силистра е отвлякъл Н. И. Ю. от с.с.,като е бил въоражен с нож,за което и във вр.с чл.55,ал.1 т.1 НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ .2. По чл.144,ал.3 във вр.с ал.1 НК затова,че на същата дата и на същото място се заканил с убийство на Н. И. Ю. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяване на престъплението поради което и във вр.с чл.54 НК му определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.23,ал.1 НК съдът ОПРЕДЕЛИЛ на осъдения ОБЩО наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР.
С отделно определение от същата дата ,на основание чл.306,ал.1 НПК, съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение присъда № 277 от 11.11.2010г. влязла в сила на 29.11.2010г. по нохд № 18/2010г. по описа на ТРС,с която на А. А. Д. е наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с приложение на чл.66,ал.1 НК и изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.Постановил е наказанието да се изтърпи ОТДЕЛНО при СТРОГ режим в ЗАТВОР.
Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК от легитимирано лице.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:
Производството е разгледано по реда на глава двадесет и девета от НПК.По споразумение внесено по реда на чл.381 НПК от прокурора при Окръжна прокуратура-Силистра, осъденият А. Д. и защитника му-адв.Д.П. от АК-Силистра,съдът е дал ход на делото.На основание чл.382,ал.4 НПК съдът е запитал обвиняемия Д. разбира ли обвинението,признава ли се за виновен,разбира ли последиците от споразумението,съгласен ли и с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
Видно е от протокола от проведеното на 08.06.2012г. съдебно заседание,че А. Д. е заявил,че се признава за виновен за извършените две престъпления,знае,че трябва да се приведе в изпълнение условната му присъда,доброволно е подписал споразумението,запознат е с него,отказва се от разглеждане на делото по общия ред и е съгласен с всичко,което е изложено в споразумението.На това основание и като е съобразил разпоредбата на чл.382,ал.7 НПК, съдът е одобрил внесеното споразумение.
Съгласно последното,осъденият е приел и се е съгласил с размера на наказанието,най-тежкото от което е от 4 години лишаване от свобода.Видно е,че това наказание е определено при условията на чл.55 ,ал.1, т.1 НК,като съдът е взел предвид разпоредбата на чл.381,ал.4 НПК и е одобрил наказанието под долната граница предвидена в правната норма на чл.142,ал.2 ,т.1 вр.с ал.1 НК.
Доводът,че е несправедливо осъден с наказание от 7 години лишаване от свобода,поради което моли намаляване на същото не се подкрпя от данните по делото.
Определеното наказание в общ размер от четири години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК. Същото съответства на степента на обществена опасност на инкриминираните деяния,степента на обществена опасност на дееца,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл.36 НК.Съдът е приел предложението за наказание по чл.55,ал.1 т.1 НК и е одобрил споразумението за наказание от четири години по чл.142,ал.2 т.1 НК,което е значително по-ниско от долната граница предвидена в закона/от 7 до 15 години лишаване от свобода/.
Наказанието от три години лишаване от свобода по нохд № 18/2010г.изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66,ал.1 НК е приведено в изпълнение по реда на чл.68,ал.1 НК поради това,че в изпитателния му срок от пет години,осъденият е извършил горепосочените деяния по чл.142,ал.2 и чл.144,ал.3 НК.Това обстоятелство не е било ново за осъдения,тъй като видно от споразумението,той е бил запознат и се е съгласил с условието съдържащо се в т.3 на споразумението-а именно,че следва на основание чл.383,ал.2 вр.с чл.306,ал.1 т.3 и чл.68,ал.1 НК да се приведе в изпълнение наказанието наложено му с присъда № 277 по нохд № 18/2010г. на ТРС.
От изложеното е видно,че наказанието за извършените две престъпления по горното дело е четири години ,а наказанието от три години е активирано на друго законово основание и не подлежи на коригиране.
Касационният състав не намира основание за намаляване размера на наказанието от четири години лишаване от свобода,тъй като при определянето му не е допусната явна несправедливост.За да се уважи искането,следва при постановяване на определението за одобряване на споразумението,да е допуснато съществено нарушение по чл.422,ал.1 т.5 във вр.с чл.348,ал.1 т.3 НПК.При извършената проверка не бе установено допуснато от съда съществено нарушение,поради което искането за възобновяване на делото и намаляване на наказанието следва да се остави без уважение.
Доводът на защитника,че квалификацията на деянието по чл.142,ал.2 т.1 НКе неправилна,тъй като не е налице отвличане,а противозаконно лишаване от свобода е извън искането формулирано от осъденото лице.Следва да се посочи,че противоправната дейност на осъденото лице законосъобразно е квалифицирана като отвличане по смисъла на чл.142,ал.1 НК.Изпълнителното деяние се изразява в отвличане на лицето,за да бъде противозаконно лишено от свобода, а отвличането като действие представлява принудително преместване на пострадалото лице от едно на друго място против неговата воля.В случая подсъдимият със сила влязъл в дома на пострадалата,издърпал я навън и за дрехите й я влачел по пътното платно до дома си.Там завързал пострадалата Ю. с кабел,като вързал краката и ръцете й .Оставил я да седи на пода и постоянно повтарял,че жива няма да излезе от дома му. Отвличането по смисъла на закона е свързано с използвана принуда-физическа или психическа,каквато/физическа/ е употребена от осъденото лице.
При деянието по чл.142а НК няма елемент отвличане.Лицето се намира някъде и без наличие на правно основание/респ.отпаднало такова/ се ограничава правото му на свободно придвижване в пространството.
Воден от изложените мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Д. за възобновяване на нохд № 149/2012г. по описа на Окръжен съд-Силистра и намаляване на наказанието по определение № 59 от 08.06.2012г. с което е постигнато споразумение между прокурора при ОП-Силистра,осъдения А. А. Д. и защитника му адв.Д. П. от АК-Силистра за наказание в общ размер от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за деянията по чл.142,ал.1 т.2 вр.с ал.1 НК и по чл.144,ал.3 вр.с ал.1 НК,както и за привеждане в изпълнение на наказанието от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на основание чл.68,ал.1 НК по присъда по нохд № 277/11.11.2010г. по нохд № 18/2010г. по описа на ТРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: