О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 26.09.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3808 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3835 от 13.06.2017 г. /п. кл. от 06.06.2017 г./, подадена от П. К. И. чрез адвокат С. Р. от САК против въззивно решение № 109 от 28.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 30/2017 г. на Окръжен съд – Добрич. С него е отменено решение № 1082 от 31.10.2016 г. по гр.д.№ 3412/2015 г. по описа на Районен съд - Добрич, вместо което е постановено друго, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на П. К. И., че [фирма], ЕИК , със седалище и адрес на управление , [населено място], шосе „П.-Т.“ № 2 (сграда на П.), В., област И., е собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] , с номер на шаси W. /с предходен румънски рег. № ./, придобит на основание договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № . от 11.10.2007 г. с продавач „Порше Румъния“ при посредничеството на [фирма], и П. К. И. е осъдена да предаде на [фирма] владението върху описания лек автомобил.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация [фирма] чрез адвокат Г. Г. от САК е подал отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 - 273 ГПК, въззивният съд е приел, че идентификационните книжа на лекия автомобил /голям талон – ползващ се с материална доказателствена сила официален свидетелстващ документ/, както и фактура № . от 11.10.2017 г. установяват, че вещта е придобита от [фирма] по договор за покупко-продажба с [фирма] чрез посредничеството на [фирма]. Този извод следва и от офертите за финансов лизинг от 04.09 и 06.09.2007 г. и договор за финансов лизинг № 9060433/180009 от 07.09.2007 г., съгласно който [фирма] е поело задължение да предостави за ползване лек автомобил „Фолксваген Пасат“, 2,0 T., 140 к.с. на „А. С. Г&Г“. Лизингополучателят не е придобил правото на собственост върху предмета на договора, тъй като не е заплатил дължимите вноски съгласно т. 9.2. от договора. [фирма] започнало да издирва автомобила, в резултат от което се установило, че /считано от 26.08.2011 г./ той фигурира в регистрите на Република България /ОД-МВР - Д., сектор „Пътна полиция“/ на името на П. К. И. като собственик.
На 25.08.2011 г. в [населено място], Румъния с договор за покупко-продажба на употребявано превозно средство Б. Ч. П. продал на П. Й. Г., действащ чрез своя пълномощник Ц. К., процесния автомобил. По аргумент от чл. 1294 от Гражданския кодекс на Румъния /“Продажбата е споразумение, чрез което две страни се задължават помежду си – едната да прехвърли на другата собствеността върху дадено нещо, а другата да заплати на първата цената му.“/ и вътрешноведомствена бележка относно валидността на продажба на леки автомобили към 25.08.2011 г. в Румъния, въззивният съд е приел, че за продажбата на леки автомобили се изисква писмена форма за действителност с полагане на подписите на страните по сделката, което изискване в конкретния случай е спазено. Като неоснователни са преценени доводите на ищцовото дружество, че сделката е нищожна поради липса на съгласие, произтичаща от факта, че подписът при извършването на покупко-продажбата не е положен от Б. П.. Този извод е аргументиран с процесуалното бездействие на ищеца да ангажира годни доказателства, доколкото по силата на чл. 195 и сл. ГПК не е допустимо да се цени като годно доказателство графическата експертиза, извършена в досъдебното производство № 595/2012 г. по описа на Първо РУП, [населено място], водено срещу неизвестен извършител относно процесния автомобил, без да е спазена процедурата по ГПК за назначаване на вещо лице и приемане на неговото заключение от решаващия състав на гражданския съд. Аналогично е положението и по отношение на намиращите се в кориците на досъдебното производство декларация от 28.04.2013 г., подписана от Б. П. и протокол за разпит на пълномощника Ц. К. /въз основа на който ищецът е поддържал нищожност на договора от 25.08.2011 г. поради уговорка за обратно изкупуване/.
Независимо от валидността на договора от 25.08.2011 г., съдът е приел, че същият не транслира правото на собственост в полза на купувача П. Й. Г., действащ чрез пълномощника Ц. К., тъй като продавачът Б. П. не е бил негов собственик. Последният се е легитимирал като собственик с фактура № 11784821 от 10.08.2011 г., в която е посочен като купувач на автомобила от ищцовото дружество, но липсва договор за продажба в писмена форма съгласно приложимото румънско право. Прието е за установено, че фактура № 11784821 от 10.08.2011 г. не е издавана от ищцовото дружество. Движимата вещ не е придобита и при условията на чл. 937, ал. 1 от Гражданския кодекс на Румъния /“Лице, което добросъвестно сключи с несобственик прехвърлителен акт за собственост със задължителни условия, имащ за предмет на сделка движим имот, става собственик на това имущество от момента на ефективното му вземане във владение.“/, тъй като П. Г., действащ чрез пълномощника си Ц. К. не е установил добросъвестно владение. П. Г. е недобросъвестен, тъй като и неговият пълномощник е недобросъвестен по смисъла на чл. 938 от Гражданския кодекс на Румъния /“Добросъвестен е притежателят, който не е бил запознат и според обстоятелствата не е трябвало да се запознае с липсата на право на собственост на отчуждителя.“/. Прието е, че Ц. К. е била запозната, че не е съществувало право на собственост у прехвърлителя Б. П., тъй като същият не е представил договор за покупко-продажба в писмена форма, съдържащ подписите на страните, което е изискване за валидност на прехвърлителната сделка относно лекия автомобил по румънското законодателство, а само фактура, която не доказва наличието на такъв договор, и следва да намери приложение древноримският принцип, че незнанието на правото не извинява.
На 26.08.2011 г. в [населено място] с договор за покупко-продажба, спрямо който е приложимо българското законодателство, П. Г. чрез пълномощника си Ц. К. продал на П. К. И. автомобила, след като той бил регистриран в Република България на 25.08.2011 г. Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП сключеният договор с предмет регистрирано МПС е действителен, но въз основа на него П. И. не е станала собственик на автомобила, защото продавачът П. Г. не е бил негов собственик и не е налице хипотезата на чл. 78 ЗС предвид законовата забрана за придобиването на собствеността чрез добросъвестно владение, когато се касае за движима вещ, за чието прехвърляне се изисква квалифицирана писмена форма съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП. По тези съображения е формиран извод, че [фирма] е останал собственик на процесния лек автомобил, а П. И. не е придобила противопоставими на ищцовото дружество права. Процесната вещ е при ответника и следва да бъде върната на основание чл. 108 ЗС.
В представеното от касаторката изложение на касационните основания са формулирани два въпроса с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
1. „Относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор“ - с позоваване на Р № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. №4265/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. №7175/2013 г. на ВКС, ІV г.о.;
2. „Относно оспорването на отразеното в свидетелството за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС“ - с позоваване на Р № 874 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4074/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.;
Касаторката поддържа още, че е налице противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с Р № 637 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 883/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ІV г.о., без да формулира конкретен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Според касаторката се налага произнасяне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса
3. „Допуска ли разпоредбата на чл. 1294 от Румънския Граждански кодекс договор за покупко-продажба на лек автомобил да се счита за сключен, ако е обективиран в счетоводен документ /фактура/? При положителен отговор – счита ли се, че е налице договор, сключен в установената от закона форма, ако счетоводният документ /фактурата/ не съдържа подписите на законните представители на страните по сделката?”
Изразява несъгласие с произнасянето по приложението на чл. 938 от Румънския Граждански кодекс, като поставя питането
4. „Опровергавана ли е добросъвестността на праводателя на ответника и приложимо ли е по отношение на него оригинерното придобиване на собствеността върху процесната вещ?
с довод, че това е от значение за точното прилагане на закона и установяване на истината по делото и , доколкото се касае за чуждо право, отсъствието на задължителна практика налага допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по първия от поставените въпроси, който обобщава оплакванията на касаторката за допуснати процесуални нарушения. Такива доводи могат да бъдат обсъждани при допуснато касационното обжалване /в акта по съществото на касационната жалба/, но не са годни да обосноват допускане на обжалването – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Не съставлява основание за допускането и въпрос № 3, доколкото основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е относимо към точното прилагане и развитието на националното право. Въпрос № 4 изисква анализ на доказателствата, което е извън предмета на производството по селекция на жалбите. Обстоятелството, че въззивният съд е приел да е обвързан от удостовереното в идентификационните книжа на лекия автомобил /голям талон/ в качеството на официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, при заявено с отговора на исковата молба оспорване на документа в частта му досежно отразеното, че [фирма] е собственик, мотивира извод, че въпрос № 2 има обуславящо значение за изхода на спора. Налице са предпоставките за допускане на обжалването, макар и не в поддържаната от касаторката хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - предвид спецификите при опровергаване на удостоверяването относно собственика на подлежащо на регистрация МПС в чуждестранно свидетелство за регистрация, като в рамките на правомощията си, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК съставът конкретизира питането в смисъл „Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС“.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая на сумата 192 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 28.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 30/2017 г. на Окръжен съд – Добрич.
На касаторката, чрез пълномощника й адвокат С. Р. от САК, ДА СЕ СЪОБЩИ задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 192 (сто деветдесет и два) лева, като бъде предупредена, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за изпълнение на указанията.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: