1 Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 24.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 598 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Н. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. С. срещу решение № 6148 от 21.11.2011г. по в. гр. дело № 9016/2011г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Б състав. С въззивното решение е отменено решение от 05.05.2011г. по гр. дело № 60233/2010г. на Софийски районен съд, 77 състав в осъдителната му част, вместо това предявеният от С. Н. Н. срещу [фирма] иск в частта за заплащане на сумата 10 250 лв. - застрахователно обезщетение по щета № 51-01310-197/10/10/040/500116, заедно със законната лихва от 10.12.2010г. до окончателното плащане, е отхвърлен като неоснователен, потвърдено е първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над 10 250 лв. до пълния предявен размер от 13 425 лв. и ищецът е осъден да плати на ответното застрахователно дружество сумата 1 642 лв. – деловодни разноски по делото за първоинстанционното и въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд не е приложил правилно процесуалните принципи на служебно начало /чл. 7 ГПК/, установяване на истината /чл. 10 ГПК/, равенство на страните /чл. 9 ГПК/ и състезателно начало /чл. 8 ГПК/, тъй като не е направил повторен доклад по делото съгласно чл. 146 ГПК и въпреки констатацията за своевременно направено от ответника оспорване на съществуването на застрахователното правоотношение, не е дал указания съгласно чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 266, ал. 3 ГПК за кои факти не са събрани доказателства, нито е задължил ответника да представи поисканите от ищеца с исковата молба документи от застрахователната преписка и застрахователната полица в оригинал. Касаторът прави оплакване за неправилно прилагане на процесуалните правила за оценка на доказателствата и разпределение на доказателствената тежест. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, евентуално касационната инстанция да реши спора по същество като уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски за трите инстанционни производства. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 243 от 23.04.2014г. по настоящото т. дело № 598/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправни въпроса, отнасящи се до правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, и връзката между доклада и основните принципи на гражданския процес на служебно начало /чл. 7 ГПК/ и установяване на истината /чл. 10 ГПК/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди въведените доводи и провери правилността на въззивното решение, приема следното: В направения от първоинстанционния съд доклад по делото на основание чл. 146 ГПК е прието, че страните не спорят, че ищецът е застраховал процесния лек автомобил по застраховка „Каско“ и че в рамките на действието на договора е уведомил полицията за извършена кражба на МПС. Ответникът е изразил несъгласие с доклада в частта относно наличието на застраховка „Каско“ и е поддържал направеното в отговора на исковата молба възражение за липса на застраховка, респективно на валидно застрахователно правоотношение. Независимо от това Софийски районен съд не е променил направения доклад. Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като се е аргументирал с наличието на необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя: валидно застрахователно правоотношение между страните по застраховка „Каско“, предвид представянето на полицата и документа за маркиране в оригинал на застрахователя във връзка с щетата, изразеното становище на ответното дружество в писмо от 07.10.2010г., наличието на хипотезата на чл. 301 ТЗ и неуточняване на лицето, чийто подпис се оспорва; настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил; дължимо застрахователно обезщетение в размер на реалната пазарна стойност на автомобила към момента на застрахователното събитие. В подадената от ищеца въззивна жалба са релевирани доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон /чл. 208 КЗ и чл. 203 КЗ/ и съществено нарушение на съдопроизводствените правила /вещото лице, изготвило заключението на автотехническата експертиза е дало заключение по въпрос, който не му е бил поставен и съдът не е съобразил това обстоятелство/. В подадената от ответника въззивна жалба е направено оплакване за неправилност на решението в осъдителната му част – неправилно съдът е преценил, че е налице валидно сключено между страните застрахователно правоотношение, неправилно СРС не е уважил направените възражения, не е съобразил, че по делото ищецът не е представил застрахователната полица, въпреки становището за липса на застрахователно правоотношение и направеното оспорване на подписите. Предвид приетото от първоинстанционния съд в доклада, че страните не спорят, че ищецът е застраховал процесния лек автомобил при ответното дружество, релевираните оплаквания и доводи практически представляват оплакване за неточен доклад, в резултат на което неправилно е прието за доказано валидно сключено застрахователно правоотношение. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е отделил спорното от безспорното, не е изпълнил задълженията си за събиране на релевантни доказателства, неправилно е приел в доклада по делото, че ответникът не оспорва застрахователното правоотношение, не се е произнесъл по искането на ищеца ответникът да представи застрахователната полица, като по делото не е изяснено държи ли ответникът полицата и може ли да я представи по делото. Решаващият съдебен състав е направил извод за липса на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и приемане, че оригиналът на полицата е в държане на ответника, предвид характера на представения „опис на документи“ като частен документ и липса на доказателства, че описът изхожда от ответника – не са поставени печат, фирмени знаци и означение на лицето, подписало за „приел“ документите. Отхвърлянето на иска е аргументирано с обстоятелството, че ищецът не е провел пълно доказване за наличие на застрахователен договор и на предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение, нито е представил Общите условия. Обжалваното решение е неправилно. Отговорът на процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, и връзката между доклада и основните принципи на гражданския процес на служебно начало /чл. 7 ГПК/ и установяване на истината /чл. 10 ГПК/ се съдържа в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че докладът по делото и указанията на съда, уредени в разпоредбата на чл. 146 ГПК, представляват проявление на основните правни принципи на служебно начало /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/, състезателно начало /чл. 8 ГПК/, осигуряване на равенство на страните при упражняване на процесуалните им права /чл. 9 ГПК/, създаване на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение за решаването на делото /чл. 10 ГПК/. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК представляват извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В настоящия случай въззивният съд не е изпълнил задълженията си да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права, с което е допуснал нарушение на горепосочените принципи на гражданския процес и задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Видно от изготвения в първоинстанционното производство доклад, същият е непълен и неточен – в доклада неправилно е посочено, че страните не спорят, че процесният лек автомобил на ищеца е застрахован при ответника по застраховка „Каско”, което е довело и до нарушение на разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. Направените от ответното дружество във въззивната жалба оплаквания за неправилна преценка за валидно сключено между страните застрахователно правоотношение, несъобразяване с възражението за липса на застрахователно правоотношение и непредставянето от ищеца на застрахователната полица практически представляват оплакване за неточен доклад, в резултат на който неправилно е прието за доказано валидно сключено застрахователно правоотношение. Правилно въззивната инстанция в обжалваното решение е констатирала, че ответникът в отговора на исковата молба своевременно е оспорил наличието на валиден застрахователен договор. Решаващият съдебен състав обаче не е изпълнил задължението си да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция или по които доказателствени искания няма произнасяне от първоинстанционния съд поради непълнота и неточност на доклада и дадените указания. Относно оплакването за неправилно разпределение на доказателствената тежест настоящият съдебен състав счита, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че ищецът следва да проведе пълно доказване за наличие на застрахователен договор и на предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение. При предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Бонус Каско” поради настъпване на застрахователното събитие „Кражба” на застрахования лек автомобил на основание чл. 208, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Бонус Каско” – риск „Кражба” за процесния лек автомобил; 2/ настъпването на застрахователното събитие; 3/ размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. При твърдение от страна на ищеца, че е предал на ответника застрахователната полица в оригинал, доказателствената тежест за установяване на посоченото обстоятелство се носи от ищцовата страна. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, респективно по които доказателствени искания няма произнасяне от първоинстанционния съд поради непълнота и неточност на доклада и дадените указания – относно установяване на сключена застраховка „Бонус Каско” за процесния лек автомобил и представяне на оригинала на застрахователната полица от ищеца на ответника, предвид липсата на данни в описа на документите по щета № 197/10, че застрахователната полица е предадена в оригинал. С оглед изхода на делото настоящият съдебен състав счита, че не трябва да се произнася по исканията за разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при решаването на спора по същество. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6148 от 21.11.2011г. по в. гр. дело № 9016/2011г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Б състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.