Ключови фрази
Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго * липса на мотиви


Р Е Ш Е Н И Е
№ 581

гр.София , 28 януари 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дeветнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА


при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Мадлена Велинова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2224/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура-Велико Търново и касационна жалба,подадена от адв.М., повереник на частните обвинители и граждански ищци И. Ф., Л. Ч. и М. Х. срещу въззивна присъда №195 от 10.10.2013 г., постановена по внохд 286/2013 г. на Окръжен съд-Велико Търново, Наказателна колегия, с която е отменена първоинстанционната присъда №3/31.01.2013 г. по нохд 142/2012 г. на РС-Павликени в частта, в която подсъдимият А. Ш. А. е бил признат за виновен в извършването на три престъпления по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с чл.26 от НК и подсъдимият К. А. А. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления по чл.144 ал.3 пр.1 от НК и по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК,както и в гражданско-осъдителната й част и по отношение на разноските по делото, като е оправдал двамата подсъдими по посочените по-горе обвинения, отхвърлил е изцяло предявените граждански искове срещу подсъдимите А. и А. и е потвърдил присъдата в останалата й част.
В протеста макар изрично да е посочено само касационното основание по чл.348 ал1 т.1 от НПК /нарушение на материалния закон/, от съдържанието му може да се направи заключение, че се възвежда и основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, доколкото в процесуалния документ се твърди неправилност на извършената от въззивния съд оценка на доказателствената съвкупност. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Велико Търново.
В жалбата на частните обвинители и граждански ищци е направено оплакване за необоснованост и неправилност на постановения от въззивната инстанция съдебен акт, като се иска нейната отмяна и потвърждаване на първоинстанционната присъда в наказателната и гражданско-осъдителната й част.
Пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че въззивният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата и е постановил присъдата си без обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като при вярна интерпретация на събрания доказателствен материал ,съдът не би стигнал до извод за оправдаването на подсъдимите. Моли да бъде отменена въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Гражданските ищци, частни обвинители и жалбоподатели И. Ф., Л. Ч. и М. Х., както и техния повереник адв.М., редовно призовани не се явяват и не вземат становище.
Защитникът на подсъдимите А. А. и К. А.-адв.И. моли да бъдат оставени без уважение протеста на прокуратурата и жалбата на гражданските ищци и частни обвинители,тъй като не е налице допуснато от въззивния съд нарушение на закона при постановяването на новата присъда. Счита, че ОС-Велико Търново е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства.
В представената от адв.И. писмена защита е направен теоретичен анализ на обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл.144 ал.3 от НК по принцип, след което е изведено заключение, че събраните по настоящето дело доказателства по безспорен начин установяват липсата на признаци от обективна и субективна страна на престъплението,за което двамата подсъдими са били обвинени и осъдени на първата инстанция. Моли се да бъде потвърдена присъдата на ОС-Велико Търново като правилна.
Подсъдимите А. А. и К. А.,редовно призовани ,не се явяват пред касационната инстанция.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на правомощията си, установи следното :
С присъда №3 от 31.01.2013 г. ,постановена от РС-Павликени по нохд 142/2012 г.,подсъдимият А. Ш. А. е признат за виновен в извършването на три престъпления по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 от НК,като за първото, касещо закана за убийство срещу И. Ф. за периода от неопределена дата през пролетта на 2011 г.до 29.08.2011 г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца; за второто престъпление, касаещо закана за убийство по отношение Л. Ч., осъществена на 24.08.2011 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и по отношение на третото престъпление, касаещо закана за убийство досежно М. Х., извършено за периода 29.08.2011 г. до неустановена дата три-четири дни след 29.08.2011 г. е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият А. А. е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 от НК на 29.08.2011 г. по отношение И. Ф., както и за повдигнатото му обвинение по чл.293 ал.1 във вр.с чл.290 от НК.
Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия К. А. А. за едно престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с чл.26 от НК и за две- по чл.144 ал.3 пр.1 от НК, като за продължаваното престъпление, осъществено в периода от 24.08.2011 г.до 29.08.2011 г., касаещо закана за убийство на И. Ф. , му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода; за едното престъпление по чл.144 ал.3 от НК, осъществено на 24.08.2011 г. по отношение Л. Ч., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,а досежно другото престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 от НК, касателно М. Х. е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.1 от НК е наложено най-тежкото измежду тях, а именно шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно обезщетения за неимуществени вреди- на И. Ф. - сумата от 2000 лв., на Л. Ч.-1500 лв. и на М. Х.- 800 лв., като гражданските искове са отхвърлени до пълните им предявени размери, като неоснователни и недоказани.
В тежест на подсъдимите А. и А. са възложени и направените по делото разноски.
По въззивна жалба на подсъдимите, пред ОС-Велико Търново е било образувано внохд 286/2013 г.,приключило с присъда №195 от 10.10.2013 г., с която е била отменена първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият А. Ш. А. е бил признат за виновен в извършването на три престъпления по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с чл.26 от НК и подсъдимият К. А. А. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления по чл.144 ал.3 пр.1 от НК и по чл.144 ал.3 пр.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК,както и в гражданско-осъдителната й част и по отношение на разноските по делото, като двамата подсъдими са били признати за невиновни и оправдани по посочените по-горе обвинения, предявените граждански искове срещу подсъдимите А. и А. са били отхвърлени изцяло, а присъдата в останалата й част е била потвърдена.

Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН.

В пределите на касационната проверка, ВКС констатира допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила от вида, както на тези по чл.348 ал.3 т.1 пр.2 от НПК, така и съществени нарушения по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК.
Независимо,че основното претендирано от прокуратурата касационно основание е това за нарушение на материалния закон при постановяване на въззивната присъда, неговото наличие или отсъствие не може да бъде установено от касационната инстанция ,доколкото в мотивите на ОС-Велико Търново не се съдържа описание на фактическите обстоятелства, които са били приети за установени. Тъй като касационната проверка за правилно приложение на материалния закон се извършва в рамките на фактите, такива каквито са били приети във въззивния съдебен акт,липсата на описана фактическа обстановка, лишава касационният съд от възможността да установи дали действително е налице това касационно основание.
Действително следва да се приеме, че би липсвало съществено процесуално нарушение, когато въззивният съд, макар и да не е описал релевантните за делото фактите, е отразил в акта си , че споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, какъвто обаче не е настоящият случай. Наред с това, не съществува пречка въззивната инстанция да постанови нова присъда в обратния на първоинстанционната присъда смисъл, при същите фактически обстоятелства, но в процесното дело, видно от извършения анализ на доказателствата от ОС-Велико Търново, може да се направи извод,че изложените от първостепенния съд факти не са споделени, но не са описани и нови такива. Преразказът на част от свидетелските показания, за които дори не става ясно дали са кредитирани от съда или не /например показанията на св.Х., по отношение на които съдът е отразил в мотивите си от една страна, че тя е единствения човек, който е свидетелствал за инцидента по първото обвинение досежно подсъдимия А., а от друга - че е работила за пострадалия Ф. и също е пострадала по делото /,както и формалната констатация за наличието на противоречиви показания, без извършването на анализ и оценка, а единствено възпроизвеждането им в мотивите, не може да замести описание на фактите, такива, каквито съдът счита за установени. Още повече,че по настоящето дело прокуратурата претендира да са налице множество деяния, осъществени от двамата подсъдими по отделно спрямо три лица, т.е налице е усложнена фактическа обстановка, която е необходимо да бъде детайлно изследвана по отделните пунктове и съответно обективирана в мотивите на съда.
При това положение касационната инстанция намира, че ОС-Велико Търново е допуснал нарушение на процесуалните правила,от категорията на съществените по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 ,а именно липса на мотиви, което има за своя единствена последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.Съгласно разпоредбата на чл.305 от НПК ,в мотивите на съда се посочват установените обстоятелства,въз основа на кои доказателствени материали и кои са правните съображения за взетото решение. Винаги когато мотивите са непълни и не съдържат някое от посочените по-горе обстоятелства, било по фактите, доказателствата или правото, е налице липса на мотиви. В тази насока следва да се посочи,че и изложените правни съображения от ОС-Велико Търново също са неясни. Посочено е, че деянията са недоказани от обективна страна, но доколкото липсват факти по делото, не става ясно дали инкриминираните закани /по отделните пунктове,по начина формулиран от обвинението/ не са осъществени от подсъдимите, или макар репликите и действията, описани в обвинителния акт да са извършени от тях, то те не представляват закана за убийство, или пък, че заканите не са възприети от пострадалите, или пък, че заканите не биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.
По-нататък ,касационният съд констатира, че въззивния съдебен състав освен, че за част от свидетелските показания не е изложил съображения дали ги кредитира или не и съответно по какви причини, друга част от доказателствените източници е обсъдил превратно, без да ги съпостави както помежду им, така и с останалите обективни данни, събрани по делото /данните от СМЕ-зи/ , поради което и направената оценка за тяхната достоверност е невярна /например показанията на свидетелите Ф., Ч., Й., Ф./ .Освен това, абсолютно неприемлив е изводът му ,че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Х. и Ф., защото са единствени свидетели на деянието от 29.08.2011 г. , имат качеството на пострадали и дават показания , уличаващи подсъдимите, тъй като вече е било започнало досъдебното производство и „явно този случай е дал основание да се засили обвинението по отношение на подсъдимите”. Обстоятелството, че пострадалите са единствени очевидци на деянието само по себе си не е основание за некредитиране на заявеното от тях. Фактът ,че тези лица имат качество на страна в процеса, налага единствено задълбоченото обсъждане на предоставената от тях информация и разглеждането й в контекста и на цялостното поведение на подсъдимите, такова каквото е установено по делото.При липса на данни,които да я опровергават ,или пък да сочат на тенденциозност или недобросъвестност в показанията на тези свидетели, посочените по-горе обстоятелства, не могат да обосноват извод за необективност. Виждането на решаващия съд ,че тези показания са депозирани ,за да „подсилят обвинението на подсъдимите” представлява предположение и не почива на никакви обективни данни.
На следващо място, констатирайки две групи противоречиви гласни доказателствени средства по отношение на деянието на 24.08.2011 г. – тези на пострадалите и техните роднини /свидетели Ф., Ч., Х., Ф., Ч. и Й./ от една страна и обясненията на подсъдимия А. А. и неговата дъщеря /св.К./, от друга, въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл.305 ал.3 от НПК да изложи съображения кои от тях приема и защо и кои отхвърля и по какви причини. Възпроизвеждането в мотивите, чрез преразказа им ,както беше посочено и по-горе, не може да замести оценката на съда за достоверност ,която следва да се извърши след внимателна съпоставка относно кореспонденцията помежду им и с други доказателства, както и да бъдат посочени доказателствените факти, които се извличат от тях. При всички случаи на констатиране на противоречия в гласните доказателствени средства , още повече ,когато те изхождат от лица, близки до пострадалите, съответно до подсъдимите, следва да се търсят други доказателства, чрез които да се проверят данните, предоставени от всяка една от оформилите се свидетелски групи. В настоящето дело, такива не са показанията на св.С. Б. и Д. Н. /така ,както и счел въззивния съд/ , доколкото от разпитите им става ясно, че са в близки отношения с подсъдимите, а такива са показанията на единствения независим свидетел А. М., работещ като охранител в „фирма”, които обаче не са обсъдени изобщо в мотивите на ОС-Велико Търново. Прочитът на тези показания сочи ,че същите съдържат лични възприятия на свидетеля за релевантни факти, които съпоставени и с обективните медицински находки, констатирани по пострадалите Ф. и Ч., могат да допринесат за разрешаването на въпроса коя от двете групи гласни доказателствени източници, посочени по-горе, следва да бъде кредитирана. Необходимо е да се отбележи, че при новото разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да издири , призове и разпита в качеството на свидетел и другия охранител , присъствал на мястото на инцидента ,съвместно със св.М., както евентуално и полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието на 24.08.2011 г.
С оглед на изложените пропуски, липсата изобщо на обсъждане на някои от доказателствените източници, имащи отношение за правилното решаване на делото и превратна оценка на други такива от страна на окръжния съд, се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема,че ОС-Велико Търново не е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК.В съответствие с принципа на чл.14 от НПК и този на чл.107 ал.5 от НПК,въззивният съд е бил длъжен да извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност,още повече , че по делото са налице противоречиви доказателства и да изведе ясни фактически констатации по всяко едно от обвиненията. Като не е сторил това ,ОС-Велико Търново е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 и т.1 от НПК във вр.с чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
По естеството си посочените нарушения са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите,което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от ОС-Велико Търново.В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност по отделните обвинения, с цел разкриване на обективната истина по делото /включително и да се съберат посочените от ВКС доказателства/ ,и се изложат ясни и недвусмислени констатации по фактите и правото.

По отношение касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци И. Ф., Л. Ч. и М. Х..

В жалбата се прави оплакване за необоснованост и неправилност на постановената от ОС-Велико Търново присъда. Необосноваността не съставлява касационно основание,поради което не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция.Що се отнася до неправилността,същата може да бъде отнесена към проверка за спазване на процесуалните предписания при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, съответно до неправилно приложение на материалния закон, като в тази насока касационният съд изложи съображения си по-горе.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивна присъда №195 от 10.10.2013 г., постановена по внохд 286/2013 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/