4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 32
София, 02.20.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2339 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Транс систем“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. М. П., против решение № 648 от 23 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 7679/2018 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която се отменя решение № 349856 от 28 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 29905/2017 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на П. Г. К., с адрес в [населено място], законната лихва върху сумата от 25000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ и върху сумата от 1938,48 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 200 КТ, считано от 11.05.2017 г., и вместо това дружеството е осъдено да заплати на К., във връзка с претърпяна от него на 19.09.2016 г. трудова злополука около 8:40 ч. в Гърция, [населено място], законна лихва за забава върху сумата от 25000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ и върху сумата от 1938,48 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, считано от датата на увреждането; отменено е същото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. срещу дружеството иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата на присъдената сума от 25000 лева до пълния предявен размер от 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило на 19.09.2016 г. при трудова злополука травматично увреждане, както и в частта, с която К. е осъден да заплати на дружеството разноски съобразно отхвърлената част на исковете, за разликата над сумата от 170,24 лева до присъдените разноски в размер на сумата от 1495,08 лева, като вместо това дружеството е осъдено да заплати на К. на основание чл. 200 КТ сума от още 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на трудова злополука, станала на 19.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която дружеството е осъдено да заплати на К. сумата от 1938,49 лева имуществени вреди и сумата от 25000 лева неимуществени вреди, и в тежест на касатора са присъдени такси и разноски.
В касационната жалба се поддържа, че при постановяването на решението са допуснати всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е определил дължимото обезщетение на ищеца според степента и характера на увреждането, поради което не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – обезщетението е прекомерно завишено по размер, като изводите се основават на заключение на медицинска експертиза, което не е обсъдено в цялост, като незаконосъобразно е възприето, че инфекцията на раната и получаването на остеомиелит на лявата глезенна става на ищеца е в пряка причинна връзка с настъпилата злополука, без да се съобразят обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, който сочи причини, които могат да са извън злополуката, което изключва причинната връзка между нея и появата на инфекцията като предпоставка за възникване отговорността на работодателя; според експерта, именно инфекцията е пречка за образуване на костен калус, съответно за зарастването на фрактурата, следователно неправилен е изводът на съда, че продължилият една година лечебен процес е в пряка причинна връзка със злополуката и че търпените от ищеца в този период болки и страдания подлежат на овъзмездяване от работодателя; извън обхвата на отговорността на работодателя са и бъдещите болки и страдания, които ищецът ще търпи при последващите оперативни интервенции, които според вещото лице предстоят да бъдат извършени; съдът не е обсъдил заключението на експертизата заедно с останалите доказателства – за изваждане на дисталните винтове и заключващата се плака ищецът е постъпил в болницата в добро общо състояние и се е движел самостоятелно, докато вещото лице сочи, че ищецът ходи с помощта на бастун. Касаторът сочи, че отговорността му може да бъде ангажирана само за болките и страданията, претърпени от ищеца при две от трите извършени операции – за извършена репозиция на фрагментите на левия глезен и фиксация, и операцията за изваждане на дисталините винтове и заключващата се плака. Подчертано е, че няма доказателства за това заболяването и лечението да са придружени от страдания, които надхвърлят обичайните при счупване на глезенна става; размерът на присъденото обезщетение от 60000 лева е необосновано завишен – увреждането не е изключително тежко, а след проведеното лечение има почти пълно възстановяване. В нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано е прието, че злополуката е причинена единствено и само по вина на работодателя и не са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ; не е съобразена доказателствената сила на протокол в производството по чл. 55 КСО по данни, съобщени от ищеца и съдържащ неизгодни за него факти – за предприети от него действия, които не само са несъвместими с правилата за безопасност на труда, но и с обикновената житейска логика (ищецът се покачил на четири метра височина без всякакви предпазни средства – стълба и колани при дъжд), при все че ищецът притежава значителен професионален опит в областта на безопасността на труда, които действия следва да се квалифицират именно като груба небрежност; дори този протокол да е бил единствено доказателство по делото в подкрепа на възражението на работодателя, ако той е бил обсъден и анализиран по реда, предписан в закона, то би се стигнало до заключение, че в процесния случай ищецът не е положил грижата, която и най-небрежният би положил в съответната ситуация; съдът не е подложил на преценка и свидетелски показания, относими към възражението за съпричиняване на вредата от пострадалия. Приетото от съда, че доказателства в подкрепа на защитната теза на работодателя не са ангажирани, по същество съставлява пълна липса на мотиви относно своевременно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия; самият ищец сочи, че за безопасните условия на труд взел всички мерки, бил с каска, бил с жилетка, което води до извода, че е бил инструктиран; дори и при недоказаност на твърдението за проведен инструктаж, ищецът следва да търпи последиците от предприетите от него действия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът П. Г. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. И., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон за разликата над присъдения размер на неимуществени вреди от 25000 лева до пълния му предявен размер от 60000 лева. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че между страните по спора е съществувало трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука – 19.09.2016 г., по силата на което ищецът е работил на длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози“; с разпореждане № 20540/23.06.2017 г. на НОИ, на осн. чл. 60, ал. 1 КСО декларираната на 22.02.2017 г. злополука е приета за трудова – злополуката е станала през време и по повод извършваната работа – управление на товарен автомобил в Република Гърция, при подготовка за механизирано разтоварване на мраморен блок от товарното ремарке, вследствие на подхлъзване от мокър капак, ищецът паднал на асфалтовата настилка и получил счупване на лявата подбедрица; разпореждането е влязло в законна сила на 12.07.2017 г., поради което са налице основанията за ангажиране отговорността на работодателя. От събраните по делото доказателства се установявали и претърпени неимуществени и имуществени вреди. Отречено е пострадалият да е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност; установяването на последната е в тежест на работодателя – не само че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но и то със съзнанието за възможно настъпване на вредоносните последици и самонадеяно отношение от съществуващата опасност за тяхното настъпване. В това отношение е прието, че не е доказано твърдението на работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на ищеца – по делото не били ангажирани никакви доказателства от страна на работодателя в тази насока: не е установено към момента на злополуката ищецът да се е отклонил от изпълняваните от него трудови задължения или да е нарушил правилата за безопасност, което поведение да има отношение към настъпването на вредоносния резултат. Отречено е работодателят да е доказал, че пострадалият е допуснал груба небрежност като част от механизма на злополуката, което водело и до обоснован извод за неоснователност на възражението по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. По размера на дължимото обезщетение се съобразява заключение по съдебно-медицинска експертиза, според което при падането ищецът получил фрактура на лява подбедрица, кожен дефект на лявата подбедрица, като тези увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилата злополука. Проведено било лечение с три оперативни интервенции, с продължителност на лечебния период от около 1 година, и получено по време на лечението усложнение (инфектиране на раната и получаването на остеомиелит на лявата глезенна става, което е гнойна инфекция на костта, пречеща на образуването на костен калус, при което фрактурата не зараства); за усложнение е приет и полученият от ищеца кожен дефект, за което била направена тежка кожна трансплантация. Ищецът не могъл да се придвижва самостоятелно и да се обслужва около една година, като е ходил с две патерици; в този едногодишен период е търпял болки и страдания, три оперативни интервенции в първите няколко месеца, след което е имал болки с по-голяма интензивност; ищецът ще има доживот болки при промяна на времето и при по-голямо натоварване; за цял живот ще останат и ограничените движения в лявата глезенна става; налагат се нови операции на левия глезен, след преустановяване на гнойния процес в ставата, от които също ще има болки. Предвид характера и естеството на полученото травматично увреждане, интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на периода на временна неработоспособност, начинът на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило, преживените болки, стрес и уплаха, възрастта на ищеца към датата на злополуката, прогнозата за продължаване на болките и ограничаване на движенията на ставата за цял живот, както и че ищецът няма да се възстанови напълно от злополуката, съдът намира присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за занижено по размер с оглед действителния обем на претърпените от него вреди, поради което за справедливо е възприето обезщетението от 60000 лева. За правилно е прието решението в частта му по присъдените имуществени вреди.
Касационният съд приема, че поставеният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери даденото от въззивния съд тълкуване противоречи ли на практиката на ВКС според решение № 23 по гр.д. № 2634/2016 г., ІІІ г.о., решение № 802 по гр.д. № 1783/2009 г,. ІV г.о., решение № 166 по гр.д. № 1285/2012 г., ІІІ г.о., решение № 139 по гр.д. № 926/2012 г., ІV г.о.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 1238,77 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 648 от 23 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 7679/2018 г. по описа на Софийския градски съд, в частите му, с които „Транс систем“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, е осъдено да заплати на П. Г. К., с адрес в [населено място], сумата от 60000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило на 19.09.2016 г. при трудова злополука травматично увреждане, и сумата от 1938,49 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 1238,77 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След получаване на доказателство за внесена такса, делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |