6 Р Е Ш Е Н И Е № 466 гр. София, 20 януари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……...Аврора Караджова….............……и в присъствието на прокурора….........Божидар ДЖАМБАЗОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1497 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационни жалби на адвокати С. К. (защитник на подсъдимия И. Н. Д.) и А. Г. (защитник на подсъдимия В. - Н. К. К.) срещу въззивно решение № 67 от 18.08.2014 г., постановено по внохд № 69/14г. на Бургаски апелативен съд. С това решение е изменен режимът на първоначално изпълнение на наказанието, наложено на подсъдимия К. с присъда по нохд № 719/14г. на Бургаски окръжен съд, а в останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. В двете жалби се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Излагат се идентични по съдържание аргументи за допуснато от съдилищата нарушение на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствата относно авторството на престъплението; нарушение на закона с прилагането на квалифициран състав на престъплението по чл.330, ал.2, т.1 от НК и явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на подсъдимите, а алтернативно се предлага изменението им с прилагане на закон за по- леко наказуемо престъпление и намаляване размера на наложените наказания. Пред касационния съд жалбите се поддържат от защитника - адв. К. (преупълномощен от адв. Г. да защитава и подсъдимия К.), със същите аргументи. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадените жалби, поради липса на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК и предлага въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимите Д. и К., редовно призовани чрез защитниците им, не се явят пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 20 от 07.02.2014 г., постановена по нохд № 719/13г., Бургаският окръжен съд признал подсъдимите И. Н. Д. и В. - Н. К. за виновни в това, че на 18.09.2012г. в [населено място], в съучастие като съизвършители, запалили имущество със значителна стойност – апартамент № 4 в к-с „Лазур", [жилищен адрес] етаж 1 на стойност 66 400 лв., собственост на И. С. Т., като пожарът е представлявал опасност за живота С. И. Т., И. С. Т., С. Д. Т. и Ж. И. Т., поради което и на основание чл. 330 ал.2 т.1 вр. с ал.1, вр. чл. 20 ал.2 и чл. 54 от НК им наложил наказания както следва: - на подсъдимия И. Н. Д. - "лишаване от свобода" за срок от пет години при първоначален "строг" режим на изпълнение на наказанието в затвор; - на подсъдимия В. - Н. К. "лишаване от свобода" за срок от три години и шест месеца при първоначален "общ" режим на изпълнение на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия К.. Със същата присъда подсъдимите били осъдени да заплатят солидарно на И. С. Т. сумата от 442.10 лв. обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на разноските по делото и ДТ върху уважения граждански иск. По жалби на подсъдимите и протест на прокурора срещу определения режим на изпълнение на наказанието на К. било образувано внохд № 69/14г. на Бургаски апелативен съд. С решение № 67 от 18.08.2014 г. присъдата била изменена в частта относно изпълнение на наказанието на подсъдимия К. като бил определен първоначален "строг" режим на изпълнение на наказанието в затвор. В останалата част въззивният съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбите на подсъдимите са подадени в законния срок за обжалване и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Не са налице нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствения материал от инстанционните съдилища. Вярно е, че преки доказателства относно авторството не са били събрани. Налице са обаче многобройни косвени доказателства, които преценени в тяхната взаимовръзка, сочат на единствено възможния извод, че двамата подсъдими, действайки в съучастие помежду им, са извършили инкриминираното престъпно деяние. По делото е установено снабдяването от страна на Д. с празна пет литрова туба от автомобилно масло (показания на св. Р.); напълването на същата туба с бензин от подсъдимия К. на бензиностанцията в[жк](показания на св. К. Т. и фискален бон със заплатена сума от 14.09 лв., издаден в 20.45 ч.). Св. М. Б. е депозирал показания, че забелязал колата на Д. да спира на паркинга пред блок 15; че последният извадил предмет от колата и влязъл във входа. Според същия свидетел около пет минути по - късно забелязал появата на дим. По отношение авторството на деянието първоинстанционният съд е ценил и показанията на св. Р. Ч., дадени пред съдия на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал.1, т.1 от НПК. В тези показания св. Ч. завила, че в колата на Д. бил проведен разговор между него и К. да запалят вратата на С.; че от бензиностанцията бил купен бензин в туба; че двамата подсъдими оставили свидетелката в р-т "М.", а след завръщането си около 10 минути по - късно подсъдимият Д. споделил, че "свършили работата". В мотивите на първата инстанция (приети и от въззивния съд) са били обсъдени обясненията на подсъдимите, които съдът е приел за защитна версия, излагайки и аргументи за това. В този смисъл липсва порок при осъществяване на процесуалната дейност на съдилищата, по събиране и оценка на доказателствата, което налага извод за неоснователност на жалбата относно това касационно основание. По основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК В двете касационни жалби се оспорва наличието на квалифициращото обстоятелство пожарът да е представлявал опасност за живота на някого. Излагат се и аргументи за квалифициране на престъплението като такова по чл. 216 от НК. Тези възражения са релевирани в защитните пледоарии пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба, като двете инстанционни съдилища са ги отхвърлили, излагайки съответни аргументи в съдебните си актове. С оглед приетите за установени факти и изслушаното пред първия съд заключение на изготвената на ДП пожаро - техническа експертиза, касационната инстанция няма основание да ревизира изводите в тази насока на инстанционните съдилища. Запалването на автомобилната гума пред входната врата на апартамента на св. И. Т. причинило нагряване на металната входна врата, довело до отделянето й от касата в горната част и създаването по този начин на пролуки, през които в жилището проникнали пламъци и нагорещен въздух. По този начин се получили опушвания около горния край на касата; опушвания по тавана в коридора на апартамента; паднала мазилка над вътрешното ел. табло и частични обгаряния на боята в горния край на дървената каса на вратата за тоалетната. Според експерта, изготвил заключението на пожаро - техническата експертиза, ако собственикът не държал входната врата затворена, пламъците щели да причинят запалване на горимите материали в коридора, а оттам пожарът да се разпространи в цялото жилище. За намиращите се в апартамента хора в този случай съществувала реална опасност както от задушаване, така и от обгаряне. Установените по делото факти сочат на извод, че целта на подсъдимите била запалването на жилището, а не повреждането на входната врата, което сочи на наличието на пряк умисъл за осъществяването на престъплението по чл.330 от НК. Обстоятелството, че по независещи от подсъдимите причини целеният от тях престъпен резултат не бил постигнат, а била повредена единствено входната врата на апартамента, не представлява основание за квалифициране на престъплението като такова по чл.216 от НК. Със запалване на жилището изпълнителното деяние на престъплението по чл.330 от НК е било довършено. Настъпилите като последица имуществени вреди не са значителни по размер, поради което липсват основания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите за престъпление по чл.330, ал.3 от НК. Така изложените съображения налагат извод, че законът е бил приложен правилно от инстанционните съдилища, а жалбите на подсъдимите в тази насока са неоснователни. По основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК Явната несправедливост на наказанието в подадените от подсъдимите жалби се основава на твърдението, че са им наложени наказания "лишаване от свобода" за престъпление, което не са извършили. С оглед изложените по - горе съображения, тези доводи няма как да бъдат споделени. Наказанието на подсъдимия Д. е било съобразено както със завишената степен на обществената му опасност като личност, предвид многобройните му предишни осъждания и липсата на постигнат превъзпитателен ефект, така и с обстоятелството, че инициативата за извършване на престъплението е негова. Липсата на конкретни аргументи в жалбата относно определеното наказание на този подсъдим лишава от основание претенцията за намаляване на наказанието. Оплакването в жалбата на подсъдимия К., че мястото и първоначалния режим на изтърпяване наказанието били изменени неправилно от въззивния съд, са неоснователни. Видно от свидетелството за съдимост на К., последният бил осъден с присъда, влязла в сила на 13.04.2010г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК на „пробация”. Неизпълнението от страна на осъдения на пробационните мерки, без уважителна причина, довело до замяна на неизтърпяната част от наказанието с „лишаване от свобода” за срок от 25 дни, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3г. Определението, с което пробацията била заменена с „лишаване от свобода” влязло в сила на 21.04.2011г. Съгласно т.1 на ТР № 6/2013г. на ОСНК на ВКС, осъдените на наказание „пробация”, което на основание чл.43а, т.2 от НК е заменено с „лишаване от свобода”, се считат за осъдени на „лишаване от свобода” от момента на влизане в сила на определението по чл.452, ал.3 от НПК, с всички произтичащи от това последици. В светлината на даденото с това решение тълкуване на законовата норма на чл.43а от НК, се налага извод, че настоящото осъждане на подсъдимия К. не е първо, поради което по отношение на него не може да бъде приложена разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС за настаняване в затворническо общежитие от открит тип, както и да бъде определен първоначален „общ” режим за изпълнение на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 67 от 18.08.2014г., постановено по внохд № 69/14г. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: