Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   № 520   гр.София, 22.06.2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 496/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 356/ 30.03.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 496/ 2010 г. по жалба на С. Г. Н. и В. Г. Н. е допуснато до касационно обжалване решение на Кюстендилски окръжен съд от 28.12.2009 г. по гр.д. № 721/ 2009 г. в частта, в която С. и В. Н. са осъдени да заплатят солидарно на С. Г. С. сумата 1 608,44 лв – ½ от стойност на извършен ремонт на покрив, със законната лихва върху тази сума от 03.12.2008 г. до окончателното й изплащане. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори от Върховния касационен съд на материалноправният въпрос дължат ли съсобствениците на една сграда освен необходимите разноски за поддържането, също и разходите, направени за подобрения на общи части в тази сграда. На този въпрос следва да се отговори като се съобрази задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. както и тълкуването в ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението негова част. Тези актове касаят отношения между съсобственици, но приетото в тях тълкуване има значение и за лица, които притежават сграда под режим на етажна собственост. В случай като настоящия, при който етажите в сградата са само два и собствениците им са с равни права, има още по-голямо основание уредбата на отношенията да се извърши по правилата за съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда. Ето защо отношенията между етажните собственици следва да се уредят съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, в който смисъл е тълкуването по цитираните актове. Според посочената разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Под „тежести” се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта. Съсобственикът няма право на изменения в общата вещ без съгласието на останалите съсобственици. Когато извърши подобрения в съсобствен имот без знанието и съгласието на останалите съсобственици, той има вземане за изравняване за неоснователното обогатяване, възникнало в резултат на действията му, но не и на пълната част от разноските, направени за подобренията. При това като подобрения на вещта се считат тези нововъведения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по съществото на жалбата следното: Обжалваното решение е необосновано. От фактическа страна съдът е приел, че заключението на вещото лице е обективно и компетентно и от него е направил извод, че полагането на воалит не е било наложително и необходимо с оглед ползването на покрива. При постановяването на решението обаче стойността на този воалит (труд и материали) е включена в размера на сумата, която ответниците са осъдени да платят на ищеца. Това е направено в нарушение на правилата на формалната логика, тъй като не може съда да реши спора в разрез с това, което е приел от фактическа страна при обсъждане и анализ на доказателствата. Следователно обжалваното решение подлежи на отмяна по касационен ред съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК). Установено е по делото, че страните притежават при условията на етажна собственост обекти от двуетажна сграда в гр. К., на ул.”Х” № 7. Ищецът е собственик на жилище на втория етаж от сградата, а ответниците притежават жилището на първия етаж. Таванското помещение на сградата е обща част, притежавана при равни права между собствениците на отделни обекти. През 2008 г. етажните собственици постигнали съгласие да се извърши ремонт на покрива, който е обща част от сградата. Този ремонт бил необходим, тъй като покривът бил амортизиран и не изпълнявал функциите си да предпазва обектите в сградата от влага. Инициатива за ремонта взел ищецът, а ответниците се съгласили, но данните по делото не установяват съгласие за въвеждане на подобрения. Това, което собствениците на първия етаж са приели, е извършването на частичен ремонт на покрива – няма нито едно доказателство, което да сочи, че те са дали съгласие за подобрения в покрива или за внасяне на нововъведения в него. Ремонтът е извършен изцяло със средства на ищеца, като е включвал подмяна на керемидите, челни дъски, водостоци и олуци, както и ремонт на комини. При този ремонт на покрива е направена изолация с воалит, която обаче не е била необходима. Такава изолация има смисъл само при плоски покриви, какъвто процесният не е. При покрив като процесния воалит не е нужно да се слага, тъй като функцията по отвеждане на водите се изпълнява направо от керемидите. Подменени са всички керемиди, макар част от старите керемиди да са били годни за ползване, като старите керемиди са складирани в двора на къщата. Стойността на вложения труд и материали при ремонта (като се изключи стойността и труда за полагане на воалита) възлиза на 5 896,88 лв. Ответниците са собственици на ½ ид.ч. от общите части на сградата, т.е. те трябвало е да участват в тежестите за поддържането на покрива с 2 948,44 лв. Преди постановяване на въззивното решение те са платили на ищеца 1 700 лв, остава да дължат общо 1 248,44 лв. Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите, че не носят никаква отговорност за разходите за общите части на сградата, при положение, че няма решение на общото събрание на етажните собственици за начина на поддържането и ремонтът им. Както съдът отбеляза, когато такова решение липсва (било защото не може да се образува мнозинство, било по други причини), то се прилагат по аналогия правилата за съсобствеността. Съгласно цитираните тълкувателно решение и постановление на Пленума на ВС, при подобрения в съсобствен имот без съгласието на останалите съсобственици, отношенията се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Това означава, че несъгласните съсобственици дължат всички съответни на тяхната идеална част необходими разноски, а подобренията – по правилата за неоснователното обогатяване (доколкото те са се обогатили и в размер по-малката стойност на обогатяването и обедняването). Така че и при липса на решение за ремонта на общите части, когато това е било необходимо, етажните собственици дължат всички необходими разноски. Основателни са обаче доводите, че не се дължи плащане на разноските за воалит. Както е заявило вещото лице в съдебно заседание, полагането на воалит е „прищявка” и не е било необходимо за поддържането на вещта. Следователно не се касае за подобрение, а за нововъведение без практическо значение за вещта, за което несъгласните с извършването му съсобственици не отговарят. Ето защо от стойността на ремонта следва да се приспаднат не само платените от ищеца 200 лв за невложен воалит, но и останалите 720 лв, разходвани за материали и труд за полагането му. Именно поради това общо признатите разходи за ремонта на покрива не трябва да са 6 616,88 лв, а 5 896,88 лв (като се изключат всички разходи за воалитната изолация), от която сума ответниците дължат ½. Основателни са и доводите на касаторите, че не е имало основание за солидарното им осъждане. Съгласно чл.121 от ЗЗД солидарната отговорност възниква само ако е предвидена в закона или ако е уговорена. В конкретния случай нито се твърди от ищеца ответниците да са приели да дължат солидарно, нито има някакви доказателства в тази насока. Няма и законова разпоредба, която да предвижда солидарност. Вярно е, че ответниците са съпрузи, само че няма закон, който да предвижда за вземания по чл.30 ал.3 от ЗС съпрузите да отговарят солидарно, включително когато притежават идеална част от вещ при условията на съпружеска имуществена общност. Разпоредбата на чл.25 ал.2 от СК от 1985 г. (отм.) предвижда солидарна отговорност само за задължения, възникнали от договор, но не и за такива от извъндоговорен източник. Поради това всеки от ответниците дължи на ищеца по ½ от сумата 1 248,44 лв, т.е. по 624,22 лв, а не цялата сума солидарно. Неоснователни са доводите, че от тази сума следва да се приспадне стойност на стари, но годни за употреба керемиди. Тези керемиди са във владение на съсобствениците, след демонтажът им от покрива могат да бъдат продадени и получената от продажбата им сума – разделена между правоимащите съгласно правата им. Ответниците не могат да се освободят от отговорност за заплащане на новите керемиди, тъй като подмяната не е въпрос на безсмислен разход, а в необходимите и полезни разноски за общите части етажните собственици са длъжни да участват. Поради това всеки от ответниците дължи на ищеца по 624,22 лв разделно, а не солидарно, в който смисъл следва да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция. Що се касае до жалбата срещу въззивното решение в частта за разноските, същата следва да се отхвърли на основание чл.80 от ГПК – тъй като ответниците не са представили списък за разноските пред окръжния съд. Доколкото жалбата се уважава частично и се отхвърля частично, разноските пред настоящата инстанция следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. По изложените съображения съдът   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд от 28.12.2009 г. по гр.д. № 721/ 2009 г. в частта, в която С. Г. Н. и В. Г. Н. са осъдени да заплатят солидарно на С. Г. С. сумата 1 608,44 лв със законната лихва върху тази сума от 03.12.2008 г. до окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. Г. Н., ЕГН ********** и В. Г. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ж.к.”Л”, бл.302, вх. Г, ет.2, ап.8, да заплатят на С. Г. С., ЕГН **********, гр. К., ул.”Х” № 7, всеки от тях по 624,22 лв (шестстотин двадесет и четири лева, двадесет и две стотинки) със законната лихва върху тази сума от 03.12.2008 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1 608,44 лв. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: