4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о., дело № 1655/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 568 гр.София, 08 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1655/2012 година Служебният защитник на подсъдимия И. И. Т., както и той самият са обжалвали по касационен ред потвърждаването от Софийския апелативен съд на осъдителната присъда срещу него, постановена от Софийския градски съд. Първоинстанционната присъда е от 26 октомври 2011 год. по нохд № 2615/2011 год. и с нея Т. и Е. С. М. са наказани като съучастници за извършения на 7.ХІ.2010 год. грабеж на яке, мобилен телефон и 500 лева в брой (общо за 674 лева) от Ц. П. Х., в когото са се намирали и на когото при нападението върху него е била причинена средна телесна повреда (счупване, свързано с горната челюст – чл.129 НК) – престъпление по чл.199, ал.1, т.3, във връзка със 198, ал.1 и 20, ал.2 НК, за което Т. получил 8 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор, а М. – 3 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години, във връзка и с чл.63, ал.2, т.2 НК (бил е непълнолетен към онзи момент – роден на 29.Х.1993 год.). Второинстанционното (въззивно) решение – 104/19 април 2012 год. по внохд № 67/2012 год., е постановено след жалби от страните, обжалвали и сега, но и след обжалване от името на втория подсъдим. В подадените сега (касационни) жалби правилността на присъденото е оспорено от различни гледни точки: лично подсъдимият вижда като „несправедлива” само „присъдата” и с конкретна грешка при посочване на името му; защитникът му се позовава на трите касационни основания (макар и не съвсем точно с оглед на НПК), но с доводи, които на практика е свързал само с процесуални нарушения и с несправедливостта на наложеното наказание; само той е отправил и искане за оправдаването на Т. или за намаляване на наказанието му около минимално предвиденото в закона. Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според прокурора-единствената друга страна, взела присъствено участие в него – трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд намери жалбите за основателни само във връзка с несправедливостта на наложеното наказание. І. Допуснатата несправедливост е явна по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Тя, както ВКС е приемал по други поводи, може да се прояви в различни форми (вж. напр. р.467/01-І, Сб., с.258 и 255/10-І, Бюл. 4/11), а в случая е намерила израз в явното несъответствие между наказанията на двамата съучастници. За Т. лишаването от свобода е утежнено с 5 години над иначе справедливо определеното за М. и няма как да бъде обосновано нито с различието в санкционните рамки по чл.199, ал.1 НК във връзка с непълнолетието на последния, нито с предишното осъждане на първия – съотношението между долната и горната граници в интервалите 2-10/5-15 години лишаване от свобода, както и между средните наказания, предвидени в тях, е ориентирано около 1:2, а единственото друго наказание от 2010 год. на Т., макар и също за престъпление против собствеността, е само 3 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК). Съпоставката, разбира се, е относителна, но приблизително същата степен трябва да бъде съобразена със сравнително еднаквото участие на двамата в извършването на грабежа; именно еднаквият им принос в него позволява според ВКС и намаляване до 6 години на лишаването от свобода за Т.. ІІ. Останалите възражения в жалбите са неоснователни. Възражението за допуснатата от САС грешка в името на подсъдимия („Т.” вместо „Т.”) е и несериозно. Проявеното към показанията на пострадалия Х. доверие е убедително защитено от съдилищата в предходните инстанции, включително и срещу възраженията, изтъкнати отново сега: промяната в тези показания в течение на делото и неуспешният му опит да осигури в съда и друг свидетел, очевидец на инцидента. Неубедителна поначало е защитната версия на подсъдимите за Х. като нападател срещу сексуалната неприкосновеност на непълнолетния М.-много повече са признаците за едно предварително намислено нападение върху Х. с отчитане на неговите сексуални особености. ІІІ. Ръководен от изложеното и от възможността да поправи допуснатото нарушение, обсъдено по-горе в р.І, съобразно чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 104 от 19 април 2012 год. по внохд № 67/2012 год. на Софийския апелативен съд само по отношение на потвърждаването на наложеното на И. И. Т. наказание осем години лишаване от свобода, което намаля на шест години. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ