Р Е Ш Е Н И Е №239 гр. София, 09 декември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора от ВКП Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 977/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на адв. И. К. – служебен защитник на подс. Ч. М. Р. и на частния обвинител П. Д. Г. чрез повереника - адв. Г. К. срещу решение № 535 от 28.12.2018 г. по внохд № 847/18 г. на САС. В касационната жалба на служебния защитник на подсъдимия са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Направени са алтернативни искания –за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от САС, за преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо престъпление по чл. 131 ал.1 т. от НК и за намаляване на наложеното наказание. Основното възражение в жалбата касае процесуалната дейност на въззивната инстанция и неосигуряването на преводач на подсъдимия, Изразява се несъгласие с оценката на доказателствата, довела до неправилно приложение на материалния закон, като се претендира неяснота във волята на съда свързана с изменение на размера на наказанието. Аргументира се съставомерност на деянието по чл. 131, ал.1 т. 12 от НК и се настоява за преквалифицирането му. Изразява се несъгласие с начина на определяне на наказанието, тъй като не са отчетени всички релевантни обстоятелства, поради което се явява несправедливо. В жалбата на частния обвинител Г. са изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наказанието. Твърди се, че съдилищата неправилно са оправдали подсъдимия по чл. 116, ал.1, т.9 от НК, тъй като доказателствата по делото сочат на предумисъл. Несъгласие се изразява и с размера на наказанието, което е определено при условията на чл. 58а, вр. чл. 55 от НК и се иска връщане на делото на въззивната инстанция за правилно приложение на закона. В съдебното заседание пред ВКС служебният защитник на подс. Чия Р. поддържа касационната жалба с наведените в нея доводи. Подсъдимият заявява, че е несправедливо осъден и настоява да бъде оправдан. Представителя на ВКП намира жалбите за неоснователни, тъй като съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като наказанието е справедливо. Повереникът на частния обвинител - адв. К. настоява за уважаване на изложените в жалбата възражения и за увеличаване на наказанието. ВКС след като се запозна с доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : С присъда № 74/28.03.2018 г. по нохд № 5602/17 г., СГС е признал подс. Ч. М. Р. за виновен в това, че на 5.08.2016 . в [населено място], ж.к. Л.- 6 на паркинга пред блок 608 и 609 направил опит умишлено да умъртви П. Д. Г., като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 от НК вр. чл. 18, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е определил 12 години лишаване от свобода, като го е оправдал за това да е извършил деянието предумишлено по чл. 116, ал.1, т. 9 от НК. Признал подс. Ч. М. Р. за виновен в това, че на 5.08.2016 г. по същото време и на същото място държал огнестрелно оръжие-пистолет „Либерти“ калибър 6,35 мм. с фабр. № 50654 и 4 броя боеприпаси патрони калибър 6,35 мм., поради което и на основание чл. 339 ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК определил едно общо наказание измежду наложените, а именно най- тежкото в размер на дванадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал.1 от НК е зачел предварителното задържане под стража от 8.08.2016 г. Отнел в полза на държавата на основание чл. 53, ал.2, б. А от НК предмета на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД подс. Р. да заплати обезщетение на частния обвинител П. Д. Г. в размер на 50 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат от деянието по чл. 115 от НК в едно със законната лихва, считано от датата на деянието, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 70 000 лв. , като го е осъдил да заплати 4 % държавна такса върху уважения размер на иска. По жалба на подс. Р. и жалба на частния обвинител в САС е образувано вохд № 847/2018 г. С решение от 12.12.2018 г. съдът изменил присъдата на СГС като намалил наказанието за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал.2 от НК от 12 години лишаване от свобода на осем години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК определил едно общо най- тежкото в размер на осем години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата част. ВКС обсъди развитите в касационната жалба на подс. Ч. М. Р. аргументи, с които е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1 т. 2 от НПК - допуснати съществени процесуални нарушения и намери същите за основателни. Въззивната инстанция се е отклонила от заложения в чл. 6 от КЗПЧ стандарт, гарантиращ провеждането на справедлив процес, заради неосигуряване на превод на подсъдимия. Член 6, параграф 3, Б. „Е“ от КЗПЧ гарантира правото на лице обвинено в извършване на престъпление „до ползва безплатно услугите на преводач“, ако не разбира или не говори езика използван в съда. Конвенцията гарантира упражняването му във всички етапи от наказателното производство, включително пред съда, пред който се обжалва акта. Съгласно практиката по приложението на КЗПЧ това право е абсолютно и не се поставя в зависимост от фактори, които биха създали спънки в неговото упражняване- като напр. липсата на средства от подсъдимия за заплащането и др. / Ишяр срещу България 2008 г. Сардинал Алба срещу Италия и др/. В конкретния случай, нарушението на чл. 6 от Конвенцията и чл. 55, ал. 3 от НПК се състои в това, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си сама да се увери дали подсъдимият, който не е български гражданин, не се нуждае от услугите на преводач в производството. Последното се е налагало с оглед на това, че на фазата на досъдебното производство и пред първата инстанция, подс. Р. е имал преводач, като за назначаването му е направено след изрично изявление пред СГС, че не чете и не пише на български език и че се нуждае от преводач. СГС му е назначил такъв, който е присъствал в хода на цялото първоинстанционно производство и на обявяване на присъдата. Пред САС не е присъствал преводач. От протокола на първото съдебно заседание провело се на 28.09.2018 г. става ясно, че съдът е пропуснал да изясни въпроса за необходимостта от участието на преводач. Съдебният състав е следвало да информира подсъдимия за това право и да се убеди дали подсъдимият би могъл, респ. не би могъл да участва пълноценно в процеса, без услугите на преводач. Изявленията му по този въпрос е следвало да намерят изрично място в протокола, който е писмено доказателствено средство, удостоверяващо извършените действия от съда и изявленията на страните. На следващо място, в протокола не е отразена констатация на съдебния състав относно възможностите на подсъдимия да говори и разбира езика, на който се води производството, което навежда извод, че такава проверка не е направена, тъй като съдът, след като е проверил явяващите се пред него лица е дал ход на делото. В следващото заседание е провел въззивно съдебно следствие, предявил веществените доказателства –записа от охранителна камера, заснела инкриминираните събития и е обявил делото за решаване. Изискването за осигуряване на преводач на подсъдимия, който не владее свободно езика или среща трудности в разбирането, предвид специфичната терминология, която се налага да се използва по време на наказателния процес, пряко рефлектира на правото на справедлив процес, тъй като участниците в него следва да бъдат поставени при равни условия, в това число и по отношение на комуникацията със съда и с оглед на това да бъдат информирани за всеки довод, който ответната страна навежда, за да могат да упражнят ефективно и своевременно правата си. Следва да се отбележи, че практиката на българския съд и на ЕС по приложението на КЗПЧ сочи, че не всякога липсата на превод /устен или писмен/ води до нарушения при упражняване на правото на защита / Cuscani срещу Обединеното кралство/. При всички случаи, обаче съдебната инстанция, пред която делото е висящо, следва сама да се увери в необходимостта на подсъдимия да бъде назначен преводач и това, че тя е изпълнила задължението си да провери тези обстоятелства, трябва да стане ясно от съдържанието на процесуалния документ. В него съдът дължи обосноваване на становището си защо без осъществяването на превод, пак биха се спазили гаранциите по чл. 6, пар. 3, Б. „Е“ от КЗПЧ. На следващо място, съдът следва да се увери, че подсъдимият е информиран за съдържанието на основните документи свързани с обвинението срещу него, като провери както дали той знае за обвинението така също и за съдържанието на присъдата на първата инстанция и мотивите към нея. Основателно се възразява от защитата, че съдията-докладчик неправилно е отказал осъществяването на писмен превод от български на кюрдски език на документи от първоинстанционното производство пред СГС. С резолюция от 14.01.2019 г. /л.86/ е посочил, че разходите за превод са за молителя и се дължат по 50 лв. на страница. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НПК поставя минимален стандарт за обема от документи, на които следва да се извърши превод, като той е бил осигурен, макар частично, с извършване на превод на постановлението за привличане и обвинителния акт. Цитираните документи предоставят в достатъчна степен яснота по рамките на обвинението и гарантират, че подсъдимият е запознат с него. В тази връзка следва да се посочи, че наведените доводи на защитата, че съдът дължи извършването на писмен превод на всички документи по делото не са съобразени с практиката по приложението на Конвенцията. Чл. 6, пар. 3, Б. „Е“ от КЗПЧ не изисква превод на всяка страница от делото или на всяка дума от съдебното заседание, като критерия за спазване на правото е преценката, дали е направено „достатъчно“ за да се даде възможност на подсъдимия да разбере обвинението за да отговаря по него, като в определени случаи е достатъчен и устен превод на писмени материали приложени по делото /Камсински срещу Австрия, Хауърд срещу Швеция/. Илюстрация на нарушаване на правото на безплатен превод е и приложената по делото ръкописна молба /озаглавена искане/ от подс. Р. /л. 60- л. 61/ от 21.12.2018 г., адресирана до съда и изготвена на английски език. Съдържанието и не е станало достъпно нито за страните, нито за съда, поради липсата на превод, който възпрепятства обсъждането й от настоящия съдебен състав. На последно място, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдържанието на съдебния акт съдържа противоречие, което лишава страните и касационната инстанция от яснота във волята на съда по въпроса за размера на наказанието. Това се отнася до частта в решението, в която са изложени съображения за намаляване размера на наказанието от 12 /дванадесет/ години на 8 /осем/ години лишаване от свобода. В диспозитива на решението е посочено, че наказанието по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК се намалява на осем години, а в обстоятелствената част /л.16/ съдът с думи и цифра е посочил, че при приложението на чл. 23 от НК го намалява на 7 /седем /години, което както сочи защитата не представлява техническа грешка,тъй като цифрата е изписана и словесно. Всичко изложено до тук не позволява настоящият съдебен състав да вземе отношение по оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, залегнали в жалбите на частния обвинител и на подс. Ч. Р., тъй като тези въпроси следва да намерят своите непредубедени отговори при новото разглеждане на делото от друг състав на САС. Мотивиран от изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК ВКС –първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 535 от 28.12.2018 г. по внохд № 847/18 г. на Софийски Апелативен Съд. ВРЪЩА делото на САС за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.