Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 11.07. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1157/2011 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. К., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. С., срещу въззивно решение №932 от 11.07.2011г. по гр. дело №801/2011г. на Варненския окръжен съд. С определение № 117/20.02.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №6, том І, д.№6/2010г. на нотариус Т. М., рег.№237 за частта над 404/637 кв.м. ид.ч. Касационно обжалване е допуснато в посочената част с оглед приетото в т.1 на ТР№1/2009г., ОСГТК относно евентуална недопустимост на решението и преценката дали може да се приложи последицата на чл.537,ал.2 ГПК относно констативен нотариален акт за собственост, издаден за целия имот при уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС за идеална част от него. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответниците по касация М. Г., П. Г. и Н. Д. оспорват касационната жалба. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решението на Варненския районен съд по гр.д.№13982/2009г. и е постановено друго, с което Ц. Й. К. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д. владението върху собствения им недвижим имот, придобит по реституция, а именно 404/637 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 10135.2510.312 по КК на [населено място], кв.В., м.”Е.” и на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №6, том І, д.№6/2010г. на нотариус Т. М., рег.№237. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот – 404/637 кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.2510.312 по КК на [населено място], кв.В., м.”Е.” с решение №544/1998г. на ПК, с което е признато правото им на собственост върху нива от 6,418 дка, находящи се в терен по пар.4 на В., м.”Е.”, имот № 1181 по КП от 1956г. като границите се определят по реда на чл.28,ал.9 ППЗСПЗЗ. Със заповед от 16.12.2002г. е одобрен ПНИ и на ищците е възстановена собствеността върху 404 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот №312, който е идентичен с ПИ 10135.2510.312. С констативен нотариален акт № 6/2010г. Ц. К. е призната за собственик по давност на имот № 312. Процесният имот попада под разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, поради което до 21.11.1997г. не може да бъде зачетена изтекла в полза на ответницата давност. От тази дата тече нова давност при положение, че е налице завършен фактически състав на земеделската реституция. По делото не е доказано в нейна полза да е изтекла твърдяната придобивна давност за период след реституиране на имота, което е станало след 22.11.1997г. с окончателното завършване на реституционната процедура, до завеждане на иска през 2009г. При уважаването на предявен иск с правно основание чл.108 ЗС срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, то нотариалният акт се отменява, съгласно разпоредбата на чл.431,ал.2 ГПК /отм./, респ. чл.537,ал.2 ГПК. Касае се за прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца.След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид.ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в имота. Прилагането в случая на законовата последица по чл.537,ал.2 ГПК за целия имот № 312 по нотариален акт № 6/2010г. с оглед уважаване на иска по чл.108 ЗС за 404/637 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 10135.2510.312 по КК на [населено място], не съответства на признатите на ищеца права и е приложена над уважената част от иска.Това води до недопустимост на решението в тази част. Ето защо като е приел, че следва да отмени констативния нотариален акт над 404/637 кв.м. ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е постановил недопустимо решение. С оглед изложеното, обжалваното решение в посочената част следва да бъде обезсилено поради недопустимост. С оглед изхода на производството и направеното от касатора искане, на последния следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева с оглед това, че касационното обжалване е допуснато само в частта за отмяната на констативния нотариален акт, а не в цялост, т.е. и по иска с правно основание чл.108 ЗС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №932 от 11.07.2011г. по гр. дело №801/2011г. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №6, том І, д.№6/2010г. на нотариус Т. М., рег.№237 над 404/637 кв.м. ид.ч. от урегулиран поземлен имот №312 с идентификатор № 10135.2510.312 по КК на В.. ОСЪЖДА М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д. да заплатят на Ц. Й. К., [населено място], деловодни разноски в размер на 100 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: