Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София,28.05.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2393 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Джей и Ел Център" АД срещу решение №1512 от 29.06.2017г. по в.т.д. №4756/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение №1377 от 02.08.2016г. по т.д.№7875/2014г. на Софийски градски съд, ТО, в частта с която са отхвърлени предявените от „Джей и Ел Център“ АД против „Интерлийз Ауто“ ЕАД, преобразувано в хода на производството в „Интерлийз“ ЕАД, искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: Jeep Commander Overland с рама 1J8H3E8M97Y584210, с рег. №СА 9041 РВ, обективиран в договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №9325/І_auto от 30.11.2011г., сключен между „Интерлийз Ауто“ ЕАД, като лизингодател и „Мобилрент Европа“ ЕООД, като лизингополучател, както и за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: Jeep Commander Overland с рама 1J8H3E8M97Y584238, с рег. №СА 9040 РВ, обективиран в договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №9325/J_auto от 30.11.2011г., сключен между „Интерлийз Ауто“ ЕАД, като лизингодател и „Мобилрент Европа“ ЕООД, като лизингополучател. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е пасивно легитимиран да отговаря за неизпълнените задължения на праводателя си – лизингополучателя по основните договори за лизинг, които са безспорно установени по делото. Счита, че след като е приел, че процесните лизингови договори са се трансформирали в предварителни договори за покупко – продажба след поканата на ищеца за придобиване на собствеността върху лизинговите автомобили, то съдът е следвало да зачете действието на договора за цесия между лизингополучателя и ищеца по отношение на тези предварителни договори. Поддържа, че доколкото вземането се прехвърля с недостатъците си, длъжникът по прехвърленото вземане може да прави на новия кредитор всички възражения, които е имал към предишния кредитор, в това число и възражението за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД и възражението за прихващане на задължението си срещу свое вземане от предишния кредитор по чл.103 от ЗЗД. Твърди, че след като длъжникът може да направи възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл.90 от ЗЗД, процесуалноправната последица от това е осъждане на длъжника и на новия кредитор за едновременно изпълнение на задълженията им. Поради това счита за неправилен извода на въззивния съд, че в разглеждания случай е невъзможно осъждането на ищеца да изпълни едновременно с ответника по реда на чл.362 ал.1 от ГПК. Ответникът по касация „Интерлийз“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква, че съгласно сключения договор за цесия лизингополучателят – цедент „Мобилрент Европа“ ЕООД е останал задължен за изпълнението на задълженията по процесните договори за лизинг. Твърди, че ако изпълни задълженията си по предварителните договори, поради извършената цесия на притезателното право ще се сдобие с нов длъжник, за който не е давал съгласие. Поддържа, че такава смяна на длъжник без съгласието на кредитора е недопустима. Излага доводи, че личността на длъжника е от съществено значение за кредитора, както с оглед на неговата добросъвестност, така и с оглед на имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите. С оглед на това счита, че при наличието на доказани неизпълнени задължения на цедента – лизингополучател по процесните договори за финансов лизинг, съществува невъзможност за осигуряване в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД с участието на цесионера, на адекватност, еквивалентност и едновременност на съдебната защита на страните по предварителните договори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установено, че не са били налице предпоставки за разваляне на процесните договори за лизинг от страна на лизингодателя, поради незначителност на неизпълнената част от задълженията на лизингополучателя „Мобилрент Европа“ ЕООД. Установил е, че правото на лизингополучателя да придобие собствеността върху двата леки автомобила е било прехвърлено на ищеца "Джей и Ел Център" АД с договор за цесия от 22.10.2014г. Посочил е, че по силата на договора за цесия на ищеца са прехвърлени само правата, но не и задълженията по договорите за лизинг, поради което за неизпълнената част от задълженията за лизингови вноски и неустойки продължава да отговаря лизингополучателят – цедент „Мобилрент Европа“ ЕООД. Приел е, че едновременно осъждане на ищеца по реда на чл.362 ал.1 от ГПК да изпълни едновременно с ответника се явява правно невъзможно, което налага отхвърлянето на предявените конститутивни искове. С определение №138/20.03.2018г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса „Когато вземането на купувача по предварителен договор / цедент/ е било прехвърлено с договор за цесия, като задълженията по предварителния договор са останали в тежест на цедента, допустимо ли е да бъде уважен предявен от цесионера иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл.362 ал.1 от ГПК при условие цесионерът да изпълни задълженията към продавача по договора?“. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: В решение №127 от 30.07.2018г. по т.д.№1103/2017г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия, несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най- важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл.103,ал.3 от ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Споделяйки изцяло даденото разрешение, настоящият състав на ВКС намира, че длъжникът може да противопостави на цесионера възражението за неизпълнен договор. Разпоредбата на чл.103 ал.3 от ЗЗД, предвижда изрично право на длъжника да упражни срещу цесионера правопогасяващото възражение за прихващане с вземане срещу цедента. По аргумент за по- силното основание, длъжникът следва да запази не само правопогасяващите си възражения срещу цедента, но и отлагателните: възражението за отлагателно условие, възражението за неизпълнен договор, правото на задържане. При наличието на две насрещни изискуеми задължения, произтичащи от едно и също двустранно правоотношение, недопустимо е извършената от едната страна цесия да лиши другата страна по правоотношението от предоставения от закона правен способ за осигуряване на реално изпълнение на насрещното задължение. Следователно възражението за неизпълнен договор е противопоставимо на цесионера, включително и по съдебен ред, освен ако цедираният длъжник е приел цесията. След като длъжникът може да противопостави възражение за неизпълнен договор в исково производство по осъдителен иск, вследствие на което да бъде осъден да изпълни едновременно с ищеца – цесионер, то няма пречка за приложение на разпоредбата на чл.362 ал.1 предл. от ГПК в отношенията между цесионера и длъжник – продавач по предварителен договор. В хипотезата на сключен предварителен договор, цедирането на вземането на купувача не прави цесионера страна по предварителния договор, съответно той не носи отговорност за неизпълнение на предварителния договор, ако откаже да сключи окончателен договор. За него не се поражда задължение да плати уговорената в договора цена. Това обаче не означава, че ако цената по предварителния договор не е изплатена изцяло, той не може да упражни потестативното право да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. Независимо, че не е страна по предварителния договор, цесионерът, като титуляр на притезанието за сключване на окончателен договор, може да търси защита на същото по съдебен ред в производството по чл.362 – чл.364 от ГПК. При положение, че цесионерът желае да придобие имота, като заплати остатъка от дължимата за него цена, а продавачът отказва доброволно да прехвърли собствеността, цесионерът може да предяви иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Неизпълнението на задължението на цедента – купувач по предварителния договор не е пречка цесионерът да упражни преобразуващото право чрез конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен. В този случай правата на длъжника – продавач по предварителния договор са защитени от разпоредбата на чл.362 ал.2 от ГПК, доколкото при неизпълнение на насрещното задължение в двуседмичен срок той има право да поиска обезсилване на постановеното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, без да е принуден да търси принудително изпълнение на задължението за цената от цесионера, когото той не е приемал за свой съконтрахент по предварителния договор. С оглед на това ако останалите предпоставки за уважаването на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД са налице, съдът ще постанови решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът – цесионер да изпълни насрещното задължение по договора. Вътрешните отношения между цедента и цесионера по повод отговорността за плащане на цената по предварителния договор, не са предмет на производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД. С оглед изложеното на поставения правен въпрос следва да се отговори, че когато вземането на купувача по предварителен договор /цедент/ е било прехвърлено с договор за цесия, като задълженията по предварителния договор са останали в тежест на цедента, предявеният от цесионера иск за обявяване на предварителния договор за окончателен може да бъде уважен по реда на чл.362 ал.1 от ГПК при условие цесионерът да изпълни задълженията към продавача по договора. По основателността на касационната жалба Налице са основанията по чл.281 т.3 пр.2 и 3 от ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение. Софийският апелативен съд е изключил възможността за приложение на разпоредбата на чл.362 ал.1 от ГПК в конкретната хипотеза, като е приел, че тъй като по силата на договора за цесия от 22.10.2014г. на ищеца са прехвърлени само правата, но не и задълженията по договорите за лизинг, то за неизпълнената част от задълженията за лизингови вноски и неустойки продължава да отговаря лизингополучателят – цедент „Мобилрент Европа“ ЕООД. Неправилен се явява крайният му извод, че са налице пречки за уважаване на исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД поради невъзможност да бъде осъден ищецът – цесионер да заплати поетите от купувача по предварителните договори /цедент/ задължения. С оглед изрично заявеното в отговора на касационната жалба становище на ответника по касация, че поддържа всички свои възражения, направени в хода на производството, следва да се отбележи, че изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставките за разваляне на сключените договори за финансов лизинг са правилни и обосновани. Въззивният съд е препратил към констатациите на първоинстанционния, че сключените на 30.11.2011г. между „Интерлийз Ауто“ ЕАД, като лизингодател и „Мобилрент Европа“ ЕООД, като лизингополучател, два договора за финансов лизинг на автомобили с опция за прехвърляне на правото на собственост, съответно №9325/І_auto и №9325/J_auto, съдържат съществените белези на предварителни договори за покупко – продажба на автомобилите, тъй като в тях е уговорена възможност при определени условия лизингополучателят да придобие собствеността на автомобилите, като изрично е посочена и цената на всеки автомобилите /по договор №9325/І_auto е посочена цена на автомобила в размер на 15 619,59 евро, без ДДС, а по договор №9325/J_auto е посочена цена на автомобила в размер на 15 716,34 евро, без ДДС. / Правилно въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че договорите за лизинг, инкорпориращи предварителните договори за продажба на автомобилите, са били прекратени на 01.11.2012г., с изтичането на срока на предизвестието за прекратяване, уговорен в договор за спогодба от 02.10.2012г. между лизингодателя „Интерлийз Ауто“ ЕАД и лизингополучателя „Мобилрент Европа“ ЕООД. Съдът е обсъдил сключения между Интерлийз Ауто“ ЕАД и „Мобилрент Европа“ ЕООД, договор за спогодба от 02.10.2012г., в който страните са приели за установено, че общият размер на дължимите от лизингополучателя суми по двата договора за финансов лизинг възлиза на 5435, 09 евро и 1 817,21 лева, или общо 12 447,32 лева, като са уговорили, че при неизпълнение на задължението в срок до 01.11.2012г. договорите ще се считат за прекратени. Установил е от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че в рамките на определения в спогодбата срок - 01.11.2012г. ищецът и третото лице „Лео 99“ ООД са заплатили по двата договора за лизинг суми в общ размер на 10256,42 лв., или към същата дата – 01.11.2012г. общият размер на останалите незаплатени суми по двата процесни договора за финансов лизинг от сумите, посочени като дължими съобразно договора за спогодба от 02.10.2012г., възлиза на 2190, 90 лв. Също така вещото лице е посочило общия размер на дължимите лизингови вноски по всеки от договорите към 01.11.2012г. и изплатената част от него към същата дата. Видно от заключението по договор №9325/І дължимите към тази дата лизингови вноски са били 30 998,70 лева, от които съгласно счетоводните записвания при ответника са били изплатени 27 281,55 лева, а по договор №9325/J_auto дължимите към 01.11.2012г. лизингови вноски са били 31 214,43 лева, от които съгласно счетоводните записвания при ответника са били изплатени 29 328,78 лева. При съпоставката на изпълнената и неизпълнената част от задълженията по двата договора към сочената от ответника дата на прекратяване на договорите – 01.11.2012г., се налага изводът за незначителност на неизпълнението. При тези данни съобразявайки разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД и в съответствие с постоянната практика на ВКС, съставът на САС правилно е достигнал до извода, че неизпълнената част от задълженията е незначителна с оглед интереса на лизингодателя, поради което за него не е възникнало правото да прекрати договорите за лизинг. Съдът е отчел правната характеристика на договора за финансов лизинг, при който, за разлика от оперативния лизинг, размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Взел е предвид целта на договора за финансов лизинг, при който лизингодателят има интерес от получаване на цялото лизингово възнаграждение, като е съобразил и правния принцип, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Правилни са и изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответника, базирано на разпоредбата на т. 2.6., б. „б“ от приложимите ОУ към договорите за финансов лизинг между него и праводателя на ищеца „Мобилрент Европа“ ЕООД, съгласно която „клаузите, относно опцията за придобиване на правото на собственост върху автомобилите от страна на лизингополучателя не се прилагат в случай, че лизингополучателят е в неизпълнение на някое от задълженията си по договора, по ОУ или по друг договор, сключен между лизингодателя и лизингополучателя, независимо в какво качество същите участват като страна. Излагайки подробни съображения, че насрещните права и задължения на страните по конкретно облигационно правоотношение възникват и се упражняват в рамките на същото правоотношение, и основанията за възникването, изменението или погасяването им, както и конкретните условия за упражняването им по отношение на противната страна в правоотношението, се коренят и следва да се търсят отново и само в рамките на самото правоотношение, както и в приложимите към него императивни правни норми, съдът е счел за недопустимо да се уговаря неограничена и безконтролна възможност за лизингодателя – ответник да откажа прехвърляне на собствеността, при условие, че противната страна по двустранния и възмезден договор за финансов лизинг, е изпълнила задълженията си по същия конкретен договор в степен, непозволяваща развалянето му. С оглед на изложеното съставът на САС обосновано е приел разпоредбата на чл.2.6., б „б“ от ОУ, за недействителна на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, доколкото създава предпоставки за злоупотреба с договорната свобода, както и за произволен отказ от изпълнение на валидно възникнало и съществуващо договорно задължение на лизингодателя да прехвърли собствеността върху лизинговия обект. Предвид извода, че договорите за финансов лизинг не са били развалени от лизингодателя и предвиденото в тях право на изкупуване на автомобилите е съществувало към момента на сключване на договора за цесия от 22.10.2014г., неоснователни са доводите на ответника за недействителност на договора за цесия поради това, че към момента на сключването му цедентът не е бил титуляр на прехвърлените права. При тези данни по делото следва да се приеме, че ищецът- цесионер е придобил валидно правото на изкупуване на автомобилите по двата договора за финансов лизинг и е материалноправно легитимиран да иска обявяване на предварителните договори за окончателни по съдебен ред. Не съставлява пречка за уважаването на иска обстоятелството, че ищецът има неизплатени задължения по двата договора, както следва – по договор за финансов лизинг №9325/І_auto 6 796,28 лева - последна лизингова вноска и цена на опцията за изкупуване и 2 619,13 лева - неустойка за периода от 30.11.2011г. до 29.11.2012г., а по договор за финансов лизинг №9325/J_auto сумата 6 815,84 лева - последна лизингова вноска и цена на опцията за изкупуване. Отразените в счетоводството на ответника вземания за неустойка поради разваляне на договорите са недължими с оглед на това, че договорите не са били развалени поради виновно неизпълнение от страна на лизинголучателя. В постоянната си практика /решение №28 от 01.07.2011г. по т.д. №207/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №211 от 13.01.2014г. по т.д. №762/2012г. на ВКС, I т.о. и др.,/ ВКС приема, че неизпълнението на задължение по предварителен договор и неизправността на ищеца - купувач не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен. Ако според предварителния договор ищецът /купувач/ следва да изпълни насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът в производството по иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД, има уредената от законодателя възможност да постановява решение, с което замества окончателния договор под условието, че ищецът-купувач също ще изпълни задълженията си в един кратък срок - двуседмичен срок от влизане на съдебното решение в сила – чл.362 ал.1 от ГПК. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, няма пречка такова решение да бъде постановено и в настоящата хипотеза, в която ищецът е придобил правото да иска сключване на окончателен договор по силата на договора за цесия от 22.10.2014г., без да замества цедента „Мобилрент Европа“ ЕООД като страна в правоотношенията по договорите за финансов лизинг. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че крайният извод на Софийски апелативен съд за неоснователност на иска е неправилен, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен. Предварителните договори за покупко-продажба, инкорпорирани в двата договора за финансов лизинг, следва да бъдат обявени за окончателни на основание чл.362 ал.1 от ГПК, при условие, че ищецът „Джей и Ел Център“ АД изпълни непогасените насрещни задължения на купувача по двата договора за лизинг, както следва – по договор №9325/І_auto 6 796,28 лева - последна лизингова вноска и цена на опцията за изкупуване и 2 619,13 лева - неустойка за периода от 30.11.2011г. до 29.11.2012г., а по договор №9325/J_auto 6 815,84 лева - последна лизингова вноска и цена на опцията за изкупуване, определени към датата на възражението за неизпълнен договор. По иска за договор №9325/І_auto касаторът следва да бъде осъден да заплати на основание т. II-8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност по сметката на ВКС сумата 373,77 лв., както и сумата 916,48 лв. /2,5% върху покупко-продажната цена/ по сметка на Столична община – район „Овча купел” на основание чл.47, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 35, ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните такси на Столичен общински съвет. По иска за договор №9325/J_auto касаторът следва да бъде осъден да заплати на основание т. II-8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност по сметката на ВКС сумата 375,59 лв., както и сумата 922,15 лв. /2,5% върху покупко-продажната цена/ по сметка на Столична община – район „Овча купел” на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 35, ал.2 Наредба за определяне на размера на местните такси на Столичен общински съвет. На основание чл.78 от ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора разноските за трите инстанции. Същите възлизат на 22 743 лева, от които 8 143 лева държавна такса и разноски за вещо лице, а останалите 14 600 лева са разноски за адвокатско възнаграждение. Основателно се явява възражението на ответника „Интерлийз“ ЕАД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора с оглед фактическата и правна сложност на спора, поради което същото следва да бъде намалено до размер на 3 000 лева за всяка инстанция или общо 9 000 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1512 от 29.06.2017г. по в.т.д. №4756/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение №1377 от 02.08.2016г. по т.д.№7875/2014г. на Софийски градски съд, ТО, в частта с която са отхвърлени предявените от „Джей и Ел Център“ АД против „Интерлийз Ауто“ ЕАД, преобразувано в хода на производството в „Интерлийз“ ЕАД, искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД предварителния договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: Jeep Commander Overland с шаси 1J8H3E8M97Y584210, с рег. №СА 9041 РВ, обективиран в сключения между „Интерлийз Ауто“ ЕАД, като лизингодател и „Мобилрент Европа“ ЕООД, като лизингополучател, договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №9325/І_auto от 30.11.2011г., с продавач „Интерлийз“ ЕАД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица] и купувач "Джей и Ел Център" АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Любляна“ №46, за цена в размер 18 743,51 евро, с ДДС /осемнадесет хиляди седемстотин четиридесет и три евро и петдесет и един цента/, с левова равностойност 36 659,12 лева, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът "Джей и Ел Център" АД заплати на продавача оставащата част от задълженията по договора в размер на сумата 9415,41 лева /девет хиляди четиристотин и петнадесет лева и четиридесет и една стотинки/, на основание чл.362, ал.1 от ГПК. ОСЪЖДА "Джей и Ел Център" АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“Любляна“ №46, да заплати по сметка на ВКС сумата 373,77 лв. /триста седедемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ и по сметка на Столична община – район „Овча купел” местен данък в размер 916,48 лв. /деветстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ на основание чл. 364 от ГПК. ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД предварителния договор за покупко – продажба на лек автомобил с марка: Jeep Commander Overland, шаси 1J8H3E8M97Y584238, с рег. №СА 9040 РВ, инкорпориран в сключения между „Интерлийз Ауто“ ЕАД, като лизингодател и „Мобилрент Европа“ ЕООД, като лизингополучател, договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №9325/J_auto от 30.11.2011г., с продавач „Интерлийз“ ЕАД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица] и купувач "Джей и Ел Център" АД, ЕИК121453282, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Любляна“ №46, за цена в размер 18 859,61 евро, с ДДС /осемнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет евро и шестдесет и един цента/, с левова равностойност 36 886,19 лева, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът "Джей и Ел Център" АД заплати на продавача оставащата част от задълженията по договора в размер на сумата 6 815,84 лева /шест хиляди осемстотин и петнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, на основание чл.362 ал.1 от ГПК. ОСЪЖДА "Джей и Ел Център" АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Любляна“ №46, да заплати по сметка на ВКС сумата 375,59 лв. /триста седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ и по сметка на Столична община – район „Овча купел” местен данък в размер 922,15 лв. /деветстотин двадесет и два лева и петнадесет стотинки/ на основание чл. 364 от ГПК. Препис от решението да се издаде след представяне на доказателства за платени разноски по прехвърлянето и дължимите данъци и такси, както и удостоверения за застрахователната стойност на автомобилите. ОСЪЖДА „Интерлийз“ ЕАД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица] да заплати на "Джей и Ел Център" АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Любляна“ №46, на основание чл. 78 от ГПК сумата 17 143 лв. /седемнадесет хиляди сто четиридесет и три лева/ - разноски за всички съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.