15 Р Е Ш Е Н И Е № 60140 София, 11 октомври 10.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Николай Любенов, като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 533/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по жалба на подсъдимия К. Т. Т., подадена чрез упълномощения му защитник адв.Б. Б. срещу решение № 260033 от 15.03.2021г., постановено по ВНОХД № 94/2020 г. от Апелативен съд-Варна. С жалбата се релевират доводи, очертаващи наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК.Подробно се аргументира тезата за порок в аналитичната дейност на въззивния съд, обоснована с това, че част от доказателствените източници, въз основа на които са изградени изводите по фактите, са негодни.Въведени са и доводи за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт, както и такива за незаконност на въззивния съдебен състав, относими към касационните основания по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 и т.3 от НПК.Оспорена е справедливостта на наложеното наказание, като се настоява, че същото не е съобразено с възрастта на подсъдимия и с психическите му особености. Въведени са, в условията на алтернативност, искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; връщане на делото на ОС Варна от стадия на съдебното заседание, поради допуснати съществени процесуални нарушения или изменение на санкционната част чрез прилагане на института на условното осъждане. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия- адв.Б. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, със заявените искания.Излага допълнителни аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Подсъдимият К. Т., в своя лична защита, поддържа жалбата и заявените искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Не съзира заявените от защитата касационни основания, предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В правото си на последна дума, подсъдимият Т. заявява, че не е извършил деянието и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционната присъда № 75 от 16.12.2019 г., постановена по НОХД № 110/2019 г. от Варненски окръжен съд, подсъдимият К. Т. Т. е признат за виновен в това, че на 30.04.2017г. в [населено място], като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, запалил имущество със значителна стойност –л.а.“П. К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „Ф. И.“ ЕООД, стопанисван от И. С. Ш., на стойност 38 610лв., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти и са последвали значителни вреди, от които -38 610лв. на л.а. „П. К.“ с рег. [рег.номер на МПС] ; 428,04лв. на л.а. „Ф. Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] ; 160,17лв. на л.а. „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] , 400,2.лв. на л.а. „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] ; 347,00лв. на движимо имущество, собственост на И. В. И. и имоти в жилищна сграда в [населено място], ул.“Д-р Б. Окс“6, а именно: 1 104,51лв. на магазин за хранителни стоки на партерния етаж; 448,00лв. на аратамент №3, ет.1; 362,70лв. на ап.№7, ет.2; 123, 40лв. на апартамент № ІІІ-4, ет.3; 648,00лв. на апартамент №15, ет.4, всичко на обща стойност 43 887,16лв., поради което и на основание чл.330, ал.3, пр.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.69, ал.1 от НК е отложено за срок от две години. С присъдата, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 от НК, е извършено групиране на наказанието по настоящото дело, с наказанията, наложени на подс.Т., с влезли в сила присъди по НОХД №3735/2019г. на ВРС и НОХД №3012/2019г. на ВРС, като е наложено най-тежкото измежду тях, а именно: лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.69, ал.1 от НК е отложено за срок от две години. На основание чл.67, ал.3 от НК е определена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок. На основание чл.25 във вр. с чл.23, ал.2 от НК, към така определеното и наложено най-тежко наказание, е присъединено наказанието „обществено порицание“, наложено с присъда по НОХД №3124/2019г. на ВРС, което следва да се изпълни чрез Кметството по местоживеене. По протест на прокурор при ОП Варна, с който е отправено искане за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и за отмяна на приложението на чл.69, ал.1 от НК, както и по жалба на подс.Т., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Б., с отправено искане за оправдаване на подсъдимия, било образувано въззивно производство пред Варненски АС под № 94/2020г. по описа на съда.Същото приключило с обжалваното въззивно решение №260033 от 15.03.2021г., постановено по посоченото ВНОХД, с което първоинстанционната присъда била изменена в санкционната й част, като било отменено приложението на чл.69 вр. чл.66 от НК, както и свързаната с това пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС бил определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието от една година лишаване от свобода.В останалата част, първоинстанционната присъда била потвърдена. ВКС счита, че на първо място следва да разгледа наведените доводи от защитника на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, а именно наличие на незаконен състав, разгледал делото във въззивната инстанция и липса на мотиви към въззивното решение, защото тяхното наличие по необходимост води до отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да е необходимо обсъждане на останалите оплаквания. 1.Претенцията за наличие на незаконен състав, не може да бъде удовлетворена.Тя е развита в две насоки:1.Според изложените в жалбата твърдения, на 15.07.2020г., в интервю за рубриката „През погледа на Темида“ с участието на съдия С. К. /съдия-докладчик по ВНОХД № 94/2020г./, същата е изразила положителна принципна позиция във връзка с практиката на ЕСПЧ, в частност, на утвърдения с последната принцип, съгласно който, поставянето в основата на осъдителна присъда на основно доказателство, събрано без участието на обвиняем, накърнява правото му на защита и в този смисъл, сочи на допуснато съществено процесуално нарушение.Тази й принципна позиция, според касатора, е в колизия с процесуалното й поведение по настоящото дело, свързано с кредитирането на определен доказателствен източник /показанията на св.А. К./ и поставянето му в основата на осъдителните изводи.На тази плоскост се аргументира предубеденост и явна заинтересованост от изхода на делото от страна на съдията-докладчик; 2/Въззивният съдебен състав, постановил обжалваното решение, неколкократно се е произнасял в производство по чл.270 от НПК, по въпроса за търпяната от подсъдимия Т. мярка за неотклонение, отменяйки първоинстанционните съдебни актове, с които е бил смекчен обема на прилаганата процесуална принуда, продължавайки по този начин задържането му.Това, според заявеното от защитника на съдебно заседание пред касационния съд, сочи на заинтересованост на въззивния съдебен състав от изхода на делото и на нарушаване правото на справедлив процес на подсъдимия. Оплакванията са неоснователни.Изложените в тяхна подкрепа аргументи обосновават наличие на основанието по чл.29, ал.2 от НПК, с която норма е въведено задължение за членовете на съда /или за някой от тях/, да се отведе от разглеждане на делото, ако поради „други обстоятелства“ /извън посочените в ал.1 на цитирания законов текст/, може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.ВКС намира, че проверяваното въззивно решение не е постановено от незаконен състав, по отношение на членовете на който да са били, съответно –да са налице основанията по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането им.Следва да се отбележи, че за съществуването на твърдените в жалбата и на съдебно заседание пред касационния съд обстоятелства липсват обективни данни по делото, но дори такива да бяха представени, заявените оплаквания не дават основание за констатации за предубеденост и пристрастност на съдебния състав или на съдията-докладчик по никое от изложените съображения. Няма спор, и това е утвърдено както в доктрината, така в съдебната практика, че законността на съдебния състав е в основата на валидността на действията на съда и на постановените от него решения. За да е законен съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по предписания от закона начин, но и по отношение на членовете му да не са налице обективни или субективни основания за отводи и самоотводи, т. е. „... в състава не бива да участват лица, по отношение на които съществуват определени основания да се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и безпристрастност и участието им ще постави под съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на постановения съдебен акт.” (Ст. П., „Наказателен процес”, изд. 1979 г., стр. 203). Несъмнено е също, че предубеждението, в условията на чл. 29, ал. 2 от НПК и извън т. нар. „безусловни” основания за отвод по ал. 1 на нормата, може да се изрази по различен начин, в т.ч. и в най-общ план и по визираните от касатора.За да се приеме обаче, че присъдата или решението са постановени от незаконен състав, е необходимо да са налице реални обстоятелства, които да сочат на проявена зависимост, пристрастност или предубеденост на някой от членовете или на целия съдебен състав.Незаконността на последния няма как да бъде обоснована, ако липсват обективни данни, сочещи на предварително формирано мнение или заинтересованост от изхода на конкретното дело, което се разглежда именно от този съдебен състав. Преценката за тяхната основателност, респективно неоснователност следва да се базира не на субективни изводи, нито на съображения за целесъобразност, а само въз основа на обективната наличност на конкретни данни, обуславящи възможен конфликт на интереси, които по естеството си могат да накърнят вътрешното убеждение на член от съдебния състав.С други думи казано, предубеждението винаги означава, че вътрешното убеждение на член от състава, респ. на целия съдебен състав, не е формирано свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени източници, а на обстоятелства, стоящи извън тях. В конкретния случай, естеството на заявените оплаквания, в съчетание с това, че същите не са съпроводени с обективни данни, мотивират ВКС да приеме, че оплакването на подсъдимия и защитата му за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на неговите права и по-точно на произтичащото от регламента на чл.6 от ЕКПЧОС право на справедлив процес, от независим и безпристрастен съд, е неоснователно.Това е така, защото, от една страна, съдържанието на контролирания съдебен акт недвусмислено сочи на липсата на опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав, тъй като не обективира негова предубеденост и пристрастност при формирането му.От друга страна, касационната проверка установява, че по делото липсват обективни данни за реално процесуално поведение на съдебния състав или на съдията-докладчик, което да сочи на извод за проявена пристрастност и заинтересованост от изхода на делото. Тази констатация на ВКС касае както аналитичната дейност на съдебния състав, така и тази, в изпълнение на изискванията към съдържанието на съдебния акт по чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК.Изразената от съдията-докладчик, в публичното пространство, принципна позиция, в която тя е заявила виждането си относно практиката на ЕСПЧ, касаеща приложението на определени процесуални възможности при събирането и оценката на доказателствата, не би могло само по себе си да бъде ценено като обстоятелство, пораждащо съмнение в обективността и безпристрастността на същата при разглеждане на настоящото дело.Субективното възприятие на защитата за заинтересованост или предубеденост на съдията, което не почива на обективна основа, не може да се приеме за нарушение по чл. 6 ЕКПЧ, гарантиращ разглеждане на делото от „независим и безпристрастен” съд.Що се касае до оплакването за незаконността на въззивния съдебен състав, аргументирано с това, че същия незаконосъобразно е отменял първоинстанционни съдебни актове, с които е била изменена търпяната от подс.Т. мярка за неотклонение „задържане под стража“, то също е несъстоятелно.От материалите по делото е видно, че по настоящото наказателно производство, на подсъдимия Т. не е налагана мярка за неотклонение, нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на процеса.Няма спор, че подсъдимият е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“, наложена му по друго наказателно производство.По настоящото делото обаче, липсват данни, от които да е видно, че именно въззивният съдебен състав, постановил обжалваното решение, е ревизирал в производство по чл.270, ал.4, във вр. с ал.1 от НПК, първоинстанционните съдебни актове, постановени по други дела, с които е бил смекчаван обема процесуална принуда, прилаган по отношение на касатора. В заключение не са налице данни по делото, от които да се направи извод, че съставът, разгледал делото във въззивната инстанция, е бил незаконен. 2.Що се отнася до твърдението за липса на мотиви към въззивното решение, поддържано от защитника на подсъдимия Т., настоящият касационен състав го намира за неоснователно. Прочитът на мотивите не сочи на претендираните пропуски. Напротив, съдържанието на атакувания въззивен акт отговаря на изискванията, визирани в нормата на чл.339 ал.1 и 2 от НПК. Апелативният съд е отразил приетата от него фактическа обстановка, извършил е анализ на доказателствата и доказателствените източници, обосновал е правните си изводи, както и наложеното на подсъдимия наказание, отговорил е пространно на направените възражения. ВКС би се съгласил с възражението на защитата, но само ако липсва изобщо обсъждане на направените в жалбата и пледоариите доводи и възражения, или ако обсъждането им от съда е дотолкова повърхностно и декларативно, че на практика се приравнява на липса на такова. В конкретния случай не се констатира подобно нарушение, допуснато от апелативния съд. Последният е изпълнил задълженията си да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, като аргументацията му почива на доказателствата по делото и формалната логика. Обобщено, не се констатират допуснати от въззивния съдебен състав съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните в аспекта на заявеното оплакване за липса на мотиви. 3.По-нататък в жалбата са изложени твърдения, доразвити и на съдебно заседание, за допуснати нарушения от въззивния съд на правилата за събиране, оценка и проверка на доказателства, довели до опорочаване на правилността на вътрешното му убеждение.Конкретно отправения упрек към въззивния съд в тази връзка, е аргументиран с това, че фактическите констатации се основават на негодни доказателствени средства- показанията на св.А. К. и заключенията на пожаро-техническата и видео-техническата и лицево-идентификационна експертизи.Въведени са и общи твърдения за това, че доказателствата са събирани избирателно, като освен това са обсъждани тенденциозно, изопачено и им е придаден смисъл, различен от действителния.Настоява се също, че присъдата почива на предположения, като наред с това, при изграждане на изводите по фактите, съдът е ползвал негодни доказателствени източници- докладни записки, справки и кореспонденции от оперативно естество.Въведен е и довод за непълнота на разследването, изводима от това, че с протокола за оглед на местопроизшествие не са иззети обективни находки.Последното, според изложените твърдения компрометира заключението на изготвената ПТЕ до степен, същата да бъде изключена от доказателствената съвкупност. Съдържанието на касационната жалба, в частта, в която се аргументира наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, както и допълненията, направени от защитника на съдебно заседание пред ВКС в коментираната насока, изискват уточнението, че изложените по-горе в обобщен вид оплаквания, подлежат на обсъждане от настоящата инстанция само в частите, които сочат на допуснати процесуални нарушения на правилата за събиране, оценка и проверка на доказателствата , но не и относно оценката на съдържанието им.Последното по естеството си е свързано с необоснованост на съдебния акт, което не представлява самостоятелно касационно основание и в този смисъл, развитите на тази плоскост оплаквания, са извън обхвата на настоящата проверка.Ето защо, доводите, с които е изразено несъгласието на касатора с доказателствения анализ и с приетата от апелативния съд фактическа обстановка няма да бъдат разгледани от касационния съд.ВКС ще припомни, че оценката на доказателства е суверенна дейност на съда по фактите.За разлика от първостепенния и въззивния съд, касационната инстанция по правило е съд по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства. С изключение на случаите по чл.354, ал.5 от НПК, сред които не попада настоящият казус, тя се произнася въз основа на фактите, приети в атакувания съдебен акт, като проверява доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение.В контекста на изложеното, ВКС ще отбележи, че основната претенция на касатора- за оправдаване на подсъдимия Т. от касационния съд, няма как да бъде удовлетворена.Това би било възможно единствено, ако приетата за установена фактология във въззивното решение не обуславя съставомерно негово поведение /виж, чл.354, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК/.В конкретния случай, изложената от въззивния съд фактическа обстановка не позволява прилагането на такъв подход.По изложените съображения, отговор следва да получат само оплакванията на касатора, с които се заявява неспазване на установените в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК принципи, доколкото от касационната жалба могат да бъдат изведени такива твърдения. Внимателният прочит на материалите по делото води до категоричен извод, че проверяваният съдебен акт е постановен при стриктно съблюдаване на посочените изисквания. Изводите си относно правно значимите обстоятелства апелативният съд е изградил единствено върху допустими и годни доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание.Отправеният с жалбата упрек за дефицит в доказателствената дейност на съда, не се споделя от касационния съд. В пълнота са били обсъдени гласните доказателствени средства, като не се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни за сметка на други. На обсъждане са били подложени и събраните по делото писмени доказателства, както и заключенията на съдебните експертизи.Въз основа на тази си дейност, въззивният съдебен състав е изградил вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което не е нарушил разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата за този съд проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата му за контрол на фактическата и юридическата й обоснованост.Подробно са обсъдени защитните възражения, като е спазен изискуемия стандарт по чл.339, ал.2 от НПК.Изложени са подробни и изчерпателни съждения, позволяващи да се проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на въззивния съд по значимите за предмета на разследване обстоятелства.Следва да се посочи, че защитникът на подсъдимия е релевирал последователно едни и същи възражения пред инстанциите по същество, като всяко едно от тях е било подробно и аргументирано обсъдено и му е даден мотивиран отговор. По конкретните възражения: Оплакването за доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативният съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване, е неоснователно.Липсата на иззети от местопрестъплението обективни находки, които да бъдат обективирани в съставения протокол за оглед на местопроизшествието, и които да указват по несъмнен начин, какъв точно вид е инкриминираната запалителна течност и в какво е била съхранявана преди използването й, не компрометират изготвените основна и допълнителна пожаро-технически експертизи на това основание. Идентично по характер възражение е релевирал защитникът и пред въззивния съд, който аргументирано го е приел за несъстоятелно.Изложените на л.11 и л.12 от въззивните мотиви съображения са подробни, изчерпателни и напълно споделени от касационния съд.В допълнение към тях, касационната инстанция ще отбележи, че евентуалното наличие и експертно изследване на оставени на местопроизшествието следи от използваната течност и от съда, в който същата е била поставена, с нищо не би допринесло в повече за изясняване авторството на деянието, тъй като сами по себе си посочените обстоятелства не са носител на пряка информация за авторството.Същевременно, експертните констатации, установяващи причините и механизма на инкриминирания пожар , в частност, това, че същият се дължи на предварително излята лесно запалима течност /ЛЗТ/ върху предната лява част от купето на л.а. „П. К.“, възпламенена с открит огнеизточник, са убедително и аргументирано защитени от експерта, изготвил основната и допълнителна ПТ експертизи.Мотивирано е защитена и експертната позиция относно това, че е налице висока вероятност използваната ЛЗТ да е смес от дизел и бензин.Тази позиция е изградена на базата на характеристиките на посочените горива, съпоставени с тези на автомобила, върху чиято повърхност са били излети.Не са налице данни, които да поставят под съмнение посочените експертни констатации, поради което въззивния съд не е допуснал твърдяното от защитата нарушение, изграждайки изводите си по фактите върху тях. Неснователни са и отправените упреци към съда, основани на това, че в основата на решаващите си изводи, неправилно е поставил заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза, изготвена от вещото лице В..Именно защитните възражения, отправени както персонално към експерта В., така и към изготвеното от него експертно изследване са мотивирали въззивният съд, да не се ограничи само с оценка и анализ на доказателства, събрани в предходните фази на наказателното производство, а да прояви активност, събирайки допълнителни такива- назначил е повторна /арбитражна/ видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, в чийто състав експерта В. не е бил включен.Тази процесуална дейност на въззивния съд, е била в резултат на констатираното несъответствие в заключенията на изготвените в рамките на ДП и на първоинстанционното съдебно следствие видео-технически експертизи, което е било преодоляно чрез назначаването на повторната експертиза.На л.17 от въззивните мотиви, ВАС е изложил подробни съображения, в които убедително е защитил позицията си, според която, както експертизата, изготвена от експерта В., така и повторната тройна такава, приета в рамките на въззивното съдебно следствие, заслужават кредит на доверие.Това лишава от основание оплакването, според което коментираните доказателствени източници са негодна доказателствена база за изграждане на фактическите констатации.По повод настойчивите опити на защитата, с които се цели дискредитация на посочените експертни заключения, ВКС ще отбележи, че само първостепенният и въззивният съд имат правомощие по установяване на фактите от предмета на доказване по делото и когато са го сторили съобразно процесуалните правила, касационната инстанция няма основание да се намеси в исканата от касатора насока. Обстоятелството, че съображенията на апелативния съд не удовлетворяват тезата на подсъдимия, не може да се свърже с наведените доводи за допуснати съществени отклонения от тези правила при извеждане на правно релевантните фактически обстоятелства по делото. На следващо място, неоснователно е оплакването за негодност на показанията, депозирани от св.А. К. по реда на чл.223 от НПК.То също е било поставено на вниманието на въззивния съд, който подробно и пълноценно е обсъдил защитните възражения, които са идентични по съдържание с обективираните в касационната жалба.Убедителен отрицателен отговор са получили както оплакванията за оказан полицейски натиск върху св.К., така и тези, очертаващи нарушение по смисъла на чл.6, пар.3 /d/ от ЕКЗПЧОС. Съображенията на ВАС, изложени на л.21 –л.24 от въззивните мотиви, с които е приета достоверност на заявеното от този свидетел в рамките на ДП, се споделят изцяло от касационната инстанция.Съдебното заключение, относно липсата на оказан по отношение на св.К. в досъдебната фаза на процеса полицейски натиск, не е произволно.То е изградено въз основа на оценка на доказателствата, събрани чрез показанията на св.П., М., тези на родителите на свидетеля, както и депозираните от класния му ръководител такива.Гласните доказателствени източници са съпоставени с информацията, обективирана в приобщените по делото писмени такива –документацията от V РУ на МВР Варна, касаеща задържането на А. К..На тази база, утвърдената от въззивния съд първоинстанционна позиция, съгласно която е отречено оказването на полицейски натиск по отношение на св.К. е убедително защитена.Що се касае до оплакването за нарушение по смисъла на чл.6, пар.3 /d/ от ЕКЗПЧОС, то също е несъстоятелно.Изложените на л.23 и л.24 от мотивите подробни съображения, съдържащи отговор на коментираното възражение, са подробни, изчерпателни, като наред с това са в унисон с утвърдената национална и европейка съдебна практика.Касационният съд не съзира необходимост да ги преповтаря или допълва, а само да изрази солидарността си с тях.По повод защитните възражения, направени на съдебно заседание пред ВКС, според които коментираните показания на св.К. са вътрешно противоречиви, следва да се отбележи, че и това оплакване не намира опора в данните по делото.Показанията на К. по реда на чл.223 от НПК са оценени и обсъдени освен с оглед на тяхната логичност и последователност, т.е. относно вътрешната им безпротиворечивост, така и в контекста на цялата доказателствена съвкупност /вж, л.19 от съдебните мотиви/. Комплексът от обсъдените доказателства и доказателствени средства е формиран след внимателна проверка за обективност и достоверност и в този процес не са допуснати процесуални грешки.Въз основа на комплексната оценка на доказателствените източници, въззивният съд логично е направил извод, че подсъдимия Т. е съпричастен към инкриминирания палеж.В решението се съдържа позоваване на поредица от взаимно свързани факти, които не само насочват към подсъдимия като автор на деянието, но и изключват възможността трети лица да са причастни към палежа, каквито твърдения се съдържат в касационната жалба. Обобщено, не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали.Това определя като неоснователен въведеният довод за нарушение на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 от НПК .Прецизно и задълбочено, с необходимата обективност са били анализирани всички доказателствени източници, както с оглед на процесуалната им годност, така и на достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране изводите за вината и отговорността на дееца.Няма основание да се заключи, че в случая те са били оценени превратно или в противоречие с правилата на формалната логика.Не е допусната заявената едностранчивост, приоритетното изтъкване на едни от доказателствените източници за сметка на други, които да се оказват изцяло или частично игнорирани.При изграждане на фактическите констатации не са ползвани негодни доказателства –докладни записки, информация от оперативно естество и др. такива, както се твърди в жалбата. 4.Алтернативната претенция за изменение на проверявания съдебен акт в санкционната му част, чрез прилагане института на условното осъждане, е защитена с разбирането, че възрастта на подсъдимия, в частност неговото непълнолетие, както и психическото му състояние определят като явно несправедливо наложеното му ефективно наказание.Пестеливо поднесените в касационната жалба аргументи, с които се обосновава наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, е обяснимо поради изчерпателното и задълбочено обсъждане във въззивното решение на всички данни, относими към отмерване размера на определената санкция лишаване от свобода, както и на начина на изтърпяване на същата.Проверявайки дейността на първата инстанция по индивидуализацията на наказанието, въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, имащи значение за определяне обема на наказателната принуда, която следва да приложи спрямо подсъдимия.Отбелязал е, че определеният от първата инстанция размер на наказанието лишаване от свобода /1 година след редукцията по чл.63, ал.1, т.2 от НК/ е съобразен с обществената опасност на деянието и тази на дееца.Споделяйки позицията на първия съд относно размера на наказанието, въззивният съд правилно е отчел като отегчаващо вината на Т. обстоятелство завишената степен на обществена опасност на деянието, а като смекчаващи обстоятелства –чистото му съдебно минало, факта, че е бил ученик и изявен спортист, както и изтеклия период от време от момента на деянието до постановяване на присъдата /около три години/.Преценката, че посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не очертават наличие на многобройност или изключителност, позволяваща приложението на чл.55 от НК е споделена от касационната инстанция.Споделена е и констатацията, че размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, следва да бъде определен при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Въззивният съд е ревизирал позицията на първостепенния относно приложението на чл.69 във вр. с чл.66, ал.1 от НК, като е приел, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на дееца, няма как да бъдат постигнати без подсъдимия да бъде изолиран от семейната му среда чрез пенитенциарно му третиране.Това си становище въззивната инстанция е мотивирала с наличието на доказателства, сочещи, че подсъдимият Т. е реализирал в условията на реална съвкупност, наред с деянието по настоящото дело, още три деяния, за които е бил санкциониран с влезли в сила присъди /НОХД №3735/2019г., НОХД №3012/2019г. и НОХД № 3124/2019г., всички по описа на ВРС/.Коментираната съвкупност, преценена в контекста на приложението на правилата по чл.25 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, е дало основание на ВАС да счете, че личната степен на обществена опасност на подсъдимия е завишена до степен, непозволяваща приложението на института на условното осъждане.Макар и при неправилно тълкуване разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК, предвид на това, че въззивният съд е пропуснал да определи начина на изтърпяване на наказанието по настоящото дело, а е обсъдил този въпрос след определяне на най-тежкото наказание измежду групираните, крайният му извод за това, че наложеното на жалбоподателя наказание от една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, се споделя от касационния съд.При изграждане на този извод са били отчетени всички относими към индивидуализация на наказанието обстоятелства, включително и тези, на които акцентира касаторът. В този смисъл въззивният съд е направил действително адекватна оценка на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимия, която не сочи на явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348 ал.5 от НПК и не налага намесата на касационната инстанция в посока смекчаването на наказанието и промяна на начина на изтърпяването му. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260033 от 15.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 94/2020 г. от Варненски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.