Р Е Ш Е Н И Е № 255 София, 21.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1437/2012 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 781 от 20.06.2013г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [община], приподписана от адв. Д.Ц., на въззивно решение №349 от 25.09.2012г. на ВТОС, постановено по в.гр.д.№ 943/2012год., в частта на произнасянето по иска на Д. Т. М. против [община] с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ. С тази част от въззивното решение след частична отмяна на Решение № 243/06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, е осъдена [община] да заплати на Д. Т. М. допълнително сумата от 316.37 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. В останалата му част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваната част от въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В отговора си по касационната жалба Д. Т. М. взема становище за неоснователност на същата.Претендира присъждането на деловодни разноски. С цитираното по-горе определение № 781 от 20.06.2013г. касационното обжалване на посочената част от въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуално-правен въпрос “допустимо ли е искане за изменение на решението, направено с отговор по въззивна жалба, да се приеме за насрещна въззивна жалба”. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявени от Д. Т. М. против [община] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ. С Решение № 243/06.06.2012 г., постановено по гр. дело №119/2012 г. , Районен съд - Горна Оряховица е счел искът по чл.344 т.1 КТ за основателен и го е уважил. Съгласно изхода на обуславящия иск е счел за основателни и акцесорните искове по чл.344 т.2 и т.3 от КТ, като отчитайки, че към датата на последното съдебно заседание е изтекла само част от периода на претенцията за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 КТ, а именно четири месеца и двадесет и шест дни, е присъдил размер обезщетение съответен на този период, като в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен. Производството по разглежданото въззивно дело е било образувано по въззивна жалба на [община] против първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ. С отговора на въззивната жалба ищцата е взела становище за неоснователност на същата, но същевременно е поискала изменение на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска за обезщетението за принудителна безработица чрез уважаването му за разликата до пълния предявен размер и период. С нарочно определение в открито съдебно заседание, проведено на 08.08.2012г., ОС Велико Търново е квалифицирал частта от отговора на въззиваемата, в която е визирано искане за изменение на първоинстанционното решение чрез уважаване на иска по чл.344 т.3 КТ в пълен размер, като насрещна въззивна жалба и е постановил препис да се връчи на насрещната страна за писмен отговор в едноседмичен срок. С влязлата в сила част на въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, в частта на уважения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ до размер 2 886.96 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, и в частта на присъдените държавна такса и разноски съобразно уважената част на иска. С атакуваната част от въззивното решение, предмет на настоящото производство, въззивният съд, след като е приел, че е надлежно сезиран с насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в отхвърлителната част на иска за обезщетение е приел, че предвид разглеждането на първоначалната въззивна жалба, следва да разгледа и насрещната жалба. По същество на последната е счел същата за основателна. Съобразявайки изхода на претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ и събраните доказателства, е обосновал извод, че претендираното обезщетение следва да се присъди в пълния заявен размер, тоест и за разликата от 316.37 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Приетият през 2007г. ГПК регламентира института на насрещната въззивна жалба /НЖ/, познат от времето на действие на ЗГС от 1930г. /отм./. Правото на насрещна въззивна жалба съществува и може да бъде упражнено само когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде жалба срещу неизгодната за него част от решението и то се е погасило. Чрез насрещната жалба законодателят иска да възстанови равенството между страните в процеса. Подаването на НЖ възстановява висящността на производството относно тази част от иска, която е приключила с влязло в сила решение, и е неизгодно за въззиваемия. НЖ е средство да се избягва обжалване на всяка цена, а само когато вече е била подадена първоначална жалба от другата страна по спора. И. на НЖ би намерил приложение при частично уважаване, респ. отхвърляне на иск относно едно неделимо право и чрез него би се избегнало действието на забраната да се влошава положението на обжалващия (чл. 271, ал. 1, изр. 1-во). От друга страна, НЖ е приложима и в случаи на обективно или субективно съединяване на искове, за да се избегне влизане в сила на решения, които си противоречат. Насрещната въззивна жалба може да бъде подадена от въззиваемия в срока за отговор на жалбата на насрещната страна – т.е. може да се подаде заедно с отговора, след отговора, но в срока за подаването му, или пък да е инкорпорирана в самия отговор по първоначалната жалба. Същественото изискване е тя да отговаря на изискванията за допустимост и редовност, предвидени за жалбата (чл. 263, ал. 2). Насрещната въззивна жалба се подава чрез първоинстанционния съд, който извършва проверка за нейната допустимост и редовност, като по аргумент от чл.263 ал.3ГПК администриращият съд ако констатира, че жалбата не отговаря на изискванията за редовност, е длъжен да даде на подателя срок за отстраняването й. Последващите му действия зависят от процесуалното поведение на подателя на насрещната жалба, като в случай че недостатъците са отстранени и съдът приеме НЖ като допустима и редовна, изпраща препис от нея и приложенията й на първоначалния жалбоподател. Той може да подаде писмен отговор на насрещната жалба в едноседмичен срок (263, ал. 3). Съществено е и това, че допустимостта на насрещната жалба зависи от допустимостта на първоначалната. Когато последната се окаже недопустима, жалбоподателят се откаже от нея или я оттегли, НЖ не се разглежда, а образуваното по нея производство се прекратява. Когато е подадена в срок жалбата има суспензивен ефект.Тя пречи решението да влезе в сила, а когато е подадена своевременно и е редовна, респективно когато са отстранени в срок недостатъците й, тя проявява и своя деволутивен ефект, който се състои в пренасяне на делото пред въззивната инстанция, която е длъжна да я разгледа по същество и да се произнесе по основателността й. Възможно е недостатъците на насрещната въззивна жалба да се констатират за първи път от въззивния съд. В този случай, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на конкретния материалноправен спор. Предвид това тази инстанция дължи даване на указания за отстраняване нередовностите на насрещната въззивна жалба / същите задължения има и по първоначалната/, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по същество. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Съобразното горното разрешение въззивното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Съображенията за това са следните: Приемайки, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, че за исковия период от време, изтекъл по време висящността на въззивното производство, същата поради това уволнение е била без работа и не е реализирала доходи, при съобразяване и на установения размер на последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, въззивният съд е приложил правилно материалния закон по отношение основателността на иска с правно основание по чл.344,ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ. При въззивното разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, обуславящи извод за недопустимост на произнасянето. Обосновано и правилно с оглед и на дадения по-горе отговор на обуславящия процесуалноправен въпрос, въззивният съд е съобразил, че в отговора на ищеца по първоначално подадената въззивна жалба от насрещната страна, е инкорпорирана насрещна въззивна жалба против решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 КТ . След като е констатирал, че подателят на отговора се позовава на новонастъпил факт – изтичане на заявения с исковата молба период досежно претендираното обезщетение, и е заявил искане за изменение на решението чрез осъждане на работодателя да заплати дължимото обезщетение в пълен размер за пълния период от време, правилно въззивният съд е квалифицирал тази част от отговора като насрещна въззивна жалба. След като я е приел за допустима и редовна / в случая с оглед характера на производството ищецът е освободен от такси и разноски по производството/ е постановил препис да се връчи на насрещната страна за писмен отговор в едноседмичен срок. След като е приключил процедурата по администриране на насрещната въззивна жалба и след като се е произнесъл по същество по основната жалба, съдът се е произнесъл и по насрещната жалба, основавайки решаващите си изводи на събрания доказателствен материал в процеса. Следва да се посочи, че са неоснователни доводите на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е приел насрещната жалба за редовна, въпреки, че подателят й не е посочил пороци на първоинстанционното решение в обжалваната част, следствие на което решението му в тази част е недопустимо. На първо място в насрещната си жалба ищцата се е позовала на новонастъпил факт – тоест факт, който се е осъществил, респективно неговата релевантност е настъпила по обективни причини, след приключване на съдебното дирене в първата инстанция – чл.260 т.5 ГПК. На следващо място липсата на указание в какво се състои порочността на решението не води до оставяне на жалбата /както първоначалната, така и насрещната/ без движение съгласно чл.262 ал.1 във връзка с чл.260 т.3 ГПК. Това законово разрешение следва от правомощията на въззивния съд да се произнася служебно по валидността на решението, а относно допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата / чл.269 ГПК/. Новата съдебна практика разшири обхвата на служебното начало и относно отстраняване на неправилността, дължаща се на нарушаването на императивни материалноправни норми, дори когато нарушението на последните не е въведено като основание в жалбата. Така беше възприето разрешението и в аргументацията по т.10 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС, при действието на отменения ГПК, така е възприето и в аргументацията на т.1 от ТР№ 1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при действието на новия ГПК. Предвид изложеното доводът за недопустимост на произнасянето не може да бъде споделен. Въззивният съд на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел, че претенцията за присъждане на обезщетение е основателна в пълния заявен размер. В тази връзка всички доказателства са обсъдени в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на доказателствата. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Съобразно изхода разноски за касатора не се следват. Ответната страна е претендирала присъждането на такива за трите съдебни инстанции. Разноските за първите две инстанции са присъдени с влязлата в сила част на въззивното решение и не следва да се присъждат повторно. Касаторът следва да се осъди да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство разноски в надлежно удостоверения размер от 500лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №349 от 25.09.2012г. на ВТОС, постановено по в.гр.д.№ 943/2012год., в частта , с която след частична отмяна на Решение № 243/06.06.2012 г., постановено по гр. дело № 119/2012 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, е осъдена [община] да заплати на Д. Т. М. допълнително сумата от 316.37 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода 22.11.2011 г. до 22.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [община] да заплати на Д. Т. М. сумата 500лв. деловодни разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: