Р Е Ш Е Н И Е   № 376   София, 22 октомври  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и пети септември  двехиляди и девета  година в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                              ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 358/2009 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. М. М. против присъда № 23 от 26.01.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 2820/2009 год. по описа на Софийски градски съд. В жалбата, в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК и в съдебно заседание се поддържа касационно основане по чл. 354 ал.1т.2 НПК, като по същество се оспорва оценката на доказателствата и се иска новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оставена в сила първоинстанционната присъда или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 1.12.2006 год. постановена по НОХ дело № 8978/2005 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия В. М. М. за невиновен в това на 9.02.2005 год. в гр. С. противозаконно да е отнел чуждо моторно превозно средство- лек автомобил марка “Ауди В4” с ДК № С* от владението на С. Т. Т. , без негово съгласие и с намерение да го ползва, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 346 ал.1 НК. С присъда № 23 от 26.01.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 2820/2008 год. Софийски градски съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с което е признал подсъдимия за виновен в това, че на 9.02.2005 год. в гр. С. отнел чуждо мотонро превозно средство- лек автомобил марка “Ауди В4” с ДК № С* от владението на С. Т. Т. без негово съгласие и с намерение да го ползва, поради което и на основание чл. 346 ал.1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил подсъдимия да изтърпи и наказанието от две години и осем месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХ дело № 11457/2002 год. на СРС. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с пороци при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция превратно е оценила съобщените от св. Т факти, не е обсъдила обясненията му и показанията на св. П без основание е отхвърлила показанията на св. М, С. , Х. и Р. и това е довело до ограничаване на процесуалните му права и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, което не е извършил. Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно. В съответствие с правомощията си възивната инстанция изцяло е проверила правилността на протестираната оправдателна присъда на Софийски градски съд. Изпълнила и задълженията си на инстанция по същество и като е възприела довода на обвинението, че по делото не са изяснени обстоятелства от съществено значение за правилното му решаване, като е заличен допуснат до разпит свидетел, го е допуснала и разпитала в откритото съдебно заседание. След като самостоятелно е анализирала всички доказателствени материали е направила различна оценка за достоверността им и други правни изводи за авторството на деянието. Новата присъда съдържа необходимите изисквания по чл. 305 НПК. В мотивите са посочени обстоятелствата, които съдът приема за установени, доказателствените материали, въз основа на които ги приема и правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимия. Правилата за формиране на волята му при решаването на въпроса за надеждността и достатъчността на доказателствените източници да обусловят фактическият извод, че подсъдимият е привел автомобила на пострадалия в движение и е заминал с него в неизвестна посока са спазени, защото изводите му почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали. Те са оценени съобразно действителното им съдържание, без изопачаване на съдържащите се в тях фактически данни, констатирано е противоречието между тях и е мотивирано решението кои от тях съдът кредитира. По същество решението му кои противоречиви доказателствени материали да кредитира е негово суверенно право и не подлежи на последващ контрол. Неоснователен е довода, че съдът без основание е отхвърлил обясненията му и показанията на посочените от него свидетели Х. , С. и Р. Те подробно са обсъдени, констатирано е противоречието помежду им и с обясненията на подсъдимия и мотивирано е прието, че с тях се цели да се услужи на подсъдимия. Изложените съображения за отхвърлянето им като недостоверни са убедителни и логически. Свидетелите са се познавали с подсъдимия, извършвали са ремонтни работи на негови автомобили и всеки от тримата се е опитал да установи, че по времето, когато е извършено деянието подсъдимият се е намирал в автосервиза, където закарал за ремонт лекия си автомобил, но в детайли в показанията им има несъответствия. Прави впечатление, че са категорични единствено относно датата и времето, през което подсъдимият е престоял в автосервиза, като са свързали възприятията си с предварително планиран ремонт, какъвто е установено, че не е бил извършен както в този ден, така и в следващите. Липсва логика в действията на св. Р който сам се обажда на подсъдимия да посети сервиза на тази дата, защото изпуснал записания за предния ден час при положение, че не може да свърши работата. Показанията на св. Т не са превратно оценени и не са кредитирани без основание, както се поддържа от жалбоподателя. Те са основен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост. Съдът подробно е обсъдил всички съобщени от свидетеля факти относно прекъсването на фактическата власт върху автомобила му и авторството на подсъдимия. Един час след извършване на деянието, непосредствено след като е сигнализирал органите на полицията, е разпитан като свидетел и е посочил възрастта на извършителя, телосложението, дрехите, с които е бил облечен и е декларирал, че може да го разпознае. Същата категорична увереност е демонстрирал и при следващия разпит, непосредствено преди извършване на процесуално следственото действие по разпознаването. Протоколите от тези два разпита не са доказателствено средство, защото не са съставени при условията и по реда на НПК и не могат да се ценят в процеса, но като факти от обективната действителност съществуват и подкрепят извода за добросъвесност на свидетеля. До този момент не е познавал подсъдимия и липсват данни да е бил мотивиран умишлено да му навреди, като го набеди в престъпление, което не е извършил Надеждността му не може да се постави под съмнение предвид известните объркати спомени относно реда на извършеното с негово участие процесуално следствено действие, които е обяснил със стреса в който е изпаднал. Внимателното запознаване със съобщеното от него в съдебно заседание навежда на извод, че неточността му касае самия ред на извършване на разпознаването по въпросите между колко лица е разпознавал, имали ли са номера, подписвал ли е протокола за разпознаване. Категоричен е обаче, че единственият визуален контакт с подсъдимия е осъществен през прозорец от който гледал в съседна стая. В нито един момент от разпита си не дава сведения за осъществен предварителен, пряк и непосредствен контакт с подсъдимия на друго място в полицейското управление, който да е предхождал разпознаването.становил е, че:”Едно прозорче е и нямам идея колко са били. Погледнах през прозорчето и ме попитаха това ли е лицето, като ми посочиха подсъдимия.” В подкрепа на съобщеното от него са и показанията на св. Н, който е установил:”Заведоха ни в една стая с едно прозорче, вкараха един млад човек, който каза че са му откраднали колата и е видял крадеца. През стъклото позна човека който му е откраднал колата. Полицая не му е казвал кого да посочи”. В този смисъл са и показанията на св. Б, която също е установила, че е била в стаята, от където се е извършвало разпознаването преди подсъдимия да влезе. При тези категорично установени факти неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че е бил предварително показан на свидетеля и това е опорочило разпознаването, защото е повлияло на възприятията му. При установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка, въззивната инстанция е приложила точно материалния закон с осъждането на подсъдимия по обвинението. Извън довода за осъждането му без доказателства от жалбоподателя не се поддържат други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационният състав е длъжен да отговори. Оплакването в бланкетната жалба за явна несправедливост на наказанието, което се свързва с осъждането му по обвинението, е неоснователно. При установена фактическа обстановка и приложен материален закон наложеното наказание в размер на минимума превиден за претъплението не е явно несправедливо завишено. Съответно е на извършеното деяние и на данните за личността му. По малко по размер наказание би могло да бъде определено само при условията на чл. 55 ал.1т-1 НК, каквито възивната инстанция мотивирано е приела, че не са налице. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Софийски градски съд не са допуснати пъддържаните от подсъдимия нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда № 23 от 26.01.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 2820/2008 год. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена присъдата от 1.12.2006 год. по НОХ дело № 8978/2005 год. на Софийски районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият В. М. М. е признат за виновен по предявеното обвинение по чл. 346 ал.1 НК и осъден на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: