Р Е Ш Е Н И Е № 584 гр.София, 15 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1838/2013 година Осъдените братя Е. и К. И. К., и З. А. Н. чрез техен защитник и чрез районния съд в Кюстендил са подали до ВКС искане (макар и наречено-„молба”) да бъде възобновено делото, по което те са били осъдени в първоинстанционния районен съд и във второинстанционния Кюстендилски окръжен съд, където делото завършило своето инстанционно развитие. С известно закъснение, но в предвидения от закона срок същия ред по глава тридесет и трета от НПК е използвал и четвъртият осъден по делото Г. Б. С. (единствен петият осъден-Г. Д. В., не се е възползвал от правото си да поиска възобновяване на делото). С присъда № 9 от 14.ІІ.2013 год. по нохд № 825/2011 год. КРС е наказал братята К. с лишаване от свобода за 3 години, условно (чл.66 НК) с 5-годишен изпитателен срок, и глоба от 10 000 лева за престъпление по чл.235, ал.1, във връзка с чл.26 и 20, ал.2 НК – за незаконния дърводобив на стойност 7 848 лева, съизвършен от двамата (Е. К.-и посредствено чрез трима работници) в периода от 4.Х. до 26.ХІ.2007 год. Със същата присъда са наказани и останалите трима, но по чл.311, ал.1, във вр. с чл.26, ал.2 и 20 НК – за невярното документиране, което те също съизвършили на 10.ХІІ.2007 год. в длъжностните си качества, на старши-лесничей(В.), на помощник-лесничей(С.) и на горски стражар(Н.), и като съставители на констативни протоколи във връзка с незаконния дърводобив. Лишаването от свобода е в същия размер (с изключение на Н. – 2 години с 4-годишен изпитателен срок), но освен него тримата са лишени за срока на лишаването им от свобода и от правото да заемат длъжностите, които са заемали в горската администрация. С решението си от 29.VІІ.2013 год. по внохд № 258/2013 год. КОС е потвърдил присъдата, обжалвана от (или от името на) подсъдимите. В подадените искания („молби”) за възобновяване на делото осъждането е оспорено с оглед на всички основания за това във връзка с чл.348, ал.1 НПК, но докато от името на осъдения С. е сметнато за възможно делото да завърши по всеки от възможните варианти (оправдаване, смекчаване на наказанието, връщане за ново разглеждане), от името на останалите е поискан само последният вариант. Подадените искания за възобновяване на делото са поддържани и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия прокурор са неоснователни. Върховният касационен съд намери, че влязлото в сила осъждане трябва да бъде и оставено в сила. Липсват основания за възобновяване на делото, завършило с това осъждане. Най-важните (ако се съди по отделеното им място) аргументи срещу осъждането на четиримата (а те важат и за петия от тях, който не го оспорва) не са нови. Аргументите не се изтъкват за първи път, доколкото Г.С. е защитаван от един и същи защитник, той е защитавал преди и братята К., а новият защитник на последните пред ВКС е възприел изцяло както тяхната досегашна защитна теза, така и досегашната защита на третия представляван от него, З.Н.. Става дума за такива възражения срещу наказателната отговорност по обвинението, като например обосноваването ѝ с недопустими предположения (за незаконния дърводобив), като липсващата ѝ съставомерност (за невярното му документиране) или като процесуалната ѝ реализация (например без участието на всички собственици на засегнатата от дърводобива частна гора). (Изтъкваните сега не за първи път аргументи са освен това отново доста произволно отнасяни към съответните отменителни основания – към материалноправните или към процесуалноправните, както например за нарушенията, свързвани с Г.С. и З.Н..) Разбира се, по-съществено за отхвърлянето на исканията по реда на възобновяването е не това, че най-важните аргументи в тяхна подкрепа се повтарят, а това, че КОС им е дал отговор, по отделни въпроси-и подчертано обстоен (по въпросите например за престъпното в констативните протоколи, прикриващи незаконния дърводобив). Според ВКС отговорът на въззивната инстанция е правилен и в малко случаи се нуждае от допълване (например, че участието по делото на повече собственици на гора поначало утежнява положението на подсъдимите и в този смисъл не е в техен интерес). (Работата на КОС и КРС заслужават одобрение и в по-общ план – заради проявената от тях взискателност към изработеното в досъдебното производство, довела до настойчивото, трикратно връщане на делото в тази му фаза, потвърждавано на два пъти в по-горната инстанция, и в крайна сметка – до внасянето за разглеждане на един образцов обвинителен акт, изцяло съобразен с изискванията към обвинението и към правото на защита на обвиняемите.) С оглед на изложеното дотук е ясно, че делото не се нуждае от връщане за ново разглеждане, че за оправдаване на осъдените въобще не може да се говори, а за явната несправедливост на наказанията трябва да се каже, че е изразена по-скоро в полза на наказаните. В последната насока такова впечатление оставя твърде подробно изследването и установено поведение на горските служители в нарушение на службата им, от която невярното документиране е само една част. Това тяхно недлъжностносъобразно поведение, от своя страна, и, от друга-размерът на предмета по чл.235 НК, в голяма степен наподобяват някои от квалифициращите белези на тежко наказуемия престъпен дърводобив по третата алинея на цитирана разпоредба, достатъчно сходно, за да предизвика и по-тежко санкциониране. Ръководен от горните съображения и съобразно съответно приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда на възобновяването въззивно решение от 29 юли 2013 год. по внохд № 258/2013 год. на Кюстендилския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ