Р Е Ш Е Н И Е № 50182 [населено място] , 16.12. 2022 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря:А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2041/22г. Производството е по чл.47 ЗМТА, образувано по иск на Б. М. Б. за отмяна на постановеното от Арбитър Б. Г. решение от №718 от 31.08.2012г. по арб.д. №718/2012г. Ищецът, чрез пълномощника си – адв. И. Б. поддържа доводи за нищожност на решението на основание чл.47,ал.2 ЗМТА, както и за редица пороци на същото, поради нередовност на процедурата и неуведомяване на ищеца за провеждането на такова производство. Ответникът –„Профи Кредит” България ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк.К. М. е заявил, че исковата молба е подадена извън срока поради това, че ищецът е бил надлежно уведомен за арбитражното решение, тъй като същото е изпратено на посочения от него адрес, а това е достатъчно, съобразно общите условия за да се приеме надлежно осъществено връчване. Поддържа още, че на ответника е била връчена и покана за доброволно изпълнение отново по същия начин- чрез изпращането й на посочения от него адрес, освен това същата е била връчена и чрез работодателя му. Ответникът по молбата е поддържал още, че дори и да се приеме, че не са връчени така заявените уведомления, то в исковата молба ищецът заявил, че е посетил офиса на съдебен изпълнител Р. А. на 12.02.2022г., а исковата молба била депозирана на 05.09.2022г. т.е. просрочена. Изложени са и доводи по основателността на искането. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА, с оглед установеното по делото, че липсват надлежни доказателства, в това число и по арбитражното дело, за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно от арбитър Г. процесуални действия, както и за постановеното решение. Доводите на ответника- „ Профи кредит България“ ЕООД, свързани с просрочие на исковата молба са неоснователни. Същият е поддържал, чрез пълномощника си – юрк. Кр. М., че в исковата молба, ищецът е заявил, че бил посетил офиса на Р. А. на 12.02.2022г., като от този факт е изведено предположение, че същият е узнал на тази дата за решението, предмет на настоящата отмяна. От изложението на Б., обаче, такъв извод не може да бъде направен, тъй като не е поддържано / а и ответникът не го установява/, че към този момент са му били предоставени каквито и да било документи, установяващи дължимостта на сумите, респективно не му е бил връчен препис от арбитражното решение, нито призовка за доброволно изпълнение, поради което и не може да се счита, че на същата дата при посещението в този офис, той е бил надлежно уведомен относно наличието на редовно проведено арбитражно производство, приключило с атакуваното по реда на чл.47 ЗМТА решение. Не съответства и на установените факти по делото разбирането, че на 31.08.2012г./ съобщение с тази дата няма приложено към делото/ ищецът е получил съобщение за постановеното арбитражно решение, при условията на фингирано връчване, съобразно приложените към договора общи условия/ т.11/- чрез изпращането му на адреса, тъй като от представените доказателства се установява, че такова съобщение / от 22.10.12г., съобразно приложеното удостоверяване/ е било връчено на А. М., който е лице различно от ищеца, при липса на каквито и да било данни, че е от кръга на неговите близки, живущи на адреса, като ищецът отрича да го познава. Други доказателства за връчване на каквито и да било книжа по проведеното арбитражно производство не е установено да са изпращани на адреса, което би имало значение за направеното възражение на ответника за приложението на общите условия, с оглед уговорената арбитражна клауза между страните. Съдебният изпълнител,обаче, не може да се ползва от възможността за фингирано връчване, с оглед задължението му да съобразява единствено указания процесуалният ред в ГПК, като уговорките на трети лица / страни в изпълнителното производство/ не могат да променят чрез договора си този ред, тъй като той е императивен, а не диспозитивен. Т.е съдебният изпълнител следва да спази изискванията на ГПК за редовност на съобщаването – както при изпращане на призовка за доброволно изпълнение, така и за връчване на други книжа по изпълнението. Данни за такова надлежно връчване, респективно узнаване за тези действия от страна на ищеца липсват, а ответникът не ангажира никакви доказателства, както в тази връзка, така и по отношение на твърдението, че ищецът е бил уведомен, чрез работодателя си. Позицията му на взискател по изпълнителното дело му е осигурило възможността да ангажира доказателства за надлежно събрани и получени суми по изпълнителното дело, ако твърди че е реализиран запор, от който лицето е узнало за задължението, а в случая липсват дори и индициращи данни, които да подкрепят такъв извод. Така, ирелевантни са приложените в цялост, без удостоверяване за направен валиден опит за надлежното връчване съобщения в изпълнителното производство. При тези фактически данни, следва да се приеме за установено, твърдението на ищеца, че същият е уведомен за развилото се арбитражно производство с получаване препис на арбитражното решение на 06.06.2022г., спрямо която дата е спазен срока по чл.48, ал.1 ГПК. Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. Чл. 47,ал.2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр.8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр.8/17г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар.13,ал.1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар.6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл.48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т.3 на к.д. №15/02г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл.48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл.19, ал.1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл.48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес,то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл.405,ал.5 ГПК / изм. ДВ бр.8/17г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна,имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение.В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017г. по т.д. №403/17г. на ВКС, І т.о., решение № 63 от 26.04.2017г.по т.д. №2220/16г. на ВКС, І т.о. , решение № 32 от 07.03.2017г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., решение №23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о. и др. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, а Б. М. Б. в качеството си на кредитополучател се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК / ДВ. бр.№8/17г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 1624.40лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от Арбитър Б. Г. решение от №718 от 31.08.2012г. по арб.д. №718/2012г. ОСЪЖДА „Профи Кредит” България ЕООД, [населено място],да заплати на Б. М. Б. сумата 1624.40лв., съставляващи разноски за производството пред Върховният касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: