Р Е Ш Е Н И Е № 549 С о ф и я, 28 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 д е к е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Николай Дърмонски при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 533/2010 година. Делото е инициирано с касационна жалба от защитника на подс.Т. Д. Т. от С. и има за предмет решение № 127 от 05.08.2010 г. по ВНОХД № 193/2010 г., постановено от Варненския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяната му и оправдаване на подсъдимия, алтернативно, приложението на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторът Т. и защитникът му адв.Радулов, редовно уведомени, не се явяват в производството пред ВКС, като в указания им срок не са изложили допълнителни доводи в подкрепа на оплакванията си. Частният обвинител и граждански ищец Н. Р. С., редовно призована, не се явява в касационното производство и не изпраща повереник, като не е взела отношение по жалбата. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 81 от 28.10.2009 г., постановена по НОХД № 200/2009 г. на Окръжен съд-С. подсъдимият Т. Д. Т. от С. е признат за виновен в това на 11.10.2008 г. в С., при управляване на МПС – лек автомобил “Рено Л.” с рег.№ СС-95-88-СА, в пияно състояние, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Николов С. от същия град и на основание чл.343, ал.3, пр.1-во, б.”б” вр.чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години, считан от влизане на присъдата в законна сила, като е признат за невинен и е оправдан да е допуснал и нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Уважен е предявеният от пострадалата Н. Р. С. – дъщеря на починалия велосипедист граждански иск за сумата от 5 000 лв, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането й - 11.10.2008 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 100 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдата, макар да е била обжалвана от защитника адв.Ив.Радулов от АК-С. “в частта, в която му (на подсъдимия) е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години”, са развити и оплаквания за необосноваността й, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и заР. явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание лишаване от свобода с отказа да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с искане за отмяната й и постановяване на нова за пълното му оправдаване, алтернативно за изменяването й с приложението на института на условното осъждане. С въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба защитникът навежда оплаквания за постановяване на въззивното решение в “нарушение на материалния и процесуалния закон” и заР. явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от 3 години, като се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение от ВКС за пълното му оправдаване, алтернативно за изменяване на въззивния съдебен акт и приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, но по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Всички възражения на защитника, визиращи вече касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, са правени и пред въззивния съд, който на свой ред им е дал подробен и убедителен отговор. Всъщност, касационната жалба, с леки изменения, е компютърно копие на въззивната, отчитайки правомощията на настоящата инстанция. Макар да се навежда оплакване за процесуални нарушения, доводите на защитата на подсъдимия в тази насока изразяват недоволството им от отказа на съда да приеме деянието за случайно, оневиняващо го за станалото ПТП, каквото виждане е било изразено първоначално и от прокурора в постановлението му от 11.03.2009 г. за прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК на воденото срещу него досъдебно производство, но което е било отменено от Силистренския окръжен съд по реда на чл.243 от НПК. Последвалото разследване е допълнило доказателствените материали със заключение на разширена тройна автотехническа експертиза, чиито експерти подробно са били разпитани от първоинстанционния съд и са изяснили различията от становището на първоначално назначеното вещо лице инж.Д.Жеков. Всъщност, изводите на тримата експерти от А. относно скоростта на лекия автомобил в момента на настъпване на ПТП, опасната за спиране зона за водача му при нея, възможността за предотвратяване на пътния конфликт при движение с разрешената за населеното място скорост, явяваща се и безопасна при конкретните пътни условия и механизма на ПТП не се оспорват, но се възразява срещу становището на съда от кой момент велосипедистът се явява опасност за движението на подсъдимия и оттам – попадал ли е в опасната зона за спиране и бил ли е предотвратим вредоносният резултат, дори и при спазване на изискването за движение с 50 км в час и без алкохолна злоупотреба от водача на лекия автомобил. Този въпрос е такъв по вярното разчитане на задълженията на последния при забелязване на криволичещия по двете пътни ленти в посоката му на движение велосипедист, при видимост за този осветен участък от пътя около 100 метра, от което разстояние (по негови обяснения) подс.Т. го е забелязал, но без да вземе мерки за намаляване на скоростта си на движение, обратно, предприемане на маневра за изпреварването му със скорост не по-малка от 77 км в час и в крайна сметка, задействане на спирачната система на колата едва след удара във велосипедиста с последващо отклоняване надясно, удар с пречупване на стълб от уличното осветление, причинил допълнителни сериозни увреждания на пострадалия. В тази насока съдът с основание е ползвал показанията на свидетелите Р.Георгиев и Ив.Иванов, които също са имали достатъчно време да констатират нестабилното движение на велосипедиста по пътното платно. Защитата обаче в жалбата си пред касационната инстанция продължава да настоява, че опасността за подс.Т. е възникнала едва при отклоняването на пострадалия велосипедист “за последен път в ляво до мястото на удара”. Избягва се коментар на заключението на експертите, че при своевременното забелязване на неправилно движещия се колоездач, при спазване ограничението на скоростта подсъдимият е имал техническата възможност да намали скоростта и дори да спре, като предотврати настъпването на ПТП. Безспорна е и установената висока концентрация на алкохол в кръвта на последния, намиращ се в средна степен на алкохолно опиване, като съдът не е бил длъжен (а и не е имал възможност с ползване знанията на специалисти) да установява доколко това е повлияло на реакциите му на водач на МПС, нито да търси и доказва наличие на причинна връзка между пияното му състояние и допуснатите от него нарушения на правилата за движение. ВКС намира, че правно релевантните факти са извлечени надлежно от съда чрез допустими доказателствени средства, които са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някои от тях. Това е станало и като са били разгледани и получили обоснован отговор всички доводи и оплаквания на защитата на подсъдимия, поР. което въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК в пълнота и не е налице бланково наведеното оплакване за “нарушение на процесуалния закон” от вида на визираните в чл.348, ал.3, т.1 от НПК, а оттам и касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, като съществените по делото факти от кръга на тези по чл.102 от НПК законосъобразно са вложени при очертаване наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1-во, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”в” от НК. Няма как да се отговори отрицателно за липса на причинна връзка между допуснатите от жалбоподателя нарушения на правилата за движение – движение с превишена скорост, значително над допустимата за населеното място, явяваща се и несъобразена с опасността за движението му в лицето на очевидно пияния велосипедист, забелязан от около 100 метра, при реална възможност за намаляване на скоростта и предотвратяване на удара, на което обаче му е попречила алкохолната злоупотреба, предхождаща сядането му зад волана. Константна е практиката на съдилищата относно липсата на задължение да се изследва наличието или не на причинна връзка между пияното състояние на водача и допуснатите от него други нарушения на правилата за движение, станали причина за ПТП. От друга страна, очевидно пияното състояние на велосипедиста още при първоначалното му установяване е било сигнал за опасност, най-малкото и заР. криволиченето му в двете попътни за подс.Т. ленти за движение, което е било причина, според св.Ив.Иванов, последният да навлезе при опита да го изпревари безопасно с колата дори в неговата, насрещна пътна лента и по този начин създавайки и за него опасност за движението му. Тази опасност от пияния колоездач е налагала намаляване скоростта на движение и дори спиране, но адекватната преценка на тази ситуация е предполагала водачът Т. да не е употребил алкохол, както и да се е движил с разрешената скорост за движение в този пътен участък. ПоР. това деянието му не се явява случайно по смисъла на чл.15 от НК и той следва да понесе отговорността си за увреждането на също пияния, но по-малко от него, колоездач, което е било фатално. Сериозно внимание въззивният съд е отделил и на оплакването за явна несправедливост на кумулативната санкция, наложена на жалбоподателя. То касае основно отказа на съда да приложи института на условното осъждане. Поначало престъпленията по транспорта са такива на непредпазливо извършване, като съществените за индивидуализиране отговорността на извършителя обстоятелства са относими към миналото му като водач на МПС, тежестта на допуснатите и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат нарушения на правилата за движение и формата на непредпазливата вина. Не се оспорват в случая миналите сериозни нарушения на тези правила от жалбоподателя, за които административната санкция очевидно не е изиграла своята поправяща и превантивна роля, особено на фона на поетото значително количество алкохол преди ПТП, повлияло му в значителна степен върху вярната преценка на пътната ситуация и правилната му реакция за изход от нея. Тя говори и за проявена престъпна самонадеяност, излагайки на опасност както другите участници в движението, така и живота и здравето на подсъдимия и неговия спътник в колата. Безспорно, съпричиняването на резултата от страна на пострадалия има своето правно значение, но защитата неоснователно прави опит да прехвърли вината за случилото се изцяло върху него. Правомерното поведение на жалбоподателя зад волана е било наложително и заР. бъдещото очакване за раждане на детето му, като отговорен родител, който да се грижи за неговото отглеждане и възпитание, поР. което това обстоятелство, наред с чистото му съдебно минало, разкаянието му за случилото се, на фона на миналото му като водач на МПС с чести компромиси към задълженията му и злоупотребата с алкохол не обуславят несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода, очертана във въззивната и касационната му жалба. ВКС намира, че няма основание за приложението на чл.55 от НК за намаляване на това наказание под законовия минимум, а така също за отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК, поР. което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивното решение и в тази насока. Решението не е атакувано в гражданско-осъдителната част и настоящата инстанция не дължи проверка в тази му част. ВКС намира, с оглед неоснователността на касационната жалба във всичките й части, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, без каквито и да е корекции. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 05.08.2010 г. по ВНОХД № 193/2010 г., постановено от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: