Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 19.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4981 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. З. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 127 от 15. 07. 2015г. по в.гр.д. № 214 по описа за 2015г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 223 от 7. 04. 2015г. по гр.д. № 3064/2014г. на Ямболски районен съд като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Х. З. И. против Х. С. С. с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот поради недаване на издръжка и са присъдени разноски. Искането на касаторката е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от пълномощника на касаторката, с искане за уважаване на жалбата и присъждане на направените разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : С определение № 1142 от 30.11.2015г., ВКС е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса: при преценката на нуждата от издръжка следва ли съдът да отчете безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по – нисък от определения от държавата размер на линията на бедност /който за 2015г. е 286лв., а за 2016г. на 300лв./, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 432 от 22.01.2014г. по гр.д.№ 332/2013г. на ІV г.о. По въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното : Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното, имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност. Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГК на ВКС - в хипотеза, когато дарителят трайно се нуждае от издръжка и дареният има възможност да даде такава и я откаже, за дарителя възниква правото да иска отмяна на дарението. Касае се за високо укорима непризнателност, при която отмяна на дарението, от една страна ще даде възможност на дарителя да получи средствата, от които се нуждае, а от друга – ще е санкция за поведението на дарения. Тази санкция следва да се прилага стриктно и само за силно укоримо поведение, поради което при преценката за наличието на такова, съдът съобразява всички установени по делото обстоятелства. На преценка подлежи и обстоятелството дали дарителят трайно е изпаднал в нужда от издръжка, за което съдът съгласно цитираното решение № 432 от 22.01.2014г. е длъжен да съобрази доходите на дарителя и дали те са по – ниски от определения в държавата размер на линията на бедност. В случая фактите са следните: Ищцата и ответницата са баба и внучка. Първата е дарила с н.а. № 11 т.V рег.№ 6332 д.№ 636/2006г. на втората - собствените си 5/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място] [улица], представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 87374.530.22 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 250кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.22.1 със застроена площ от 34кв.м., еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.22.2 със застроена площ от 82кв.м. и постройка за допълващо застрояване – масивен гараж идентификатор № 87374.530.22.4 със застроена площ от 16кв.м., със запазено пожизнено право на ползване. /Не се спори, че през 1993г. ищцата е прехвърлила същия имот на бащата на ответницата и през 2006г. договорът е развален по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД / През 2013г. между настоящите страни е водено за същия имот, идентично производство с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД, но за друг период. По делото е установено, че дарителката /която понастоящем е на 90 години/ е с пенсия 208лв., живее постоянно в Дом за стари хора в [населено място], за което заплаща ежемесечна такса в размер на 146лв., ежемесечно има разходи за лекарства на стойност от 80 лв., отделно има 10 лв. разходи за транспорт и 10 лв. такса за мобилен телефон. По приключилото с влязлото в сила решение производство, със съдебна експертиза е установено, че ищцата има нужда от ежемесечна допълнителна издръжка в размер на 90 лв. Предявеният иск е отхвърлен като неоснователен поради липса на установена трайна нужда от издръжка. Съдът се е позовал на налични по делото доказателства, съгласно които дарителката е получила еднократно, от продажба на собствен имот, сумата от 1 665лв., които заедно със сумата от 500лв. нейни спестявания,съхранявани при бащата на ответницата биха могли да задоволят нуждите й за период от 18.5 месеца. Понастоящем този период от 18.5 месеца е изтекъл /считано от датата 21.12.2013г. на постановяване на решението по това дело/. В настоящето производство е прието за безспорно установено, че ищцата, считано от 2005г., живее в Дом за стари хора в [населено място]. Нейните твърдения /които не са оспорени от противната страна/ са, че за периода след прехвърляне на имота през 2006г. до предявяване на иска през 2013г., ответницата я е посетила общо два пъти. Не се спори, че през месец май 2014г., ищцата е изпратил покана до ответницата за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 250лв., която покана последната е получила на 4.06.2014г. Данните, посочени в поканата, които не са оспорени от ответната страна са, че пенсията на ищцата е 208лв., от които 70% са за покриване на таксата за пребиваване в Дома за стари хора, а остатъкът от 63.25лв. е недостатъчен за нуждите за издръжка и лекарства пред вид напредналата й възраст и влошеното здравословно състояние. С писмен отговор ответницата е отказала заплащането на издръжка, с аргументите, че не дължи такава, защото ищцата може да упражни запазеното си право на ползване на имота и че по исков ред е установено, че сумата, която е необходима за издръжката й е 90лв./а не 250лв./ Твърдения за невъзможност да дава издръжка и доказателства, установяващи подобна невъзможност не са представени по делото. Въззивният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че ищцата не е доказала наличие на трайна нужда от издръжка към момента на отправяне на искането към надарената, както и отказ на последната да дава такава. Съдът е счел, че липсват данни за здравословното състояние на ищцата, нейната пенсия, размера на нейните месечни неотложни разходи за водене на нормален живот и наличието на друго имущество /имоти, влогове и др./, от които би могла да реализира доходи и да се издържа. Приел е за недоказано и че ответницата е във възможност да дава поисканата издръжка. Имайки пред вид дадения отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. За жена на 90 години, която живее в продължение на повече от десет години /от 2005г./ в Дом за стари хора, получава пенсия от 208лв.,с която сама заплаща таксата за пребиваване в дома, защото е установено, че най- близките й не полагат грижи за нея /внучката й, я е посетила общо два пъти за период от седем години, а синът й е станал причина през 2006г. за разваляне на договора, с който тя му е прехвърлил имота/, като вече е било установено, че има ежемесечни разходи за лекарства, транспорт и телефон, а е с доход, който е значително под определения от държавата размер на линията на бедност, безусловно следва извод, че е налице трайна нужда от издръжка. Установен е – в приложен нарочен писмен отговор - отказ на надарената да заплаща поисканата издръжка. Ответницата е в работоспособна възраст / на 43 години/ и не е представила доказателства, установяващи обективна материална невъзможност за престиране. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на дарението за основателно. При установената трайна нужда на дарителката от издръжка, заявеният отказ на надарената да я заплаща - при липса на представени доказателства за недостиг на средства, така че с даването на издръжка да постави себе си или лицата, които е длъжна да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя – съставлява обществено нетърпимо поведение на високо укорима непризнателност. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на касаторката следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в общ размер на 633лв., от които 133лв. държавна такса /51лв. пред първата инстанция, 26лв. пред въззивната и 56лв.пред касационната/ и 500лв.за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.08.2015г., в което сумата е отразена като реално внесена /За долните инстанции адвокатско възнаграждение съдът не присъжда, тъй като в представените договори не се съдържа отбелязване за реално заплащане на договорените суми/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 127 от 15. 07. 2015г. по в.гр.д. № 214 по описа за 2015г. на Ямболски окръжен съд и потвърденото с него решение № 223 от 7. 04. 2015г. по гр.д. № 3064/2014г. на Ямболски районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ сключения между Х. З. И. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] [улица] Дом за стари хора и Х. С. С. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] [улица] ет.7 ап.2 договор за дарение с н.а. № 11 т.V рег.№ 6332 д.№ 636/2006г. на нотариус с рег.№ 332, по силата на който на 28.06.2006г. Х. З. И. е дарила на Х. С. С. собствените си: 5/8 ид.ч.от недвижим имот, находящ се в [населено място] [улица], представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 87374.530.22 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 250кв.м., представляващ по н.а. имот № 681 в кв.86, ведно с ½ ид.ч.от построените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.22.1 със застроена площ от 34кв.м., еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.22.2 със застроена площ от 82кв.м. и постройка за допълващо застрояване – масивен гараж идентификатор № 87374.530.22.4 със застроена площ от 16кв.м. при граници на целия имот: ПИ с идентификатор № 87374.530.18, ПИ с идентификатор № 87374.530.21 и [улица], на основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД. ОСЪЖДА Х. С. С. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] [улица] ет.7 ап.2 да заплати на Х. З. И. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] [улица] Дом за стари хора сумата от 633лв./шестстотин тридесет и три лева/, направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.