Р Е Ш Е Н И Е № 318 София, 04.02.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 23.10.2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 808/2018 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. С. В. от [населено място] против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2480 от 30.11.2017 г., по т.д.№ 3840/2017 г., с което след отмяна на решението на Пернишкия окръжен съд № 14 от 08.03.2017 г., по т.д.№ 70/ 2016 г. са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу СДРУЖЕНИЕ „ЛОВНО РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО ЕЛИН ПЕЛИН”,гр. Елин Пелин обективно съденинени искове по чл.25, ал.4, във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна решението на ОС на ЮЛ от 21.05.2016 г. ОС, потвърждаващо решение на УС от 29.03.2016 г. за неговото изключване, взето в съответствие с решение на ОС на ловна дружина „Голема Раковица-Огняново” от 12.03. 2016 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовавйки се на съдържанието на приложения по делото протокол за проведено ОС на ловната дружина „Голяма Раковица –Огняново” касаторът основно възразява срещу обосноваността на извода на въззивния съд, че изключването му е въз основа на решение, съобразено с уставното правило на чл.28, ал.8, т.5 от Устава на ЮЛ. Застъпената тезата е аргументирана с липсата на идентитет между понятията „предложение за изключване” и „формирано решение за изключване” от оправомощения да потвърди наложената санкцията колективен орган на ответното ЮЛ. Несъгласие е изразено и със законосъобразността на извода на въззивния съд, че са осъществени материалноправните предпоставки на закона и на устройствения акт на ЮЛ с нестопанска цел за неговото изключване – най- тежката от няколкото установени санкции. Счита, че доколкото в дневния ред на процесното ОС липсва изрична точка, предвиждаща гласуване на решение за наказание, вкл.и за изключването му от ОС на сдружението, нито е била създадена яснота за характера и вида на конкретните съставомерни нарушения, то е накърнено членственото му право, поради невъзможност реално и своевременно да осъществи защитата си – порок, отразяващ се на законността на евентуалното взето решение. Поради изложените оплаквания, поддържани и в проведеното по делото открито съдебно заседание се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба възразява по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения. Касационното обжалване е допуснато с определение на ВКС,ТК № 400 от 26.06.2018г., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: ”Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?” и ”Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?” Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения конститутивен иск по чл.25, ал.4, във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ въззивният съд е приел за недоказани поддържаните в исковата молба основания за отмяна на оспорваното решение за изключването на ищеца, взето от ОС на СНЦ „ЛОВНО РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО ЕЛИН ПЕЛИН”, гр. Елин Пелин, проведено на 21.05.2016 г. Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл.известието за лично връчена покана на ищеца, доводите и възраженията на страните, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за неоснователно твърдяното в исковата молба ненадлежно свикване, оповестяване и провеждане на ОС на членовете на ловно-рибарската дружина с. Голяма Раковица –с. Огняново от 12.03.16 г., взетото решение от което има обуславящо значение за законосъобразността на решението на ОС на ответното ЮЛ. Посочено е, че доколкото отправената покана за процесното ОС е с изискуемото се от уставната разпоредба на чл.28, ал.3, съдържание, съответстващо и на императивно разпореденото от чл.26, ал.4 ЗЮЛНЦ, а уведомяването на членовете на ловно рибарската дружинка - основно организационно звено на Сдружението, е в пълно съответствие с установения ред в устройствения акт на ЮЛ, вкл. по отношение на В., правно ирелевантно е дали правото на гласуване и участие по отношение на някои от останалите членове е било ограничено, чрез ненадлежното им известяване. Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, дори твърдяният от ищеца порок да е евентуално основателен, то при безспорно установения в хода на процеса факт, че необходимият кворум за провеждане на това ОС и изискуемото се мнозинство за вземане на решения са спазени, само по себе си това нарушение не е обосновава различен от изградения краен правен извод за неговата законност. Относно въведеното в исковата молба ограничаване правото на защита на В. – основно членствено право, поради неустановеност на осъществените от последния нарушения, обусловили прилагане на най - тежката санкция Софийски апелативен съд, позовавайки се на показанията на разпитаните свидетели, които подробно е обсъдил, е извел правен извод за неговата неоснователност. Аргументите са, че чрез множеството различни по съдържание изказвания на членовете на ловната дружина и на тези на Сдружението по време на процесното ОС са конкретизирани в достатъчна степен и доказани неправомерните действия на изключвания - отправяне на жалби срещу отделни членове на СНЦ и образуване във вр. с тях на съдебни производства, настройване на отделни членове на Л. срещу персоналния състав на ръководство и помежду им и пр.. Затова, преценени последните в тяхната съвкупност, позволяват квалифициране поведението на ищеца за несъвместимо с по –нататъшното му членуване в тази ловна дружина, поради което не е налице твърдяната от него материалноправна незаконосъобразност на наложеното наказание. Обстоятелството, че на наказвания В. е била изрично предоставена възможност както за обяснение, така и излагане на собствена теза срещу становището на изказалите се срещу него отделни членове на Л. в проведената на 12. 03.2016 г. дискусия, според решаващия състав на Софийски апелативен съд, е достатъчно, за да бъде отречена основателността и на твърдяното неправомерно ограничаване правото на защита на лицето. Или, обобщено възприетото от въззивната инстанция разрешение е, че за законността на взетото решение за изключване на ищеца е правноирелевантно дали конкретното му поведение, обусловило наложената тежка санкция, е било възпроизведено в поканата за ОС и дали му е било изпратено конкретизирано предупреждение, предхождащо същото, щом му е предоставена реална възможност да участва в проведена дискусия относима към последното. І.По правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: Членството е един от съществените белези на Сдружението с нестопанска цел. Като субективно право членството е основно, лично и неотменимо право, поради което законодателят му е предоставил правна защита. Съгласно формираната непротиворечива съдебна практика, при предявен конститутивен иск по чл.25, ал.6, във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ, съдебният контрол за законосъобразност и уставосъобразност обхващащ единствено решенията на Общото събраните на сдружението с нестопанска цел, включва не само процедурните правила, касаещи свикването, оповестяването и провеждането му, спазването на които гарантира участието на всеки негов член в работата на този върховен орган на управление, но нормативните и уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на съответното членствено право, като субективно право. Това означава, че в хипотезата на оспорвано решение на ОС на Сдружението за изключването на негов член, се включва и проверка на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя санкция - явяваща се оценка за несъвместимо поведение на съответното лице с продължаване на членството му в ЮЛ с нестопанска цел по см. на чл. 22, ал.2 ЗЮЛНЦ. Изключването на член на Сдружението, като основание за прекратяване на членственото правоотношение по чл.22, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ, е принудително лишаване от право на членство в конкретната организация и по своята правна същност е санкция за виновно поведение. Поради липса на конкретика във формулировката на чл.22, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ, според даденото в последователната практика на ВКС нейно тълкуване, несъвместимо с продължаване на членството в Сдружение – ЮЛ, като правоотношение, е всяко онова виновно поведение на лицето, което пренебрегва или застрашава както съществуването на същото, така и постигане на конкретните преследвани с него цели, като при отсъствие на доказано поведение- действия или бездействие, отговарящо на посочените критерии, съобразно възложената на ответника доказателствена тежест, изключването е недопустимо. Касае за приложение на санкция, характеризираща се с особена тежест за отделния член на ЮЛ, поради което въпреки предоставената от законодателя засилена автономия на сдружението с нестопанска цел, част от която е и санкционната власт, реалното осъществяване на защита на изключвания в рамките на съответното ОС – висш негов ръководен орган , не може да бъде отречено. Следователно да се приеме, че законът не изисква конкретика относно действията на изключвания, определени като нарушения по см. на чл.22, ал.2 ЗЮЛНЦ и тяхното предварително довеждане до знанието на последния, чрез оповестяването им поне в поканата за ОС, което е оправомощено да наложи санкцията „изключване”, би означавало да се лиши застрашеното от наказание лице от реално упражняване на негово членствено право, каквото е и правото му на защита и да се обезсмисли както необходимостта от последващо му изслушване от УС, така и самата идеална цел, преследвана от Сдружението и обективирана в уставните му разпоредби. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав дава следния отговор на поставените въпроси : „Не е осигурено право на реална защита на застрашен от изключване член на Сдружение с идеална цел, ако при непредвидено в Устава предварително предупреждение, конкретните негови действия, възприети за нарушения, които са несъвместими с по- нататъшното членство, не са посочени в предварително оповестения дневен ред на поканата за ОС, оправомощено да наложи санкцията „изключване” ІІ. По основателността на касационната жалба. С оглед отговора на поставения въпрос,обусловил допускане на касационното обжалване въззивното решение на Софийски апелативен съд - валидно и допустимо, е неправилно. Възприето от въззивния съд разрешение, според което присъствието на ищеца в ОС на ловно рибарската дружина с. Голема Раковица - с. Огняново, проведено на 12.03.2016 г. и предоставената му възможност да вземе участие в дебатите относно неговото поведение чрез изразяване на защитна позиция, са достатъчни за гарантиране правото му на защита, е в несъответствие със закона. Не кореспондира с разпоредбата на чл.22, ал.2 ЗЮЛНЦ и изводът на въззивната инстанция,който не се споделя от настоящия съдебен състав, че доколкото въпросът за изключване на В. и налагане на наказание са били в дневния ред, изискванията на ЗЮЛНЦ и на Устава на ответното ЮЛНСЦ, които не въвеждат друго допълнително съдържание на поканата за ОС, вкл. описание на конкретното неправомерното поведение и проект на евентуалното решение за наказанието му, са изпълнени. Изключването по своята правна природа е едновременно охранителна мярка, целяща максимална защита на интересите на ЮЛНЦ, при което последно е силно застъпен принципът на самоуправление, но е и санкция за отделения индивидуален член. Това означава, че за да бъде успешно упражнено субективното потестативно право на ответното сдружение на прекратяване на конкретното членствено правоотношение следва да бъдат установени фактите, от които то е породено. По силата на чл.154 ГПК доказателствената тежест за тях е на ответното търговско дружество. В случая материалноправните основания за изключването на ищеца се извеждат от чл.22, ал.2 ЗЮЛНЦ, чието съдържание е фактически пояснено с уставната разпоредба на чл.24, ал.2, т.6 - действията и постъпките му да вредят на интересите на сдружението и на дружината. Последните не само не са били установени в хода на процеса, съобразно възложената на ответника доказателствена тежест, но в самото решение, както на дружината, така и в решението на ОС на ответното ЮЛНЦ от 21. 05.2016 г., взето в съответствие с уставната разпоредба на чл.24, ал.8 , не се съдържат никакви конкретни действия на изключвания ловец, които могат да се субсумират под хипотезата на чл.24, ал.2, т.6 от Устава. Следователно, освен, че по този начин е нарушено правото на защита на ищеца, то с оглед на създадената невъзможност за упражняване на разпоредения от закона съдебен контрол, констатираният пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се отрече законосъобразността на оспорваното решение - обстоятелство, останало несъобразено от въззивната инстанция. Предявената конститутивна искова претенция е основателна и по същество. Видно от събраните по делото доказателства в поканата за насроченото на 12. 03.2016 г. ОС на ловната дружината на с. Голема Раковица – с. Огняново, в която ищецът членува и което по силата на уставната разпоредба на чл.24, ал.4 е оправомощеният орган да наложи предвидените наказания в ал.2 на чл.24 от Устава, липсва конкретизация на действията, осъществени от наказвания, респ. конкретното проявено от него бездействие, които да са вредни за интересите на Л. и дружината. Непосочен е и вида на предлаганото наказание, доколкото при въведените с чл. 24, ал.1 от устройствения акт на ЮЛНЦ пет различни по вид санкции, употребеният в поканата израз „вземане на решение за предложение на наказание, предвидено в Устава на Сдружението” се явява твърде неопределен.Същевременно не се спори между страните в процеса, че конкретното поведение на изключвания В., определено като нарушение по см. на чл.24, ал.2, т.6 от Устава, е доведено за първи път до неговото знание, както и до знанието на останалите членове на дружината, чрез описването му в изказване на председателя С.. Съобразени установените по делото факти, дават основние да се приеме, с проведената дискусия на процесното ОС, относима към поведението на наказвания, безспорно присъствал на същото, нему не е предоставена изискуемата се реална възможност за защита, както необосновано е счел Софийски апелативен съд. Отделно е, че обсъжданите в дебата, като уставни нарушения, действия на ищеца са останали неконкретизирани по време, съдържание и адресати , а и част от тях са и израз на упражненото от негова страна конституционно признато право.Установено в чл.45 от Конституцията, като основно право на гражданите на РБългария правото на жалби, предложения и петиции, в същността си е именно право на сезирана на държавен орган, право на обръщение към такъв орган и на поставяне за разрешаване на определен въпрос. Следователно само по себе с упражняването му от неговия носител, обективно не е определимо като вредоносно нито за Л., нито за отделната Л.. Доколкото нито по време на проведеното на 12.03.16 г. извънредно ОС на ловно рибарската дружина, в която ищецът членува, нито през времетраене на ОС на Сдружението на 21.05.16 г. са били навеждани доводи и съответно предоставени материали, доказващи, че подадените жалби срещу действия на отделни членове на ловната дружина и срещу избора на персоналния състав на ръководството й, въз основа на които са образувани съдебни дела, се явяват злоупотреба с право, то с тях не е осъществен фактическият състав на чл.24, ал.2, т.6 от Устава, във вр с чл.22, ал.2 ЗЮЛНЦ. Затова и наложеното на В. наказание е незаконосъобразно. Отделен в тази вр. е въпросът дали проведеното на 12. 03.2016 г. ОС на ловната дружината на с. Голяма Раковица – с. Огняново, е взело изрично решение за изключване на ищеца. Видно от съдържанието на приложения по делото протокола от същото (л.29 ) решението на процесното ОС е: „...ловецът Н.В. да бъде предложен за изключване”. Несъмнено е, че поради липса на подобно законодателно разрешение предложението за изключване не се идентифицира по съдържание и правни последици с тази конкретна санкция, въведена с чл.22, ал.1 т.3 ЗЮЛНЦ. От своя страна липсата на решение за прекратяване на членственото правоотношение с определено лице – член на ответното СНЦ, изключва да е налице и основание за потвърждаването му от ОС на ответника, проведено на 21. 05. 2016 г. В тази вр. следва да се има предвид и последователната практика на ВКС по приложението на чл.25, ал.4, във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, според която дебатите около поведението на отделния член на СНЦ и гласуване на решение да бъде предложен за изключване не достатъчно основание, за да се счете, че е налице действително формирана воля за принудително прекратяване на членственото правоотношение на основание чл.22, ал.1, т. 3 и сл. ЗЮЛНЦ. Съобразена правната природа на санкцията „изключване” в хипотезата на чл.22, ал.2 ЗЮЛНЦ и нейната цел налагат да се приеме още, че тази воля всякога трябва да е изразена изрично и недвусмислено от наказващия орган и обективирана в съответен документ, изходящ от същия, като доказването и в хода на делото е пълно главно. Констатираната материална незаконосъобразност на взетото решение от проведеното на 12.03. 2016 г. ОС на ловната дружината на с. Голяма Раковица – с. Огняново за изключването на ищеца, обуславя правен извод за материална незаконосъобразност и на утвърждаващото го решение на УС на ответника, както и на потвърждаващото решение на ОС на ЮЛНЦ „ЛОВНО РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО ЕЛИН ПЕЛИН” от 21.05.16 г. С оглед гореизложеното въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК. В случая не се налага повтарянето или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт следва съставът на ВКС,ТК да постанови решение по съществото на спора, с което, по гореизложените съображения, да уважи предявения от Н. С. В. конститутивен иск по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ. С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на касатора – ищец следва да бъдат присъдени претендираните в срок деловодни разноски за всички инстанции, възлизащи общо на 2530 лв. - реално заплатени държавни такси, от които 55.00 лв. по сметка на ВКС и неоспорени по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатски възнаграждения с ДДС на адв.Н. Г. Г. –САК, внасянето в брой на които е удостоверено с приложените по делото договори за правна защита и съдействие №№ 521608 от 27.10.2017 г. и 521 619 от 19.10.2018 г., както и данъчни фактури №№ 360/27.10.2017 г. и 411 / 19.10.2018 г. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав № 2480 от 30.11.2017г., по т.д.№ 3840 / 2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ приетото решение от Общото събрание на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОНАСКА ЦЕЛ „ЛОВНО -РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО ЕЛИН ПЕЛИН”, гр. Елин Пелин, проведено на 21. 05. 2016 г., с което е потвърдено решение на Управителния съвет на сдружението от 29.03.16 г. за утвърждаване решението на Общото събрание на ловно рибарската дружина с. Голяма Раковица - Огняново от 12. 03. 2016 г. за изключване на ловеца Н. С. В., като незаконосъобразно. ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОНАСКА ЦЕЛ „ЛОВНО -РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО ЕЛИН ПЕЛИН”, гр- Елин Пелин да заплати на Н. С. В. сумата 2530 лв.( две хиляди петстотин и тридесет лева), деловодни разноски за всички съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: