Ключови фрази
заповед за незабавно изпълнение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

  110


 

София,



2010год.


 

 

 

Върховният  касационен   съд   на  Република  България,   четвърто


гражданско отделение, в закрито заседание на хиляди и десета година, в състав:


през две


 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

 

 

като изслуша докладваното от съдия Надежда Зекова ч. гр. д. № 44 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

 

Образувано е по частна касационна жалба от С. Б. А. от гр. П., чрез адв. Н, против определение № 1208/ 11.12.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 982/2009 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2328/ 20.11.2009 г. по гр.д. № 3690/2009 г. на Районен съд Пазарджик.

 

Жалбоподателката излага доводи за отмяна на така постановеното определение като неправилно и вместо него да се постанови друго, по силата на което да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с приложението на чл. 417, т. З ГПК. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, както и, че направените от двете съдебни инстанции изводи неправилно стесняват приложението на чл. 417, т. 3 ГПК и са в противоречие с духа на закона и идеята на законодателя за развитие на правото, с оглед бързина при реализиране на вземанията, предвидени по този ред.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуално правен и материалноправен въпрос, който е решен противоречиво от съдилищата, както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

За да е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да е налице противоречиво решаване от съдилищата на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в конкретния случай не е налице, тъй като не е доказано с влязло в сила решение на съдилищата. Касационният съд обаче намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно разглеждане на частната жалба, тъй като разрешаването на този въпрос ще доведе до точното прилагане на закона и до развитието на правото.

Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

Пред първоинстанционния съд е образувано производство по реда на чл. 417 и сл. ГПК. Образувано е по заявление на С. Б. А. от гр. П. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист против И. Д. А. от с. Г., общ. Пазарджик. Поискано е предаването на недвижим имат-Поземлен имот № 95, с площ 790 кв.м., находящ се в с. Г., УПИ-1Х-95, кв.17, в едно с построената в него жилищна сграда с площ 91 кв.м. Жалбоподателката твърди, че вземането произтича от нотариален акт № 1* том 2, per. № 3* дело № 319/09 г., вписан в агенцията по вписванията с акт № 1* том XIV, дело № 2486/09 г. Първоинстанционният съд е констатирал, че в случая не е налице подлежащо на изпълнение вземане против длъжника, тъй като в приложения нотариален акт не се съдържа задължение за предаване на веща-недвижимия имот, както и, че не е налице годен документ, от който да произтича вземане по смисъла на чл. 417 ГПК, поради което с разпореждане № 2* от 20.11.2009 г. е отхвърлено заявлението на С. Б. А..

С обжалваното въззивно определение № 1208/11.12.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд постановено по ч.гр.д. № 982/2009 г. е потвърдено разпореждане № 2* от 20.11.2009 г. по гр. д. № 3690/2009 г. на Районен съд Пазарджик, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателката.

Правилни са изводите на първоинстанционния и въззивния съд, че така представения нотариален акт, с който е оформена сделката покупко-продажба на недвижимия имот не съдържа в себе си задължение за неговото предаване. Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 3 ГПК заповед за незабавно изпълнение се издава въз основа на нотариален акт относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. Такъв е случаят, когато вземането се основава на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, в който страната е включила уговорка за предаване на имота на купувача в определен срок. В такъв случай в качеството си на кредитор, купувачът има право да поиска предаване владението на имота. Ако след изтичане на уговорения срок, предвиден в договора, той не получи владението на имота, едва тогава ще са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение,

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 11.12.2009 г. по ч.гр. дело № 982/2009 г. на Окръжен съд Пазарджик.

ОСТАВЯ В СИЛА № 1* от 11.12.2009 г. по ч.гр. дело № 982/2009 г. на Окръжен съд Пазарджик.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: