Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * строително-монтажни работи * връщане на даденото по нищожен договор * водене на чужда работа без пълномощие

5



Р Е Ш Е Н И Е
№219
Гр.София, 04.02.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 871 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 358/25.07.2012г., постановено по т.д.№ 689/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 74/19.04.2012г. по т.д.№ 127/11г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 35406 лв. – равностойност на полученото без основание – извършена работа в изпълнение на нищожен договор, ведно със законната лихва от 27.07.2011г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.12.2009г. ответникът по жалбата е сключил с кмета на [населено място], общ. Септември договор за изпълнение на асфалтови работи, който договор е признат за нищожен с влязлото в тази част в сила първоинстанционно решение поради липса на правосубектностст на кметството и на представителна власт на кмета. Изложени са съображения, че работата е изпълнена с добро качество и искът за заплащане на равностойността на извършеното е уважен на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Счетено е, че окръжният съд е определил правната квалификация на иска правилно, а в доклада по чл.374 ГПК не се е позовал на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, както и е неоснователно поддържаното от въззивника /настоящ касатор/ приложение на института на водене на чужда работа без пълномощие.

С определение № 494/03.06.2013г. по т.д.№ 871/12г. ВКС допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивния акт.
В исковата молба ищецът е твърдял, че е изпълнил СМР по договор от 09.12.09г. с Кметство [населено място], [община], поради което претендира уговореното възнаграждение в размер на 35406 лв. При условията на евентуалност и предвид на извънсъдебното позоваване на нищожност на сключения договор, ищецът е претендирал сумата от 35406 лв., представляваща равностойността на извършени и постъпили без правно основание в общината СМР. В допълнителната исковата молба са изложени доводи, че по силата на П..7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата, като съгласно чл.17 ЗМСМА в компетентност на общините е поддържането на общинската инфраструктура. Поддържа и, че по силата на чл.31 Закона за пътищата задължение за общината е за ремонтира общинските пътища, каквато дейност е извършена по договора от 09.12.09г. Искането е, ако договорът бъде обявен за нищожен, то с извършените работи, възложени от закона на общината, и получавайки ги, същата е спестила парични средства за осъществяването им, поради което претендира заплащането им.
В доклада по чл.146 ГПК искът е квалифициран като иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване и са дадени указания на ищеца да докаже, че е извършил описаните СМР, вследствие на което се е стигнало да неговото обедняване и обогатяването на ответника, както и конкретния размер на обогатяването и обедняването.
Искът е уважен от първоинстанционния съд на основание чл.55, ал.1 ЗЗД и при заявени оплаквания във въззивната жалба за неправилна правна квалификация на иска, апелативният съд е приел, че е неприложим институтът на водене на чужда работа без пълномощие, тъй като ищецът е извършил работата на основание на договор, макар и нищожен, което изключва приложението на чл.60 и сл. ЗЗД, при които текстове се изисква съзнаването за предприети действия в чужд интерес, без да са възложени на извършителя по някакъв начин.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
По правилото на чл.55, ал.1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване, като първият фактически състав се прилага и когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Тази разпоредба се тълкува и във връзка с нормата на чл.34 ЗЗД, според която, когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.
В случаите на получаване по нищожния договор на вещи, права или парични суми на връщане ще подлежи даденото. При изпълнение на нищожния договор, когато престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат, полученото по договора /резултатът/ не би могло да се върне фактически на другата страна. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя няма веществен резултат /консултантска услуга/, то възложителят е спестил разходи, поради което за изпълнителя възниква вземане, но не и възможност да претендира връщане на полученото. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя има веществен резултат / изпълнени СМР/, то възложителят също е спестил разходи и за изпълнителя възниква вземане, предвид на невъзможността да се върне полученото, в който случай спестените разходи могат и да не са идентични с размера на уговореното възнаграждение. С оглед на характеристиката на престацията на изпълнителя по договора за изработка правилата по чл.55 ЗЗД и чл.34 ЗЗД не биха могли да се приложат, поради невъзможността в патримониума на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се задържи от получилия го по нищожния договор. По тези съображения съставът на ВКС намира, че вземането на изпълнилата задълженията си страна по договора следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 ЗЗД.
Възможна е хипотеза, при която резултатът е постъпил в патримониума на трето лице, а не на насрещната страна по договора. Когато резултатът има веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на имота, в който са извършени СМР, то имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60-62 ЗЗД, доколкото към момента на предприемане на работата не е налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е правомерна. В определените от законодателя случаи отговорността се ограничава до необходимите и полезни разноски /чл.61, ал.1 ЗЗД/, до обогатяването /чл.61, ал.2 ЗЗД/ или чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД /чл.61, ал.3 ЗЗД/ или на договора за поръчка /чл.62 ЗЗД/.
С оглед на изложените съображения по договор за изработка, който е обявен за нищожен, но резултатът от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на собственика на имота, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие.

Касационното обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение, в което правната квалификация на предявения иск е определена по чл.55, ал.1 ЗЗД.
В решение № 157/30.10.2013г. по т.д.№ 1091/12г. на ВКС, І т.о. е прието, че ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхват на търсената защита.
Съгласно т.2 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
В случая, дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска и указания за разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл.146, ал.1 ГПК не съответстват на основанието, на което е разгледан и уважен искът. Във въззивната жалба общината е заявила оплакване за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение във връзка с квалификацията на иска, доклада по делото и разпределената доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти и обстоятелства по делото. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си да провери по повод на оплакванията на въззивника процесуалните действия на първоинстанционния съд, както и с оглед на твърденията на ищеца и възраженията на ответника да даде указания на страните за подлежащите на доказване и релевантни за спора факти и обстоятелства.

По тези съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на основание чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни правомощията си съгласно т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и да се произнесе и по разноските по чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 358/25.07.2012г., постановено по т.д.№ 689/12г. от Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.