Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * наследяване * нищожност на завещателно разпореждане * самостоятелен обект * реална част

Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

София,31.10.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1189 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Д. от [населено място],Пловдивска област срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 16.06.2010г. по гр.д.№1047/2010г.
С определение №155/15.02.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпросите дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имот,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно ,тъй като в нарушение на материалния закон съдът е приел,че саморъчното завещание на К. Т. Д. от 20.07.1994г. е отменено със следващото нотариално завещание от 19.02.1999г. и акт за отмяна на нотариално завещание от 25.06.1999г. Поддържа,че последващите разпореждания не отменят предходните,тъй като не са несъвместими с тях. Поддържа също така,че последващото завещание е нищожно /отнася се до недопустим предмет-част от жилище/,поради което не би могло да отмени предходното,а освен това е било отменено от завещателя. Поддържа също така,че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо,тъй като по делото не са навеждани доводи за отмяна на предходното завещание от последващото,но въпреки това съдът се е произнесъл по този въпрос. Моли обжалваното решение да бъде отменено,респ. обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Н. К. Т. и Л. К. Г. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържат,че своевременно са оспорили завещанието от 20.07.1994г. и съдът се е произнесъл в рамките на заявените оспорвания като правилно е приел,че това завещание е отменено от последващото, което съдът е бил длъжен да направи дори без оспорване,тъй като следва да съобрази всички събрани по делото доказателства. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Н. К. Т. е предявил срещу Я. Г. Д. иск за делба на дворно място с площ от 610кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.* по плана на [населено място],ведно с изградената в него жилищна сграда на 100кв.м.,като в производството е конституирана като съделител и Л./Л./ К. Г..
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта по допускане на делбата и в частта,с която е отхвърлен искът за делба по отношение на Л. К. Г. и вместо това е допуснал до делба дворно място с площ от 610кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.* по плана на [населено място], [община] ведно с построената в него жилищна сграда, при квоти 3/6 ид.части за Н. К. Т.,2/6 ид.части за Я. Г. Д. и 1/6 ид.част за Л. /Л./ К. Г.. Оставил е в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която са отхвърлени исканията на Н. К. Т. и Л. К. Г. за възстановяване на запазените им части от наследството на баща им К. Т. Д.,починал на 22.03.2005г. чрез намаляване на саморъчното му завещание от 20.07.1994г.. Обезсилено е решението на първоинстанционния съд в частта,с която е прогласена нищожността на саморъчното завещание на К. Т. Д. от 20.07.1994г. и е прекратено производството по делото в тази част.
Прието е,че страните са наследници по закон на К. Т. Д., починал на 22.03.2005г.-Н. К. Т. е син на общия наследодател,Л. /Л./ К. Г.-дъщеря,а Я. Г. Д.-преживяла съпруга,като бракът й с наследодателя е сключен на 28.01.1972г.
Жилищната сграда е строена по време на брака на К. Т. Д. с първата му съпруга М. Д. Д.,починала през м.май,1965г.,в дворно място,което К. Т. е имал от своите родители,с оглед на което е прието,че по отношение на процесния имот е действувал установения в чл.33 /отм./ ЗЛС принцип на имуществена разделност и дворното място заедно със сградата с оглед чл.92 ЗС са били собственост на К. Т. Д.,вкл. към момента на неговата смърт. Прието е,че по този начин е оборена констатацията в съставения на 19.02.1999г. констативен н.а.№*,с който е признато придобиване право на собственост от К. Т. Д. върху ½ ид.част от имота по давност,а от Н. К. Т. и Л. К. Г. по на ¼ ид.част за всеки един от тях по наследство и давност.
Прието е,че съставеното на 20.07.1994г. от К. Т. Д. саморъчно завещание,с което е завещал на съпругата си Я. Г. Д. ½ ид.част от парцел * и от построената в него жилищна сграда не е произвело правно действие,тъй като е било отменено с последващо нотариално завещание от 19.02.1999г./н.а.№*,том *, н.д.№*/1999г./,с което К. Т. Д. е изразил воля да завещае в общ дял на Н. К. Т.,Л. К. Г. и Я. Г. Д. една стая в западното крило на жилищната сграда, макар и да е била извършена изрична отмяна на нотариалното завещание от 19.02.1999г. с изявление,съдържащо се в акт за отмяна на завещание №52/25.06.1999г. С оглед на това е прието,че след смъртта на К. Т. Д. наследниците по закон са придобили собствеността върху имота при равни квоти с оглед разпоредбите на чл.5,ал.1 ЗН и чл.9,ал.1 ЗН, като договорът,сключен с н.а.№*,том *,н.д.№№*/1999г.,с който Л. К. Г. е дарила на брат си Н. К. Т. ¼ ид.част от имота не е произвел правно действие,тъй като към момента на сключването Л. К. не е притежавала права в имота. С договор за замяна от 15.09.2005г./н.а.№*,том *,н.д.№*/2005г./ Л. К. е прехвърлила на брат си Н. К. 1/6 ид.част от имота,с оглед на което е прието,че делбата следва да се допусне при посочените в решението квоти.
Прието е,че решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен искът на Н. К. за прогласяване нищожността на саморъчното завещание следва да бъде обезсилено,тъй като самостоятелен иск с такъв предмет не е бил предявяван,а е било заявено само възражение за нищожност в с.з. на 19.07.2007г.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно.
В решение №1301/20.12.1991г. по гр.д.№1978/1991г. на І ГО на ВС е прието,че завещателните разпореждания са нищожни не само когато нарушават разпоредбите на ЗН,но и тогава,когато са налице основанията, посочени в ЗЗД за нищожност,като в решение №2974/1982г. на І ГО на ВС и решение №158/20.02.1992г. по гр.д.№1290/1991г. на І ГО на ВС е прието, че частните завещателни разпореждания,които имат за предмет една стая от жилище са нищожни и не могат да породят присъщите правни последици след смъртта на наследодателя,тъй като правни сделки съгласно чл.62 З. за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключат само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект.
По реда на чл.291,т.1 ГПК настоящият състав приема за правилно становището,изразено в решение №1301/20.12.1991г. по гр.д.№1978/1991г. на І ГО на ВС,решение №2974/1982г. на І ГО на ВС и решение №158/20.02.1992г. по гр.д.№1290/1991г. на І ГО на ВС,която счита за относима към настоящия случай,тъй като счита,че съдът следва да изложи съображения за действителността както на първоначалното,така и на последващото завещателно разпореждане. Съображенията за възприемане на това становище са следните:
Преценката за действителността на завещателното разпореждане като едностранна сделка следва да бъде извършена както с оглед разпоредбите на ЗН,така и с оглед основанията за недействителност на сделките, установени в ЗЗД. Разпоредбата на чл.62 З./отм./,както и разпоредбата на чл.202 ЗУТ, установяват забрана за извършване на разпореждане с обекти,които не са обособени като самостоятелни,като предвиждат,че правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради,жилища или други обекти могат да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това архитектурни /инвестиционни/ проекти. Завещание на реално определена част от жилище,която не отговаря на одобрен за това архитектурен /инвестиционен/ проект,т.е. не представлява самостоятелен обект,за който законът допуска да бъде предмет на разпоредителна сделка, противоречи на закона и е нищожно по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали последващо завещание,което касае само реална част от имот,отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имота.
В решение №172/1958г. по гр.д.№7739/1957г. на ІV ГО на ВС е прието,че последващо завещание отменя по-раншното такова за същия имот,както и че завещанието,което е отменено с последващо такова остава отменено даже когато последващото завещание не произвежда действие. В решение №62/05.03.2004г. на ВКС,І ГО по гр.д.№663/2003г. пък е прието, че последващото завещание отменя предходното,доколкото предмет на завещателните разпореждания са един и същ обем права.
По реда на чл.291,т.1 ГПК настоящият състав приема за правилно становището,изразено в решение №172/1958г. по гр.д.№7739/1957г. на ІV ГО на ВС и решение №62/05.03.2004г. на ВКС,І ГО по гр.д.№663/2003г., като даденото в решение №172/1958г. по гр.д.№7739/1957г. на ІV ГО на ВС разрешение не намира приложение в хипотези,при които последващото завещание не изхожда от лицето,което е съставило първоначалното завещание или последващото завещание страда от пороци във волята,като съображенията за това са следните:
Завещателното разпореждане съдържа волята на наследодателя да определи лицето,в полза на което е съставено,както и имуществото,до което се отнася. С последващо завещание наследодателят може да изрази различна воля от съдържащата се в предходното както по отношение на лицето,така и по отношение на имуществото,до които се отнася и поради тази причина следва да се приеме,че ако последващото завещателно разпореждане се отнася до същото имущество,до което се отнася и предходното,но сочи различно ползуващо се лице,то отменя предходното. Ако последващото завещание има за предмет различен обем от права в сравнение с предходното,същото има за последица отмяна на предходното завещание само ако касае по-голям обем от права върху едно и също имущество или обемът от права в двете завещания съвпада напълно,т.е. съдържа воля за разпореждане и с посочения в предходното завещание обем от права в полза на друго лице. Ако последващото завещание има за предмет по-малък обем от права от предходното като засяга неразпоредена част от същото имущество,то няма за последица отмяна на предходното завещание. Ако обаче сборът от идеалните части в двете завещания надхвърли единица,т.е. е налице припокриване на изявлението за част от разпореденото имущество,приложение намира разпоредбата на чл.39 ЗН. Ако предходното завещателно разпореждане касае идеална част от имот,а последващото – реална част от същия имот,следва да се приеме,че то не отменя предходното,тъй като представлява завет на определено имущество,който има за предмет различен обем от права,за които съществува възможност да бъдат съотнесени към първоначално разпоредения.
Последващото завещание,имащо за предмет идентичен обем от права с предходното го отменя само ако изхожда от същото лице,т.е. ако е установено,че е написано и подписано от същия наследодател. Не е достатъчно това лице да е посочено като автор и на двете завещателни разпореждания,тъй като само изявление,за което е установено,че изхожда от същото лице съдържа в себе си и воля за отмяна на предходно завещателно разпореждане по смисъла на чл.39 ЗН. Последващото завещателно разпореждане отменя предходното дори самото то да не произвежда действие по причина,че същото е било отменено от наследодателя изрично или с последващо завещание,както и когато се установи неговата нищожност или унищожаемост на основание,касаещо порок в предмета на разпореждането,тъй като порокът в предмета не засяга волята на наследодателя да промени ползващото се от завещателното разпореждане лице.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.39 ЗН/,като наведените от касатора доводи за недопустимост на обжалваното решение не могат да бъдат споделени.
При наличие на две или повече завещателни разпореждания, изходящи от едно и също лице, съдът следва да извърши преценка кое от тези разпореждания следва да бъде зачетено дори да не са наведени доводи по приложението на чл.39 ЗН с оглед предмета на делбеното производство, а именно установяване наличието на съсобственост,както и на правата на съделителите и прекратяването на състоянието на съсобственост по съдебен ред. Съдът е длъжен да извърши преценка дали последващото завещание отменя предходното с оглед задължението си да установи наличието на съсобственост към момента на постановяване на решението по допускане на делбата,съобразявайки всички представени по делото доказателства и основавайки изводите си на преценка правните последици на всички факти и обстоятелства,чието осъществяване те установяват.
В случая по делото са представени саморъчно завещание от 20.07.1994г.,нотариално завещание от 19.02.1999г.,съставени от едно и също лице /общия наследодател К. Т./ и н.а.№* от 1999г., съставен на 25.06.1999г.,с която К. Т. е заявил,че отменя изцяло нотариалното завещание,извършено с н.а.№*,том *,рег.№*, н.д.№*/1999г.,поради което,за да се произнесе между кои лица към настоящия момент е налице съсобственост по отношение на имота,предмет на делбата,съдът е бил длъжен да извърши преценка за действителността и правните последици на последователно извършените от наследодателя актове,свързани с разпореждания с притежаваното от него имущество за след смъртта.Неправилно обаче въззивният съд е приел,че последващото нотариално завещание,съставено на 19.02.1999г. отменя предходното, съставено на 20.07.1994г.
Както вече беше отбелязано,последващото завещание отменя предходното само ако е налице такова припокриване на разпоредения с двата акта обем от права,което взаимно да ги изключва. В случая подобно припокриване не е налице,тъй като съставеното на 20.07.1994г. саморъчно завещание касае разпореждане с идеална част от имота,което последващото нотариално завещание,касаещо реална част от същия имот, не изключва-ако последващото завещание се приеме за действително, то ще изключи от обема на първоначалното само онази реална част от имота, която касае. В случая обаче следва да се приеме,че последващото нотариално завещание от 19.02.1999г. не произвежда правно действие,тъй като има за предмет разпореждане с част от имота,която не може да бъде обособена като самостоятелен обект по смисъла на чл.202 ЗУТ,както и по причина,че е отменено с изричен акт от 25.06.1999г. Единственото съставено от наследодателя К. Т. Д. завещателно разпореждане, което отговаря на изискванията на закона за неговата действителност и не е отменено от последващо такова е саморъчното завещание,съставено на 20.07.1994г.,с което К. Т. Д. завещава на съпругата си Я. Г. Д. ½ ид.част от парцел * в кв.* по плана на [населено място] и от построената в него жилищна сграда,както и от всички подобрения. И след като по делото е установено, че това завещание е написано,подписано и датирано от наследодателя К. Т. Д.,неправилно въззивният съд е приел,че същото не придава на ползващото се от него лице качеството наследник по завещание. Доколкото последващото завещание от 19.02.1999г. не го отменя, вещноправните последици на саморъчното завещание от 20.07.1994г. следва да бъдат зачетени и да се приеме,че по силата на това разпореждане на наследодателя Я. Г. Д. е придобила право на собственост върху ½ ид.част от процесния недвижим имот. Останалата ½ ид.част от имота е придобита от наследниците по закон Н. К. Т.,Л. К. Г. и Я. Г. Д. при равни дялове с оглед разпоредбите на чл.5,ал.1 ЗН и чл.9,ал.1 ЗН. След откриване на наследството на К. Т. Д. процесният имот е принадлежал в съсобственост на Я. Г. Д. с дял от 4/6 ид.части,Н. К. Т. с дял от 1/6 ид.част и Л. К. Г. с дял от 1/6 ид.част. На 15.09.2005г. /н.а.№*,том *, рег.№*,н.д.№*/2005г./ Л. К. Г. се е разпоредила в полза на Н. К. Т. с придобитите по наследство права върху имота,поради което следва да се приеме,че към настоящия момент имотът е съсобствен между съделителите Н. К. Т. и Я. Г. Д. при квоти 2/6 ид.части за Н. К. Т. и 4/6 ид.части за Я. Г. Д.,като съделителката Л. К. Г. не притежава дял от този имот и няма качеството съсобственик.
По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение следва да бъде отменено в обжалваните части и вместо това процесният имот бъде допуснат до делба между съделителите Я. Г. Д. и Н. К. Т. при квоти 4/6 ид.части за Я. Д. и 2/6 ид.части за Н. Т.,като по отношение на Л. К. Г. искът за делба бъде отхвърлен.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд,ГК,VІІІ граждански състав, постановено на 16.06.2010г. по гр.д.№1047/2010г. в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд дворното място,съставляващо УПИ * в кв.* по плана на [населено място], общ.Р.,обл.Пловдивска,ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда е допуснато до делба между Н. К. Т., Я. Г. Д. и Л. /Л./ К. Г. при квоти 3/6 ид.части за Н. К. Т.,2/6 ид.части на Я. Г. Д. и 1/6 ид.част за Л. /Л./ К. Г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на дворно място с площ от 610кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място],общ.Р.,обл.Пловдивска,ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда със застроена площ от 100кв.м.,при граници:улица,УПИ *,УПИ * и УПИ *,
между съделителите Н. К. Т.,ЕГН [ЕГН] и Я. Г. Д.,ЕГН [ЕГН],
при квоти: 2/6 идеални части за Н. К. Т. и 4/6 идеални части за Я. Г. Д..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на дворно място с площ от 610кв.м.,съставляващо УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място],общ.Р.,обл.Пловдивска,ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда със застроена площ от 100кв.м,при граници:улица,УПИ *,УПИ * и УПИ *по отношение на Л. /Л./ К. Г.,ЕГН [ЕГН].
ОСЪЖДА Н. К. Т. и Л. /Л./ К. Г. на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на Я. Г. Д. сумата 550лв./петстотин и петдесет лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

Председател:

Членове: