Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 04.02.2021г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Петя Шишкова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 846 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия В. Р. П., чрез защитника му, срещу решение № 214 от 30.07.2020г., постановено по ВНОХД № 777/20г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 25 от 05.02.2020г. по НОХД № 124/20г. на Софийски градски съд, като едно от осъществените престъпления е преквалифицирано в продължавано такова. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.12.2018г. в [населено място], на метростанция “Ц. г.“ при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 60лв. от владението на П. А. Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ и б. “б“ от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и два месеца. Признат е за виновен и в това, че на същата дата на метростанция „Б. Д.“ е при условията на продължавано престъпление, осъществено с осем отделни деяния, използвал платежен инструмент – банкова дебитна карта, без съгласието на титуляра П. А. Г., и деянието не съставлява по-тежко престъпление, като на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и два месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Касаторът иска намаляване на наказанието с приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1 от НК. Счита, че въззивната инстанция не е отчела адекватно многобройните смекчаващи обстоятелства, които са оказаното чрез самопризнания съдействие за разкриване на обективната истина, съжалението за извършеното, затрудненото семейно и материално положение на подсъдимия, трудовата му ангажираност, влошеното здравословно състояние, дългият период на задържане и факта, че отнетите суми са възстановени. В съдебно заседание защитникът на П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Счита, че определеното към минимума наказание справедливо отчита многократните осъждания на подсъдимия и осъществените две престъпления в съвкупност. Самият подсъдим отново изразява съжаление за извършеното. Моли за намаляване на наказанието, тъй като трябва да се грижи за възрастната си майка, жена и две деца, а е материално затруднен. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Независимо че формално са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, жалбата отговаря на изискванията по чл.351, ал.1 от НПК единствено по отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието. Не се сочи по какъв начин са нарушени материалния и процесуалния закон, нито се прави съответното искане за отмяна на въззивното решение. Предвид изложеното следва да се приеме, че Върховният касационен съд е сезиран единствено с възражение срещу размера на наказанието, наложено на подсъдимия П.. Настоящият съдебен състав прецени оплакването за явна несправедливост на наказанието за основателно. За осъществената при опасен рецидив кражба е предвидено лишаване от свобода от две до десет години, а за ползването на чужда банкова карта без разрешение – от две до осем години. С оглед проведеното производство по гл. ХХVII от НПК, преценените като справедливи наказания за двете престъпления са намалени с 1/3. Въззивният съд е пропуснал да развие свои съображения във връзка значимите за индивидуализацията обстоятелства, като е заявил, че споделя мотивите на първоинстанционния съд. Подобно препращане не е процесуално издържано, но доколкото не е сезирана с оплакване в тази насока, касационната инстанция разгледа аргументите, съдържащи се в мотивите на градския съд. Последният е определил срок на лишаването от свобода преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК под средния размер за двете престъпления, но близък до него, което кореспондира на извод за лек превес на смекчаващи обстоятелства. По отношение на престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26 от НК отегчаващи обстоятелства представляват всички минали осъждания, а по отношение на кражбата – тези, които са извън достатъчните за по-тежката квалификация „опасен рецидив“. Обремененото съдебно минало на П. действително следва да се цени като белег за по-висока обществена опасност на дееца и при двете деяния, но съдът е проявил прекалена строгост, като е приел, че е превърнал престъпленията в постоянен източник на доход. Пренебрегнал е положените усилия от страна на подсъдимия за кратко време след освобождаването му да си намери работа и постоянната му трудова ангажираност като мияч в хотел „Р.“. Както правилно е посочил въззивният съд, престъплението по чл.249, ал.1 от НК е формално, а фактът, че в резултат на извършването му подсъдимият е получил 1870лв. от сметката на пострадалия, следва да се отчете в негова вреда при индивидуализацията на наказанието. Същевременно, бързото възстановяване на средствата намалява относителната тежест на това обстоятелство. Обществената опасност на престъплението се увеличава от факта, че е продължавано и е осъществено със седем отделни деяния. Превратно времето и мястото на осъществяване на отнемането /на спирка на градския транспорт в пиков час/, са приети за утежняващо обстоятелство. Всъщност конкретната обстановка обективно е улеснила подсъдимия, поради което съдът неправилно е приел, че представлява фактор, който е следвало да го разколебае, а той е проявил дързост. При обсъждане на смекчаващите обстоятелства съдът е отказал да приеме, че подсъдимият полага грижи за жена и деца, защото тези негови твърдения „не се подкрепят от никакви доказателства по делото“. Всъщност сред вписаните в обвинителния акт обстоятелства, които с оглед съкратеното съдебно следствие се приемат за установени, тъй като се подкрепят и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, е фактическото съжителство на П.. Наред с трудовата заетост и семейното положение на подсъдимия, се установяват и други смекчаващи обстоятелства, които неправилно са игнорирани. Направеното самопризнание, когато не е довело до разкриване на престъплението, както и признаването на фактите в процедурата по гл. ХХVII от НПК не са предпоставка за определяне на по-леко наказание, но в конкретния случай П. е допринесъл за изясняване произхода на намерените в дома му пари, което дори прокуратурата е отчела като съдействие за установяване на обективната истина и го е вписала в обвинителния акт. Въпреки че не са решаващи за разкриване на авторството на деянието, самопризнанията, наред с изразеното съжаление са израз на разкаяние и критично отношение към извършеното. Като такива опровергават субективното усещане на съда, че съжалението е само формално, и следва да бъдат преценени като смекчаващо обстоятелство. За да прецени размера на наказанието като несправедливо завишен, ВКС съобрази като обстоятелства с особено значение, напълно пренебрегнати от предходните инстанции, а именно стойността на предмета на кражбата и здравословното състояние на подсъдимия. Отнетото портмоне е оценено на 40лв. и в него се е намирала сумата от 20лв. Видно е, че става въпрос за предмет с изключително ниска стойност, чието отнемане при липсата на друго престъпление, осъществено в съвкупност и без квалифициращия признак „опасен рецидив“, би било определено като маловажен случай или дори като малозначително деяние. При определяне на наказанието не е съобразен фактът, че П. е глухоням от дете и това е затруднило значително развитието и социалната му интеграция. Обстоятелството, че е индивид в неравностойно положение, предпоставя определяне на по-леко наказание, като израз на хуманно отношение. Следва да бъде споделено становището, че краткият период от време /приблизително година и осем месеца/ от освобождаването на П. от затвора до осъществяване на инкриминираните деяния, сочи на извод, че лишаването от свобода по предходното осъждане не е бил достатъчен за постигане на превъзпитателен и възпиращ ефект. Засилването на репресивното въздействие при последвалите користни посегателства чрез определяне на по-дълъг срок на лишаването от свобода е оправдано, но наказанието следва да е съответно на престъплението, а превишаването на специалния минимум съответно при двете деяния с две години и девет месеца и с една година, при ясно изразен превес на смекчаващи обстоятелства, е прекомерно. ВКС намери, че допуснатата явна несправедливост на наказанията следва да бъде преодоляна с намаляването им. С оглед наличието на отегчаващи обстоятелства и необходимостта от постигане целите по чл.36, ал.1 от НК, искането за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК е неоснователно. За осъществената квалифицирана кражба, при която съществува само едно отегчаващо обстоятелство и множество смекчаващи, размерът на наказанието следва да превишава специалния минимум само с половин година. При второто престъпление се констатира по-висока степен на обществена опасност на деянието, поради което, независимо че е по-леко наказуемо, адекватният срок на санкцията е три години и половина. След приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, окончателните наказания лишаване от свобода са за срок съответно една година и осем месеца, и две години и четири месеца. Наложеното и подлежащо на изтърпяване най-тежко наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК също следва да бъде намалено до размера на определеното за престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно две години и четири месеца. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Изменя решение № 214 от 30.07.2020г. по ВНОХД № 777/20г. на Софийски апелативен съд, като намалява срока на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ и б. “б“ от НК от три години и два месеца на една година и осем месеца. Намалява срока на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК от две години и осем месеца на две години и четири месеца. Намалява срока на наложеното по реда на чл.23, ал.1 от НК най-тежко наказание от три години и два месеца на две години и четири месеца лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.