Р Е Ш Е Н И Е №122 гр. София, 24 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Антоанета Данова Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №227 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на подсъдимия Д. М. П. срещу въззивна присъда №236, постановена на 19.12.2013 г. по ВНОХД №470/2013 г. С присъда №107 от 23.10.2013 г., постановена по НОХД №1147/2013 г. подсъдимият Д. М. П. е признат за невиновен в това, че в [населено място], при условията на продължавано престъпление, за периода от месец ноември 2011 г. до 01.02.2013 г., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение- кмет на [населено място] не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в чл.431, ал.2, чл.450, ал.2 и ал.3, чл.507, ал.2, и ал.3, ГПК, чл.38, ал.1 и чл.46, ал.1, т.1ЗМСМА, чл.13, ал.3, т.2 ЗФУКПС и чл.17, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на общинската администрация на [община], като на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.282, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С въззивната присъда е отменен първоинстанционния съдебен акт и подсъдимият П. е признат за виновен в това, че в [населено място], при условията на продължавано престъпление, за периода от месец ноември 2011 г. до 01.02.2013 г. е осуетил изпълнението на съдебно решение (присъда по НОХД №198/2006 г. на РС- гр.Провадия, като устно разпоредил на Ц. С. да не предприема действия по изпълнението му- престъпление по чл.296, ал.1, пр.2-ро НК, като му е наложил наказание една година „лишаване от свобода“, като го е оправдал по повдигнатото първоначално обвинение за извършено престъпление по чл.282, ал.2, във вр. с ал.1 НК. С присъдата е приведено в изпълнение и наложеното на подсъдимия по НОХД №198/2006 г. по описа на РС- гр.Провадия наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на двете наказания. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 70 лева. В касационната жалба и допълнението към нея са релевирани оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оспорва се постановената въззивна осъдителна присъда за извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК, като се поддържа, че неправилно подсъдимият е осъден по обвинение, за което не се е бранил. Моли да бъде отчетено това, че досъдебното производство се е развило по обвинение за извършено престъпление по чл.282 НК, като в нито един момент от производството П. не е имал обвинение за осуетяване на съдебно решение. Поддържа се, че в депозирания въззивен протест не са отразени оплаквания, даващи възможност за постановяване на присъда за престъпление по чл.296 НК, като по този начин въззивният съд се е произнесъл извън очертаните в протеста граници. Оспорват се и мотивите на въззивния съд, като се твърди, че в тях са обсъждани ирелевантни за делото факти, както и неправилно са интерепретирани показанията на свидетелката С.. За всеки едно от посочените недостатъци на въззивния съдебен акт се твърди, че представлява съществено нарушение на процесуални правила, което засяга правото на защита на подсъдимия и обосновава необходимост от отмяната му. Поддържа се, че с постановената въззивна осъдителна присъда е допуснато и нарушение на материалния закон, като се твърди, че подсъдимият обективно не е имал възможност да осуети изпълнението на съдебно решение, тъй като не е бил адресат на нито едно от запорните съобщения. На тези основания се предлага подсъдимият да бъде оправдан. Прави се и алтернативно искане атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба, като възпроизвежда доводите, отразени в нея. Наред с това оспорва изводите на решаващия въззивен съд, че инкриминираното деяние е осъществено при условията на продължавано престъпление, като твърди, че не е установен инкриминирания период на извършването му. Поддържа, че запорното съобщение не е връчено на подсъдимия и за него не е възниквало задължение да го изпълни. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде уважена, атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият П. моли да бъде оправдан, а в случай, че съдът приеме, че той е извършил престъпление въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Основното оплакване на касационния жалбоподател е за допуснато съществено нарушение на процесуални правила при отмяната на постановената първоинстанционна оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление по чл.282 НК и постановяването на въззивната осъдителна присъда за извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК. Касационният съдебен състав приема, че това оплакване не може да бъде възприето, тъй съществува принципна възможност за преквалификация на инкриминираното деяние от престъпление по чл.282 НК (общ състав на длъжностно престъпление) в престъпление по чл.296, ал.1 (в този случай престъпление, осъществено от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия). При сегашната редакция на наказателния закон е допустимо инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано, когато престъплението, за което е постановена осъдителна присъда е еднакво или по- леко наказуемо от това, определено с обвинението, стига привлеченото към наказателна отговорност лице да е имало възможност до този момент да се брани по съставомерните факти на новото обвинение. Няма спор, че обвинението представлява единство на факти и право, които са взаимносвързани и очертават рамката на наказателния процес. Обвиняемият във всички случаи трябва да е наясно със състовамерните факти, тъй като защитата в производството е пряко свързана с тях. Наред с това той има възможност да се брани по посочената от държавното обвинение правна квалификация, като в наказателното производство е предвидена забрана да бъде признат за виновен за различно от повдигнатото му обвинение, когато за него е предвидено по- тежко наказание. В конкретното дело подсъдимият П. се е бранил по възприетите от въззивния съд съставомерно факти, тъй като същите са били посечени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт и частично са възпроизведени и в диспозитива му. Внесената от въззивния съд промяна е единствено по отношение на правната квалификация на инкриминираното деяние, като решаващият съдебен състав е преценил, че тези факти не обосновават наказателна отговорност по чл.282 НК, а такава по чл.296, ал.1 НК. Касационният съд прецени, че подобен подход е принципно възможен, тъй като възприетото от въззивния съд престъпление е по- леко наказуемо от предложеното от държавното обвинение и почива на идентични с посочените в обвинителния акт факти. В случая не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не е засегнато правото на защита на подсъдимия, защото той още от началото на наказателното производство се е бранил по приетите за съставомерни от въззивния съд факти. Погрешната правна квалификация, предложена от държавното обвинение не може да препятства носенето на наказателна отговорност, ако тя следва от инкриминираните факти и не налага изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК. Само и единствено с оглед пълнота на изложението трябва да бъде отразено принципното несъгласие на касационната инстанция с възприетото от въззивния съд виждане за невъзможност да бъде постановена оправдателна присъда, когато инкриминираното поведение на обвиняемия осъществява състав на друго престъпление. Тази теза противоречи на принципите и логиката на процесуалния закон, тъй като постановяването на осъдителна присъда може да почива само и единствено на повдигнато въз основа на закона наказателно обвинение. При липса на възможност предложеното от прокуратурата обвинение за бъде преквалифицирано (когато се изисква изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК), дори съдът да приеме, че привлеченото към наказателна отговорност лице е осъществило друго от предложеното престъпление за него не съществува възможност да постанови присъда, различна от оправдателната. В конкретното производство, след като принципно правилно е преценил, че е допустимо и възможно подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление, различно от предложеното от държавното обвинение съдът е следвало при постановяване на осъдителната присъда да реши всички въпроси, посочени в разпоредбата на чл.301, ал.1 НК. При внимателен прочит на въззивните мотиви не могат да бъдат открити аргументи в подкрепа на възприетото от решаващият съд, че подсъдимият е субект на престъплението по чл.296, ал.1 НК. Видно от приложените по делото доказателства П. е избран за кмет на [населено място] и съгласно споразумение по чл.107 от КТ (приложено на л.40 от досъдебното производство) негов работодател е [община] (представлявана в споразумението от кмет на общината). В мотивите на атакувания въззивен съдебен акт липсват доводи в подкрепа на очевидно приетото, че именно подсъдимият е адресат на задължението да бъде изпълнено запорното съобщение и именно той е компетентен да удържа суми от заплатата си. Липсата на мотиви по отношение на това обстоятелство, пряко свързано с решаване на въпроса за субекта на престъплението, не дава възможност да бъде проверен атакувания въззивен съдебен акт в тази му част и представлява съществено нарушение на процесуални правила, което не може да бъде отстранено от касационната инстанция. Това нарушение налага отмяната на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда №236, постановена на 19.12.2013 г. по ВНОХД №470/2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.