Р Е Ш Е Н И Е № 60166 [населено място], 02.02. 2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1932 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. /починал в хода на процеса, поради което на осн.чл.227 ГПК вместо него са били конституирани наследниците му по закон: З. Георгиева Л. – К., С. Н. К. и М. Н. К./ против решение № 1237/15.06.2020г. по т.д.№ 5899/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №5947/07.08.2019 г. гр.д. № 8630/2017 г.на СГС е отхвърлен предявеният от касатора против К. Х. К. иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на 50 000 лева по Запис на заповед от 25.11.2013 г., за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК по ч.гр.д.№68784/2016 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение- нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно САС е приел, че не е спазена изискуемата от закона форма на процесния запис на заповед, доколкото в него не е посочено място на издаване и този пропуск не може да се преодолее чрез установените в чл.536, ал.3 и 4 от ТЗ презумпции. Неправилният извод за нищожност на ценната книга е довел до необсъждане от въззивния съд на въпроса дали съществува вземане по въведеното като каузално правоотношение – три договора за заем. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба К. Х. К. оспорва касационната жалба в подадения от него писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез пълномощника си. Също претендира присъждане на разноски. Касационен контрол е допуснат на основание на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Как се прилага презумпцията на чл.536, ал.4 ТЗ при непълнота на посочване на място на издаване на записа на заповед? Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със запис на заповед, издаден на 25.11.2013г., К. К. с посочена л.к.№165922388, изд. на 26.02.2000г. от МВР-София и адрес: [улица], №75, [жилищен адрес] като издател се е задължил неотменимо да заплати на касатора сумата 50 000 лв. на падеж 25.11.2014г. Установено е, че текстът е изпълнен ръкописно, като под заглавието „Запис на заповед“ има добавка „за заем“. В текста на документа изрично е посочено, че „с настоящия запис на заповед” издателят неотменимо се задължава да плати на Н. С. К. с посочена лична карта и адрес [населено място],[жк], блок 511, вх.А, ап.5 - сумата от 50 000 лева /цифром и словом/. Положен е саморъчен подпис на издателя на документа - след текста на ценната книга. Според САС доказано е било наличието на каузални правоотношения, обезпечени с процесния запис на заповед, по три договора за заем между страните, като ответникът не е твърдял и и не доказал да е върнал заетите суми. Чрез съдебно-графическа експертиза е било установило, че подписът за издател в Записа на заповед от 25.11.2013г. е изпълнен след изписването на многоточие, т.е. подписът не е положен върху празен лист. За основателно е било счетено възражението за нищожност на процесния запис на заповед поради липса на място на издаване така, както предписва чл.535, т.6 от ТЗ. Според САС липсата на вписан адрес или съвкупността от данни за населено място, улица, номер, сграда, апартамент и други като част от реквизитите "място на плащане" и/ или "място на издаване" е равнозначна на липса на самите реквизити и опорочава менителничния ефект до степен на нищожност. Точното вписване на адреса произтича от характера на менителничното задължение. Действително, законодателят допуска преодоляване на непълнота по отношение на мястото на издаване на записа на заповед чрез уредената в ал.4 на чл.536 ТЗ презумпция, според която, при липсата на посочения реквизит, за място на издаване се смята мястото, посочено до името на издателя. В процесния случай обаче, до името на издателя САС е приел, че не е било посочено населено място, нито такова е посочено до подписа на издателя. До името на издателя е бил посочен единствено адрес: улица, блок, без да е посочено конкретно населено място. За неправилни са били преценени изводите на първоинстанционния съд, че липсата на посочения реквизит би могла да бъде преодоляна чрез установените в чл.536, ал.3 и 4 ТЗ презумпции, и по-конкретно, че мястото на издаване на процесния запис на заповед е мястото на издаване на личната карта на ответника, посочена в документа, а именно в [населено място]. САС е счел, че не е възможно да се направи връзка между мястото на издаване на документа за самоличност на издателя и мястото на издаване на ценната книга. Такава презумпция в закона не била предвидена. Необходимостта от вписване на адрес като част от реквизитите „място на плащане” и „място на издаване” произтичало от характера на менителничното задължение, породено от записа на заповед. Задължението по записа на заповед е търсимо и трябва да бъде изпълнено на означеното от издателя място на плащане, а ако то не е посочено – по аргумент от чл.536, ал.3 и 4 от ТЗ на мястото на издаване, съответно мястото, посочено до името на издателя.Това предполагало текстът на записа на заповед да е формулиран по начин, че още при издаването му да съществува абсолютна яснота относно конкретното място, в което при настъпване на падежа издателят и платец ще може да предложи и извърши плащане на обещаната парична сума, а поемателят да упражни насрещното си право да получи плащането като се легитимира с ценната книга. Неоснователно според САС е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.31, ал.1 от Закона за българските лични документи, според която личните карти се издават и подменят от органите на МВР по постоянния адрес на лице, и в тази връзка, щом личната карта на издателя е издадена от МВР-София, то посоченият адрес - улица, номер, блок, се намира в [населено място], респ. това е мястото на издаване на записа на заповед по см. на чл.536, ал.4 ТЗ. По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: На осн. чл.68, т.1 ЗЗД във вр. с чл.535, т.4 ТЗ задължението по запис на заповед е търсимо и трябва да бъде изпълнено на означеното от издателя /длъжник/ място на плащане, а ако то не е посочено – на осн. чл.536, ал.3 и 4 ТЗ на мястото на издаване, а ако последното не е вписано, съответно на мястото, посочено до името на издателя. Следователно мястото на плащане е презумиран реквизит на записа на заповед. При непълнота на посоченото място на издаване от значение е мястото, посочено до името на издателя. Доколкото записът на заповед е строго формална сделка, то посоченият задължителен реквизит следва да е в максимална степен конкретизиран и ясен, като не налага неднозначно тълкуване. По основателността на касационната жалба: В процесния случай безспорно в записа на заповед не е посочено място на плащане и място на издаване, като до името на издателя са вписани индивидуализиращи издателя белези – ЕГН, номер на лична карта, издател на личната карта: МВР – София и адрес с вписана улица, номер и блок. Следователно единственото ясно посочено населено място до името на издателя е това, където се намира административният орган, издал документът му за самоличност – [населено място]. Вписването на същото непосредствено след името на издателя в достатъчна степен отговаря на изискването по чл.536, ал.4 ТЗ и го отличава от което и да е друго населено място. Мотивите, поради които издателят посочва това населено място, стоят извън предмета на проверка на реквизитите по чл.535 ТЗ. Още повече, че издателят е посочил и точен адрес с вписване на улица, номер и блок и не е направил възражение в процеса, че те не се намират на територията на единственото вписано в ценната книга до името му населено място – [населено място]. Ето защо основателно се явява оплакването на касатора за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон. На осн. чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като при първото разглеждане САС не се е произнесъл по останалите оплаквания във въззивната жалба на ответника по касацията относно съществуването на въведеното като спорно каузално правоотношение между страните. При новото разглеждане на спора САС следва да се произнесе и по въпроса за разноските в касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1237/15.06.2020г. по т.д.№ 5899/2019г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на САС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: