Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * предсрочна изискуемост * заповедно производство

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

Гр.София, 05.11.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 57 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Д. и М. Петрова Д., [населено място] срещу решение № 255/05.10.2011г., постановено по гр.д.№ 297/11г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 202/21.04.2011г. по т.д.№ 346/10г. на Плевенския окръжен съд за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, че касаторите дължат на [фирма], [населено място] сумата от 31489.07 лв., представляваща главница, сумата от 1440 лв. – лихва за забава, сумата от 918.75 лв. – санкционна лихва и сумата от 1459.97 лв. – разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 243/23.05.2008г. по ч.гр.д.№ 226/08г. на Районен съд – [населено място].
Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и молят за неговата отмяна. Излагат доводи, че вземането, предмет на иска, не е изискуемо, тъй като банката не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита. Претендират разноски.
Ответникът оспорва жалбата. Излага доводи, че вземането е изискуемо, като след възобновяване на производството по делото заявява, че е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем с подаването на исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, поради което вземането съществува за главницата и лихвата за забава, но не и за санкционната лихва. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение разгледа касационната жалба и намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит за сумата от 31500лв. със срок на издължаване от 300 месеца. Кредитополучателите – настоящи касатори, са извършили частично плащане на сумата от 463.57лв., но към 20.05.2008г. не са били извършвани плащания по кредита в размер на 1482.55 лв., възлизащи на повече от 6 месечни вноски, което представлявало основание по т.20.2 от общите условия на договора за предсрочна изискуемост на кредита. Изложени са съображения, че настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е обусловено от два елемента: обективен – изразяващ се в забава в плащанията, и субективен – предполагащ възможност и избор на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Решаващият състав е счел, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като не е необходимо тя да обявява на длъжниците, че кредитът им е станал предсрочно изискуем преди предявяване му за принудително изпълнение.

С определение № 33/23.01.2013г. по т.д.№ 57/12г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса: Изискуемо ли е, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции?
С определение № 309/23.10.2013г. съдебният състав предложи на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по поставения правен въпрос, като спря производството по настоящото дело.

С тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС се произнесе по тълкувателно дело № 4/2013г. и производството по делото бе възобновено с определение № 290/22.07.2014г.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предвид на приетото тълкувателно решение е даден отговор на поставения в настоящото производство правен въпрос. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В този смисъл възможните хипотези от субективна страна с оглед на момента, в който кредиторът е упражнил правото си, са: 1/волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди подаване на заявлението, 2/волеизявлението на кредитора се съдържа в заявлението, 3/волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК или 4/волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението, включително в хода на исковото производство.
По първата хипотеза отговорът се извежда от диспозитива на тълкувателното решение – заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му.
Втората хипотеза е разгледана в мотивите на тълкувателното решение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост. От една страна, волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл.418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й.
По третата и четвъртата хипотеза са изложени съображения в мотивите на тълкувателното решение, които следва да се възприемат в следния смисъл: Ако се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба.
Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.
Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл.416 ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане.
Доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл.418, ал.3 ГПК. В тази хипотеза искът по чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката, а за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита - да се отхвърли. Решението за отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

По изложените съображения на поставения правен въпрос в контекста на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и съобразно с въведените в касационното производство правни доводи следва да се отговори в смисъл: Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/ , които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.


По същество на касационната жалба.
Изводът на въззивния съд, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като не е необходимо тя да обявява на длъжниците, че кредитът им е станал предсрочно изискуем преди предявяване му за принудително изпълнение, не съответства на т.18 на ТР № 4/13г., поради което обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. След отмяната не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, като съставът на ВКС се произнася по съществото на спора след обсъждане на приетите за установени от апелативния съд факти и обстоятелства по делото.
Производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ е образувано по заявление на [фирма] срещу И. М. Д. и М. Петрова Д. за парични вземания: главница 31489.07 лв., лихва за забава от 25.01.08г. до 20.05.08г. в размер на 1440.50 лв. и санкционираща лихва от 06.02.08г. до 20.05.08г. в размер на 918.75 лв. Основанието за издаване на заповедта е извлечение от счетоводните книги по договор за кредит от 31.08.07г. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката от 21.05.08г. и договор от 31.08.07г. за ипотечен кредит. В извлечението от счетоводните книги задължението е описано по следния начин: остатък по кредита 33848.32 лв., главница - 31489.07 лв., лихва - 1440.50 лв. за периода 25.01.08г. - 20.05.08г. и наказателна лихва 918.75 лв. за периода 06.02.08г. - 20.05.08г.
В исковата молба в производството по чл.422, ал.1 ГПК банката е посочила, че кредитът е отпуснат на ответниците – настоящи касатори с договора от 31.08.07г. в размер на 31500 лв. със срок на издължаване 300 месеца и срокове за плащане на анюитетните вноски на 30-то число на месеца. Въведено е твърдение, че поради неизпълнение на договорените задължения на кредитополучателите кредитът е отнесен в просрочие от банката и е превърнат в предсрочно изискуем на основание т.20.2 от общите условия към договора за кредит.
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно клаузата на т.20.2 от ОУ предсрочната изискуемост е уговорена предварително с подписване на договора за кредит и настъпва обективно, след като са се осъществили правопораждащите я факти – в случая при неплащането на вноска по договора повече от 90 дни. След изследване на направените плащания по кредита е счел, че не е платена частично /в размер на 73.43 лв./ вноската за месец 10.07г., което неизпълнение към 30.01.08г. е повече от 90 дни и към 01.02.08г. остатъкът от кредита е станал предсрочно изискуем.
Въззивният съд е направил ново изчисление на задълженията по кредита към 20.05.08г. и е констатирал неплащане на сумата от 1482.55 лв., възлизаща на повече от 6 месечни вноски при забава от 180 дни, а правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем е упражнено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съответно настъпва на датата на подаване на заявлението – 21.05.08г.
Клаузата на ОУ на договора, на която се позовава кредиторът в исковата молба по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК – т.20.2, предвижда, че „при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта”.

Тълкуването на посочената клауза налага извода, че уговорката в общите условия на договора за настъпване на предсрочна изискуемост при допусната забава в плащанията над 90 дни не е породила действие, тъй като банката – кредитор не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изрично волеизявление, което да е достигнало до длъжниците – кредитополучатели. Отнасянето на кредита в просрочие е счетоводна операция и няма характер на уведомление за длъжниците. В този смисъл липсва и уговорка за т.нар. автоматична предсрочна изискуемост.
Кредиторът не е въвел твърдения за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на исковата молба. Съгласно разясненията в т.18 на ТР № 4/13г. и отговора на поставения правен въпрос вземането не е изискуемо и независимо от обстоятелството, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба.
Вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, включващи главница и договорна възнаградителна лихва. Предмет на заповедта за изпълнение е и договорна лихва за забава за периода 25.01.08г. до 20.05.08г., т.е. до датата на подаване на заявлението – 21.05.08г. Посочената лихва се дължи на основание чл.20.1 от ОУ на договора. Вземането за санкционираща лихва за периода от 06.02.08г. до 20.05.08г. е основано на т.20.2 от ОУ и същата е дължима при предсрочна изискуемост на кредита. Предвид на обстоятелството, че към посочената дата 06.02.08г. не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, уговорената лихва не се дължи за претендирания период.
Размерът на задължението следва да се определи по заключенията на счетоводната експертиза. Вземането за главница /неплатените анюитентни вноски от предоставената сума по кредита и договорната възнаградителна лихва/ е изискуемо и ликвидно в размер на 1482.55 лв., а вземането за договорна лихва за забава върху главницата за периода от 25.01.08г. до 20.05.08г. – в размер на 1439.22 лв.

По тези съображения обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, че касаторите дължат на [фирма], [населено място] сумата от 1482.55 лв., представляваща главница и за сумата от 1439.22 лв. лихва за забава, а в останалата част обжалваното решение следва да се отмени и искът за главницата да се отхвърли поради неизискуемост на вземането на основание предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението, а за договорната лихва за забава и за санкционната лихва - като неоснователни поради несъществуване на вземането. Вземането за разноските в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради което въззивното и първоинстанционното решение следва да се обезсилят в частта, с която е признато съществуването на вземане за разноски в размер на 1459.97г. и в тази част производството по делото да се прекрати.
По разноските.
Съгласно т.12 на ТР № 4/13г. съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 1459.97г., като след разпределение на отговорността за разноските, ответниците по установителния иск следва да заплатят на ищеца сумата от 126.02 лв., представляваща разноски в заповедното производство, изчислена съобразно с уважената част на иска.
Касаторите и ответникът претендират разноски за исковото производство. Разноските на касаторите са в размер на 170.50 лв. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, като не е представил списък по чл.80 ГПК. В исковото производство не са представени доказателства за направени такива разноски, поради което не следва да се присъждат. Ответникът следва да заплати на касаторите разноски съразмерно с отхвърлената част от иска или сумата от 155.78 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 116.88 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 255/05.10.2011г., постановено по гр.д.№ 297/11г. от Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 202/21.04.2011г. по т.д.№ 346/10г. на Плевенския окръжен съд за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, че И. М. Д. и М. Петрова Д., [населено място], [улица], дължат на [фирма], [населено място], [улица] сумата над 1482.55 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 21.05.08г., сумата над 1439.22 лв. – лихва за забава и сумата от 918.75 лв. – санкционна лихва, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 243/23.05.2008г. по ч.гр.д.№ 226/08г. на Районен съд – [населено място], като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма], [населено място], [улица], за признаване за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място], [улица] срещу И. М. Д. и М. Петрова Д., [населено място], [улица] в размер на сумата над 1482.55 лв. до предявения размер от 31489.07 лв., представляваща главница по извлечение от счетоводните книги по договор за кредит от 31.08.07г. за вземания за периода след 21.05.08г., както и за сумата над 1439.22 лв. до предявения размер от 1440.50 лв., представляваща договорна лихва за забава върху главницата за периода 25.01.08г. - 20.05.08г. и за сумата от 918.75 лв., представляваща санкционна лихва за периода 06.02.08г. – 20.05.08г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение № 243/23.05.2008г. по ч.гр.д.№ 226/08г. на Районен съд – [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255/05.10.2011г., постановено по гр.д.№ 297/11г. от Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 202/21.04.2011г. по т.д.№ 346/10г. на Плевенския окръжен съд за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че И. М. Д. и М. Петрова Д., [населено място], [улица], дължат солидарно на [фирма], [населено място], [улица] сумата в размер на 1482.55 лв. /Хиляда четиристотин осемдесет и два лв. и 55 ст./, представляваща главница по извлечение от счетоводните книги по договор за кредит от 31.08.07г. за вземания за периода до 20.05.08г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.08г. до окончателното изплащане, и сумата от 1439.22 лв. /Хиляда четиристотин тридесет и девет лв. и 22 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 25.01.08г. -20.05.08г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 243/23.05.2008г. по ч.гр.д.№ 226/08г. на Районен съд – [населено място].
ОБЕЗСИЛВА решение № 255/05.10.2011г., постановено по гр.д.№ 297/11г. от Великотърновския апелативен съд, както и решение № 202/21.04.2011г. по т.д.№ 346/10г. на Плевенския окръжен съд в частта за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че И. М. Д. и М. Петрова Д., [населено място], [улица], дължат на [фирма], [населено място], [улица] сумата 1459.97 лв. – разноски за заповедното производство, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА И. М. Д. и М. Петрова Д., [населено място], [улица], да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], сумата от 126.02 лв. /Сто двадесет и шест лв. и 02 ст./– разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на И. М. Д. и М. Петрова Д., [населено място], [улица] сумата от 155.78 лв. /Сто петдесет и пет лв. и 78 ст./ – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на ВКС сумата от 116.88 лв. /Сто и шестнадесет лв. и 88 ст./– държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: