3 Р Е Ш Е Н И Е № 13 С.,.10.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 879/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 171 от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 3242/2009 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 06.07.2009 г. по гр.д.№ 1187/2008 г. на Софийски градски съд, ТК, с което е уважен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на възнаграждение по договор от 02.09.2004 г. за поддържане на инфраструктурата в комплекс „Златни пясъци” за 2005г. - 2007 г. в размер на 35 246.57 лв. В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Иска решението да се отмени и да се постанови вместо него друго, с което да се уважи възражението му за прихващане. Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. По съображения, изложени в писмени бележки моли за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на разноски по делото. С определение № 554 от 02.08.2011 г., настоящият състав по реда на чл.288 ГПК и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение относно разрешения в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос за характера и допустимостта на възражение за прихващане, което неправилно съдът не е разгледал. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Предмет на делото е предявен от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на възнаграждение за извършените от ищцовото дружество дейности по договор от 02.09.2004 г. във връзка с поддръжката на общата инфраструктура на к.к. „Златни пясъци” за периода 2005 г. – 2007 г. В отговора си по чл.131 ГПК ответникът и настоящ касатор оспорил иска поради неизпълнението на задълженията на изпълнителя по него, като се позовал на извършени от негова страна плащания на трети лица за извършването на дейността, предмет на договора, както и на погасяване на вземането му по давност. С отговора си освен това ответникът реливирал и възражение за прихващане с непогасени от ищеца парични задължения към дружеството му. Основанието и размера на насрещното му вземане не са били уточнени, респ. възражението не е било включено в доклада на съда по чл.140 ГПК, но независимо от това за установяването им съдът е допуснал събирането на доказателства. Представени и приети са като такива документи за извършени от ответника, сега касатор разходи, документирани във връзка с извършвана от трети лица поддръжка на инфраструктура, изработка на бордюрни и отводнителни системи, за подмяна на помпи и по договор за преустройство, както и за заплатени трудови възнаграждения на назначен от него общ работник по озеленяване. С първоинстанционното решение съдът уважил иска, което апелативният съд потвърдил със сега обжалваното решение. В съобразителната част му част въззивният съд посочил, че по сключен с ищеца договор ответникът се задължил като собственик на хотел [фирма] да заплаща за поддържане на инфраструктурата в комплекс „Златни пясъци” ежегодно по 8 000 щ.д., като плащане на уговорената цена за календарните 2005 г. – 2007 г. вкл. не е извършено. Съдът коментирал показанията на свидетел, член на УС на ответника като очевидец на едно от периодичните според твърденията му наводнения на хотела, датиращо според показанията му от тях 2005 г. и наложилата се поради това подмяна на помпи, но отказал да ги кредитира и да цени доказателствата във връзка със смяната на помпа, тъй като единият от документите е от 2004 г., а вторият от 2007 г. Счетени са за ирелевантни към спора разходите, направени от ответника за поддръжка на общата инфраструктура на комплекса по съображения, че част от тях касаят календарната 2004 г., т.е преди процесния договор, като е застъпено и становището, че така извършената от ответника дейност не съставлява правопогасяващ или правоизключващ отговорността му по договора факт. Касационната жалба е неоснователна. Възражението за прихващане е процесуално право на ответника за защита срещу предявения иск с насрещно негово вземане, което по аргумент от чл.298, ал.4 ГПК става предмет на делото. От общото изискване исканията и възраженията на страните да бъдат обосновани се налага извода, че възражението за прихващане следва да бъде в достатъчна степен индивидуализирано чрез релевантните за прихващането белези – правопораждащият го юридически факт, съдържанието и субектите по компенсационното правоотношение и относимите към настъпването на погасителния му ефект елементи. Релевираното от касатора възражение за прихващане не отговаря на посочените изисквания, тъй като е неясно и неточно, поради което с оглед необходимостта от очертаване на внесения с него спорен предмет първоинстанционният съд е бил длъжен да укаже на ответника да индивидуализира твърдението си чрез посочените по-горе белези и да уточни волеизявлението чрез посочване на конкретното си искане към съда като форма на защита срещу предявения иск. Това негово задължение следва от общата за режима на порочните процесуални действия на страните и тяхната принципна поправимост норма на чл.101 ГПК. При положение, че по така въведеното възражение за прихващане първоинстанционният съд е процедирал в нарушение на чл.101 ГПК, пътят на защита на ответника е бил този на въззивното обжалване. В подадената въззиввна жалба срещу съдебния акт на първата инстанция обаче, последният не е изложил оплаквания, отнасящи се до непроизнасянето по направеното възражение за прихващане. Изложеното обосновава правен извод, че настоящият касатор не е използвал възможностите на апелативното обжалване, въззивният съд не е имал основание да се произнесе по този въпрос, поради което доводи в тази насока, направени за пръв път с касационната жалба, не могат да бъдат обсъждани. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация [фирма] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 323 лв. Водим от изложеното, на основание чл. 283 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171 от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 3242/2009 г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 323 /хиляда триста двадесет и три/лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: