Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
София, 15.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА
ГЕНЧЕВА
при секретаря Анета Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Генчева гр.д.№4632 по описа за 2008г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С решение №140 от 02.04.08г. по гр.д. №158/08г. на Софийски градски съд е отменено решението от 16.11.07г. по гр.д. №7244/05г. на СРС и са уважени предявените от С. Д. С. срещу М. Л. К. искове по чл.42, б.”б”, вр.чл.25, ал.1 от ЗН и чл.42, б.”в” от ЗН.
Въззивният съд е приел, че ищцата С се ползва от валидно универсално завещание от 08.05.02г., което я легитимира да води искове за нищожност на последващото саморъчно завещание от 30.11.02г., с което същата завещателка М. Д. се е разпоредила в полза на ответника със собствения си апартамент. Прието е, че второто завещание е нищожно, тъй като не е подписано от М. Д. , в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗН, а освен това съдържа възмездна клауза, която също води до неговата нищожност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника М. О. в нея са насочени изцяло срещу извода на въззивния съд, че завещанието, от което се ползва ищцата, е валидно. С определение №252 от 02.04.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите кой е активно легитимиран да води искове по чл.42 от ЗН; докъде следва да се разпростира проверката на съда за активната легитимация и по-конкретно – дали в предмета на делото се включва проверка на автентичността на завещанието, с което се легитимира ищецът и може ли искът за обявяване нищожност на завещанието на ответника да бъде отхвърлен, ако се установи, че направеното преди това завещание в полза на ищеца не е валидно. По другия въпрос - може ли да се приеме, че лицето, което се ползва от едно саморъчно завещание, е доказало неговата автентичност, при наличие на спор за автентичността на сравнителния материал, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
За да се произнесе по касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното:
Предмет на исковете по чл.42 от ЗН е валидността на завещанието, от което се ползва ответникът. Исковете са установителни и за тях важи общият принцип на чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, сега чл.124 от ГПК, че ищец може да бъде всеки, който има правен интерес от това. Исковете са на разположение тези лица, чиито права, произтичащи от наследяване по закон или от предходно завещание, са засегнати от завещанието, от което се ползва ответникът. С други думи - надлежен ищец по тези искове е всеки, който твърди за себе си права, отречени със завещанието на ответника.
По принцип процесуалната легитимация на ищеца произтича от твърденията в исковата молба и не се проверява от съда по повод проверката за допустимост на предявения иск. Приема се, че действителното правно положение се проверява при разглеждането на спора по същество, ето защо, при неистинско твърдение, целящо да осигури на ищеца изгодна процесуална легитимация, основаният на това твърдение иск следва да бъде отхвърлен. За определена категория дела обаче, този принцип не може да бъде приложен, тъй като твърдяните от ищеца права, които обуславят активната му процесуална легитимация, не са предмет на делото и следователно – не могат да бъдат проверявани при разглеждане на спора по същество. В тези случаи също трябва да има съответствие между твърдяни и действителни права на ищеца. Да се приеме противното означава да се даде защита на право, което не съществува. Ако ответникът оспори правата на ищеца, съдът следва да се произнесе по това оспорване, но не по повод основателността на предявения иск, а по повод преценката за неговата допустимост. Искът не може да бъде отхвърлен затова, че ищецът не е носител на твърдените от него права, тъй като предмет на делото са само правата на ответника.
Настоящият спор е точно такъв. Правото на иск произтича от правата по универсалното завещание от 08.05.2002г., от което се ползва ищцата, но предмет на делото е само последващото завещание от 30.11.2002г., оставено от същата завещателка в полза на ответника. В процеса ответникът е оспорил завещанието на ищцата. Ако се окаже, че то е невалидно, предявеният иск би бил процесуално недопустим, тъй като ищцата няма защитимо право, което да брани чрез този иск и следователно - не е надлежна страна по делото. В този случай не може искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както неправилно е процедирал районният съд. На практика това означава да се признае, че завещанието на ответника е валидно, а този извод не би могъл да бъде направен по съображения за невалидност на завещанието на ищцата.
Въззивният съд правилно е свързал оспорването на завещанието на ищцата с преценката за допустимост на предявения иск. Неправилно обаче е приел, че това завещание е валидно и ищцата е надлежно легитимирана да оспори последващото завещание на ответника.
Сравнителният материал, представен по повод оспорване на завещанието на ищцата, се дели на три групи. На първо място това е неоспореният от двете страни материал, съдържащ два документа – нотариален акт №149/1984г., в който има буквен подпис на завещателката М. Д. , както и молба-декларация от 17.05.2000г., приложена към пенсионната преписка, с пълно изписване на трите и имена. Според заключението на вещото лице, спрямо този сравнителен материал, саморъчното завещание, от което се ползва ищцата, е неавтентично, тъй като не е написано от завещателката М. Д. Втората група сравнителен материал са останалите документи в пенсионната преписка на М. Д. Автентичността на тези документи е оспорена от ищцата. Заключението на вещото лице по тях е, че те са изписани от същото лице, което е автор и на неоспорения сравнителен материал, като спрямо тях завещанието на М. Д. също е неавтентично. И третата група сравнителен материал – три писма от М. Д. до ищцата, чиято автентичност е оспорена от ответника. Според вещото лице, спрямо тези документи завещанието е автентично.
Въззивният съд неправилно е основал решението си на онази част от заключението на вещото лице, която почива на оспорен от едната страна сравнителен материал, вместо да вземе предвид другата част от заключението, което е основано на неоспорен от двете страни по делото сравнителен материал. По този начин той е процедирал в противоречие със съдебната практика по този вид дела. Следва да се има предвид и това, че според вещото лице, не само неоспорената от ищцата молба-декларация от 17.05.2000г., но и останалите документи в пенсионната преписка на М. Д. , които са оспорени от ищцата, имат същия автор, както и документите, неоспорени от двете страни. С други думи – според вещото лице всички документи в пенсионната преписка на М. Д. са изписани от нея и спрямо тях оспореното завещание е неавтентично. При тези данни въззивният съд не е имал основание да се доверява на заключение, основано на оспорен сравнителен материал – три писма, които не са написани от автора на документите в пенсионната преписка и в частност – от автора на неоспорения по делото сравнителен материал. Показанияна на свидетеля Т, че тези писма са писани от М. Д. , съпоставени с експертното заключение, което сочи на обратен извод, не са достатъчни, за да обосноват извод за валидност на завещанието на ищцата. Налага се обратният извод – че това завещание е невалидно и ищцата не е надлежно легитимирана да оспори завещанието на ответника. Това означава, че предявеният от нея иск е процесуално недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, след като бъдат обезсилени постановените по него решения на предходните инстанции.
Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.4, вр.чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №140 от 02.04.08г. по гр.д. №158/08г. на Софийски градски съд и решението от 16.11.07г. по гр.д. №7244/05г. на Софийския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от С. Д. С. от гр. С., ул.”Б” №3 срещу М. Л. К. от гр. С., ЖК “М”-2, бл.204, вх.4, ет.3, ап.76, искове по чл.42, б.”б”, вр.чл.25, ал.1 от ЗН и чл.42, б.”в” от ЗН за установяване нищожност на завещанието от 30.11.02г., оставено от завещателката М. Д.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: