1 Р Е Ш Е Н И Е № 126 С., 17.08.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 337/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК С решение № 63 от 5.06.2009 г. по гр.д.№ 5286/ 2005 г. на Русенски районен съд и решение № 445 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 918/ 2009 г. на Русенски окръжен съд ответниците С. Г., С. И., С. И. и В. И. са осъдени да предадат на ищците Г. Г. и С. С. владението на две части от терена на границата между съседните им дворни места с площ съответно от 12 кв.м. и от 39 кв.м., които според съда попадат в собствения на ищците УПИ ХІ- 335, но се владеят неоснователно от ответниците По жалба на ответниците С. Г., С. И. и С. И. е допуснато касационно обжалване на горното решение в частта относно пресъдената площ от 39 кв.м. и по въпроса дали тази част представлява придаваемо място от имота на ищците към парцела на ответниците и ако е така приложена ли е регулацията за тази част от имота. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Страните са собственици на съседни имоти, като ищците притежават горния парцел ХХІІ- 107, сега УПИ ХІ- 355 в кв.28 по плана на [населено място]. Ответниците са собственици на УПИ ХІІ-354. При изменение на регулацията през 1988 г. е била допусната незаконсъобразност относно местоположението на общата граница между парцелите, изразяваща се в нарушение на чл. 33, ал.2 З. / отм./, която грешка е изправена по съдебен ред с решение по гр.д.№ 444/1988 г. на Русенски окръжен съд /издадено в производство по чл.138 З./, като е постановено, че вярната регулационна линия между двата парцела минава по приложената парцелна граница по отменения план, която се заснема и като имотна граница. Местоположението на границата е показано на скиците на л.12 и л.38 от делото. Установено е, че на място ответниците са поставили ограда между двата имота, която не съвпада с така определената съгласно изменението на плана от 1988 г. и съдебното решение регулационна граница и по този начин са навлезли в имота на ищците с 12 кв.м., за които искът е намерен за основателен и уважен на предявеното правно основание по чл.108 ЗС. Южно от тези 12 кв.м. се намира площ от 39 кв.м., която също се владее от ответниците. За тази част искът е уважен, като е прието, че тя представлява дворно място, придаваемо по регулация от имота на ищците към парцела на ответниците, като действието на регулацията е отпаднало във връзка с приложението на §8, ал.1 ПР ЗУТ и затова и тази площ е присъдена на ищците. В тази част решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, а искът да се отхвърли. Решението е постановено в противоречие с ТР № 3/ 93 г. на ОСГК на ВКС по въпроса кога следва да счита приложен един дворищнорегулационен план и кога са налице придаваеми части от един имот към друг, както и за отношенията, които възникват между собствениците на засегнатите от регулацията имоти., Съгласно ТР № 3/ 93г., постановено при действието на З., по силата на дворищната регулация собствеността върху имотите се преобразува в собственост върху отредените за тях парцели, включително и върху придадените за упълномеряването им части от съседни имоти, поради което се приема, че чл.110, ал.1 З. урежда непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план по отношение на имотите, придадени към парцели на други лица. Разпоредбите относно създаването и изменението на дворищнорегулационните планове и самите планове посочват кои места имат статут на придаваеми такива за упълномеряване на съседни парцели, което определя и отношенията между собствениците, засегнати от регулацията. В настоящия случай планът не показва, че спорните 39 кв.м. са придаваемо място от имота на ищците към този на ответниците, следователно за него не се прилагат и разпоредбите за уреждане на отношенията между собствениците чрез заплащане на обезщетение, респективно за връщане на имота с оглед приложението на §8, ал.1 ПР ЗУТ. Действителната имотна и регулационна граница между двата парцела е тази, определена с решението по гр.д.№ 444/88 г. на Русенски окръжен съд, при приложението на чл.33, ал.2 З. / отм./, тъй като се касае за изменение на регулацията при приложен предходен план, при което парцелните граници по този план се приемат за имотни, а върху тях се прокарват и парцелните граници по новия регулационен план. По скицата на л.38 това е линията, очертана с червен цвят по буквите АБВ. Видно от мотивите към представеното решение по гр.д. № 444/ 88 г. тази регулация е най-икономична, тъй като между имотите няма придаваеми места. Посочената с това решение регулационна и имотна граница не може да се коригира и да бъде друга, както всъщност предлага в.л. инж. Г.Ф. в заключението си от 19.04.2006 г.- л.36, долу, и показано на скицата на л.38, като счита, че ако парцелната граница по предходния план е следвало да стане имотна граница по плана от 1988 г., тя трябва да минава по линията Е., и по този начин се получава пространство между двете граници /червена и синя/, което е с площ 39 кв. м. и е предмет на исковата претенция. Тази площ не е придаваема от имота на ищците към имота на ответниците, защото регулацията между двата парцела не предвижда да има придаваеми части. Освен регулационната линия, определена с решението по гр.д.№ 444/88г., която съвпада с имотната граница, друга имотна граница между двата имота, която да навлиза в парцела на ответниците не може да има, съгласно правилото на чл.33, ал.2 З. / отм./, а дори и да е показана на плана, не сочи за наличието на придаваемо по регулация дворно места. Правата на ищците се простират до регулационната линия, определена с решението по гр.д.№ 444/88 г., но не и на юг от нея, поради което искът за тези 39 кв.м. е неоснователен следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 445 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 918/ 2009 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която искът по чл.108 ЗС е уважен за площ от 39 кв.м. и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. И. Г. и С. И. С. от [населено място] против С. С. Г., С. Г. И. и С. А. И. от [населено място], Р. област за предаване на владението на площ от 39 кв.м. като част от УПИ ХІ-335 в кв.28 по плана на [населено място], Р. област, заключена между изменената регулационна линия с решение № 58 от 30.09.1988 г. по гр.д.№ 444/88 г. на Русенски окръжен съд, означена с червен цвят и буквите АБВ по скицата на л.38 от гр.д. № 5286/ 2005 г. и линията, означена със син цвят и буквите Е. на същата скица. ОСЪЖДА Г. И. Г. и С. И. С. от [населено място], [улица], № 8, вх.1, ет.5 да заплатят на С. С. Г., С. Г. И. и С. А. И. разноски по делото в размер на 430 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: