О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 326   гр.София,  08.06.2009 г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и девета година  в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                         МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д.  № 213/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №855 от 28.05.2008г., постановено по ч.т.дело № 479/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определението на Варненския районен съд № 6021/ 8.04.2008г., постановено по гр.дело № 1848/2008г., с което е прекратено производството по делото, поради липсата на правен интерес. Жалбоподателят С. В. В. моли за отмяна на определението, като излага подробни оплаквания за незаконосъобразност. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 основания за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Ответникът Е. ОН “България продажби” АД не взема становище по частната жалба и изложените от касатора основания за допускане разглеждането й по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба, срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото/ чл.280, ал.3,т.1 ГПК/. Разглеждането на частната жалба по същество е обусловено от наличието на предпоставките , визирани в чл.280, ал.1 ГПК – съдът да се произнесъл по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая, въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, имащ отношение към допустимостта на исковото производство, за наличието на правен интерес за ищеца С. В. В. за установяване несъществуването на парично задължение към ответника Е. ОН “Български продажби” АД, гр. В. по договор за продажба на електроенергия. Правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм/ ищецът е обосновал с възможността доставчикът да преустанови подаването на ел.енергия, поради оспорване дължимостта на вземането му по издадената ФП 0120471722 за сумата от 4006.38 лв. и констативен протокол от 15.11.2007г. Няма спор, че срещу жалбоподателя няма издаден изпълнителен лист и не е образувано изпълнително дело. Въззивният съд е приел, че предявяването на отрицателен установителен иск за отричане на притезание е предвидено като възможност единствено в хипотезите на чл.254 и чл.255 ГПК/отм/ и вън от тези случаи предявяването на иск е лишено от основание. Прието е също така, че евентуалното спиране на ел.захранването, уредено в О. условия на договора за доставка, не може да обоснове правен интерес от установяване недължимостта на сумата, доколкото това установява ще бъде елемент от други искове /за реално изпълнение на доставката или за вреди от неоснователно спиране на ел.захранването/. Касационното обжалване следва да се допусне, тъй като е разрешен от въззивния съд процесуален въпрос - за правния интерес на ищеца за предявяване на иск за установяване на задължението за ползвана електроенергия през посочения период - който въпрос е съществен, тъй като обуславя допустимостта на иска. Този въпрос няма значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, както неправилно се поддържа от жалбоподателката - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а е разрешен в противоречие с установена практика на ВКС за необходимостта от правен интерес за предявяване на установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, като условие за допустимост на иска - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Обжалваното определение на Варненският окръжен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск е неправилно. Допустим е предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4006, 38 лв. като корекция на сметки при неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия, за което на ищеца е съставен констативен протокол от 15.11.2007г. и справка за корекция. За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор с ответника, възникнал от договора за ползване на електроенергия. Правният интерес за ищцата да установи размера на задължението си по създаденото с ответника правоотношение по договор с продължително действие, какъвто е този за предоставяне на електроенергия, е налице, тъй като е възникнал спор между страните по този въпрос - ищецът твърди, че не е потребил електроенергия в обема, посочен в издадената от ответника фактура и това е производството, в което може да оспори съставения констативен протокол за състоянието на измервателния уред, въз основа на който му е начислено заплащането на допълнителна енергия. Правният интерес от предявения установителен иск е обусловен и от евентуалното нарушаване на правото на ищеца на потребление на ел.енергия по сключения договор, чрез спиране на ел.захранването на абоната, каквото предупреждение се съдържа в отправените до ищеца покана-писма. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени определението за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм/ и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на иска. В. от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 855 от 28.05.2008 г. по ч.гр.д. №479/2008г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ определение №6021 от 8.04.2008 г. по гр.д. № 1848/2008 г. на Варненския районен съд, VІІІ състав, с което е прекратено производството по предявения от С. В. В. иск срещу "Е. ОТ България П. ;АД - гр. В. за признаване за установено, че не дължи сумата 4006.38 лв. за периода 20.05.2007г. до 15.11.2007г. за начислена му електроенергия. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: