Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                           № 169   София 26.10. 2009 г.                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 14.10.2009 год. в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                  при секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ търг. дело №  90/2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. С. “Р” гр. С., е подало касационна жалба против решение № 326/04.06.2008 год. постановено по т. дело № 317/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се излагат съображения, че искът е предявен на основание чл. 189 ал. І изр. 3 от ЗЗД, като с него ищецът е претендирал вреди нанесени му от ответника, защото му е продал имот от който е бил съдебно отстранен, и фактите по делото за това били безспорни, а претендираните вреди са в пряка и непосредставна последица от отстраняването от имота. Ответникът по касация – О. гр. Х., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като заявява становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение като правилно следва да се остави в сила. ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за приватизация от 28.04.1995 год. ответната община Х. е продала на ищеца магазин находящ се в гр. С. на бул. “. № 1* с площ 71,31 кв. м. С влязло в сила решение по гр. д. № 485/97 год. на Хасковския окръжен съд, купувачът - ищец по делото, е бил осъден да предаде владението на трето лице – “А” АД гр. Х. и на 18.02.2004 год. собственикът на имота е бил въведен във владение от съдия изпълнител по изп. д. № 484/01 год. по описа на СИС при РС гр. Х.. Общинският съвет Х. с решение № 323 на 08.07.2005 год. на основание чл. 21 ал. І т. 8 ЗМСМА е възложил на кмета на общината да извърши проверка има ли подходящ имот който да бъде предоставен като обезщетение на ищеца като съдебно отстранен купувач по договора за приватизация от 28.04.1995 год. Въззивният съд е приел, че искът, с който под формата на пропуснати ползи се претендирало обезщетение в размер на 22235,00 лв., равни на пазарния наем за ползване на имота, от който ищецът е бил лишен след извършения въвод – 18.02.2004 год. до 18.06.2007 год., е неоснователен. Пловдивският апелативен съд счита, че такова обезщетение може да се претендира само от собственик на имот, в случай на неоснователно ползване без правно основание по чл. 59 ЗЗД, а ищецът по делото не е собствeник и не е активно материалноправно легитимиран да претендира такова обезщетение. Въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. В процесния случай по силата на влязлото в сила решение за съдебно отстраняване на купувача от имота, договорът се за продажба на имота е развален. В този случай за добросъвестния купувач възниква правната възможност да търси от продавача заплащане на обезщетение за всички настъпили вреди които са в пряка и непосредствена връзка от неизпълнението на договора да прехвърли на купувача правото върху вещта. С исковата моллба ищецът е поддържал, че претендираните от него вреди се изразяват в ползата която се пропуска от невъзможността да използва имота за времето от съдебното му отстраняване до предявяване на иска в съда, като размерът на вредата е определил на база месечна наемна цена /500,00 лева/, на която имотът е бил отдаван под наем по времето преди евикцията. Въззивният съд правилно квалифицира спорното право по чл. 189 ал. І изр. 3 от ЗЗД, но неправилно разглежда иска по чл. 59 ЗЗД, приемайки че този иск принадлежи на собственика на вещта и, че такова обезщетение може да се претендира на основание чл. 59 ЗЗД само от собственик на недвижим имот в случай на неоснователното му ползване без правно основание от друго лице, а ищецът по делото не е собствeник. Неправилно се приема от съда, че ищецът “претендира обезщетение в размер на пазарния наем за ползването на имота”. Искът е предявен против продавача и той не е ползвал имота, но и ищецът не е поддържал твърдение че ответникът ползва имота, обратно, претенцията е за заплащане на обезщетение поради невъзможността за ползване, а колкото до начина на определяне на размера на вредата /месечна наемна цена/, този факт не влияе върху основанието от което ищецът извежда правото си. С оглед гореизложеното и съгласно ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС /т. 10/ в правомощието на касационната инстанция влиза и задължението да следи служебно за валидността и допустимостта на атакувания с касационната жалба съдебен акт, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 326/04.06.2008 год. постановено по т. дело № 317/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд, друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: