Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 25.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 197 /2016 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 77 от 11.02.2016 г.. по касационна жалба на Г. С. Л. е допуснато касационно обжалване на решение № 3473/19.05.2015г. по гр.д.№ 14406/2013г. на СГС, с което е обезсилено решение от 13.06.2008 г. по гр. д. 1175/2007 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от него на лично основание и поддържан като универсален правоприемник на М. Г. З., починала в хода на процеса и заместена от него и наследницата С. С. Л. иск по чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС /отм/ за отмяна на решение от 23.05.2006 г. на общото събрание на етажна собственост, находяща се в [населено място],[жк][жилищен адрес] и [фирма], ведно с разпределителен протокол – анекс към протокола към него, изготвен от комисия, избрана на 30.04.3006г. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение, поради това, че съдът се е занимал по въпроса за допустимостта на иска без да е бил поставен този въпрос в производството пред РС и да е обсъждан от него Ответниците по касация Етажна собственост, представлявана от Я. Е. Ц., находяща се в [населено място],[жк][жилищен адрес] взема становище за основателност на жалбата. Ответникът [фирма] не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. ГПК по въпроса за допустимостта на предявения иск, респективно за допустимостта на решението на РС. Ищецът е подал искова молба на 22.01.2007г., в която твърди, че през август 2006г. е получил данъчна фактура от „Софийска вода АД за дължима сума за студена вода „старо салдо” - 1897,21 лв. При опит да плати текущото си задължение му било отказано и обяснено, че трябва да плати старото си задължение, което е съобразно решението на общото събрание. Показан му бил анекс-разпределение с подписи на други лица срещу номера на апартамента му. Внесъл жалба на 28.08.2006г. в [фирма], на която няма отговор. В края на 2006г. бил поканен на разговор с представител на [фирма] за разрешаване на спора. Разговорът се провел на 16.01.2007г., по време на който му бил показан документа, въз основа на който е издадена фактурата, а той е съставлявал решение на общото събрание от 30.04.2006г. /приложено към исковата молба/, с което е решено остатъкът от дължимата сума след определянето на задълженията за студена вода на собствениците на 22 апартамента, да се определи като дължима сума от собствениците на апартамент № 27, които не са се явили на събранието и не са представили квитанции какви суми са плащали за студена вода. Спорът обаче не бил разрешен на срещата с представителите на [фирма], проведена на 16.01.2007г., поради което той е подал на 22.01.2007г. искова молба за отмяна на решението на общото събрание от 30.04.2006г. Ищецът оспорва законосъобразността на решението на две основания – първо, че не е свикано по надлежния ред и не му е връчена лична покана на него и майка му, които са съсобственици на апартамента, съгласно чл. 7, ал.1 ПУРНЕС /отм/ и че не е имало основание за решение за разпределение на консумираната вода, или за включване в разпределението и на апартаментите, които имат индивидуални уреди за отчитане от преди отчетния период. Възразява се и по това, че възприетия критерии за разпределение за него – не доказване на плащания, поради което му е разпределено останалото количество консумирана вода от входа, е необективен и незаконосъобразен, което опорочава и взетото решение. Не е установено кои са били членовете на управителния съвет, но в производството пред РС като такива са призовавани Б. К., която е изготвила разделителния протокол, Б. И. и И. К., които са членове на избраната с протокол от 30.04.2006г. комисия от етажните собственици. РС е отхвърлил иска, като е приел, че искът не е насочен срещу лица, които имат представителни функции по отношение на етажната собственост, а против ответника [фирма] е следвало да се предяви отрицателен установителен иск. Установено е, че такъв иск е бил предявен, но с влязло в сила решение по гр.д.№ 17 546/ 2011г. на СГС, този иск е отхвърлен поради това, че основанието за задължението – решението на общото събрание не е отменено, а възражението за погасяване по давност не било основателно. За да постанови обжалваното сега решение, въззивната инстанция е приела, че искът не е бил предявен в преклузивния 7-дневен срок по чл. 13, ал.2 ПУРНЕС, поради което е недопустим. Съдът е приел, че ищецът е узнал за решението най-късно на 28.08.2006г., когато подал жалба до [фирма]. Към този момент той знаел за размера на дължимата сума и основанието – решение на общото събрание на етажната собственост, с което са разпределени дължимите суми от всеки апартамент за консумирана студена вода. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване за допустимостта на предявения иск, респективно за допустимостта на решението на РС. Съгласно чл. 13, ал.2 ПУРНЕС, отменен с влизане в сила на ЗУЕС – 01.05.2009г./, иска за отмяна на решението на общото събрание на етажната собственост може да се иска в 7-дневен срок от провеждане на събранието за присъствалите на него и от узнаване на решението за неприсъствалите. Под „узнаване на решението” законодателят има предвид узнаване съдържанието му с оглед това заинтересованият да може да приведе поведението си в съответствие с него, или да може да се защити като го оспори пред съда, излагайки конкретни основания за незаконосъобразност в исковата молба. С нея се инициира исков процес с приложение на всички процесуални правила, уредени в ГПК, включително и изискванията за редовност на исковата молба. За да се изпълни това изискване, ищецът следва да познава съдържанието на решението на общото събрание. Затова в последващата уредба в ЗУЕС, законодателя подробно е уредил в чл. 16 как се уведомява етажен собственик за взетото решение чрез процедура по обявяване на протокола. Няма спор, че ищеца /сега касатор/ и майка му не са присъствали на събранието. С узнаване на таблицата, съставляваща разпределение на разходите между етажните собственици когато не са монтирани измервателни уреди, не се узнава съдържанието на решението на етажните собственици, защото от нея не се установяват критериите, по които е направено разпределението, респективно не може да се обоснове незаконосъобразността на решението. Затова изводът на въззивната инстанция, че искът е просрочен, като предявен след изтичане на преклузивния срок е необоснован. Това налага отмяна на решението на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по въззивната жалба по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3473/19.05.2015г. по гр.д.№ 14406/2013г. на Софийски градски съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: