Р Е Ш Е Н И Е № 468 С., 22.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1585 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Я. Т., Р. Я. Й. и Б. С. Т. срещу решение №119 от 30.09.10г. по гр.д.№295/09г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението по гр.д.№345/2007г. на Сливнишкия районен съд за допускане на делба на имоти, описани под №22; 1;15;14;7; 17 и 18 в диспозитива на решението. Жалбоподателите считат, че поради погрешно възприета фактическа обстановка по делото, съдът неправилно е отнесъл към правния спор разпоредбата на чл.91а от ЗН, която не намира приложение в случая. В резултат на тази грешка неправилно е допусната делба на имоти №22; 1;15;14;7; 17 и 18, които не са съсобствени. Ответниците в производството С. Л. С., Н. Л. С., П. Б. К., Н. П. Т. и В. П. П. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като собствеността върху процесните земеделски земи е възстановена не с решението на поземлената комисия от 01.12.92г., а с последващи решения от 2000г., 2005г. и 2006г.; отказът от наследство на дъщерите на Й. Ф. е направен преди тези решения и затова правилно въззивният съд е приел, че по силата на чл.91а от ЗН този отказ не поражда действие за възстановените земи. Освен това поддържат, че не е установена идентичност между имотите, възстановени по решението на поземлената комисия от 1992г. и тези, които са възстановени с последващите решения от 2000г., 2005г. и 2006г. и които са и предмет на иска за делба. С определение №586 от 10.06.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за действието на отказ от наследство по отношение на земеделски земи, които са възстановени на името на наследодателя преди извършването му. По този въпрос настоящият състав намира следното: В посоченото от жалбоподателите решение №416 от 26.07.04г. по гр.д.844/03г. на І ГО е прието, че за да бъде отречено действието на отказ от наследство на основание чл.91а от ЗН, следва той да е направен след обобществяването на имота и преди възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. В обжалваното в настоящото производство въззивно решение разпоредбата на чл.91а от ЗН е отнесена към отказ от наследство, направен след обобществяването на имота и след възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение на ВКС. Решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, имат конститутивно действие. Едва след влизането им в сила в патримониума на наследниците възниква „новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а от ЗН, по отношение на което може да се направи валиден отказ от наследство. Това разрешение следва да се приложи и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Софийския окръжен съд е оставил в сила решение №36 от 27.11.08г. по гр.д.№345/07г. на Сливнишкия районен съд, с което е допусната делба на множество земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Въззивнят съд е приел, че процесните земеделски земи са собственост на всички наследници на Й. Т. Ф., а не само на наследниците на сина му Я. Й. Т., който през 1992г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. На първо място – първичното решение на поземлената комисия №411/01.12.92г., въз основа на което е издаден този нотариален акт, възстановява собствеността на всички наследници на Й. Ф.. То е влязло в сила на 23.03.93г., след отказа от наследство, извършен на 05.03.93г. от дъщерите на наследодателя Л. Малинова, С. К. и М. А.. Съгласно чл.91а от ЗН, този отказ няма действие по отношение на възстановените с решението земеделски земи. Решението е неправилно. Данните по делото сочат, че първичното решение на поземлената комисия №411/01.12.92г., с което са възстановени земи на наследодателя Й. Т. Ф., е влязло в сила на 23.03.93г. След тази дата, на 10.06.1993г., дъщерите на Й. Ф. - Л. Малинова, С. К. и М. А. са вписали отказ от наследството на баща си. Спрямо този отказ не може да бъде приложено правилото на чл.91а от ЗН, тъй като той е вписан след възстановяването на собствеността. В случая следва да се отбележи и това, че решението на поземлената комисия е постановено в момент, в който действат първоначалните редакции на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в които не се изисква скица на възстановените имоти. Тези решения също имат конститутивно действие – в този смисъл и решение №555 от 22.10.09г. по гр.д.№104/09г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК и имащо задължителен характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. Последващите решения на поземлената комисия от 2000г., 2005г. и 2006г., на които се позовават ищците, или се отнасят до други земеделски земи, различни от вече възстановените с решение №411/01.12.92г., или имат за предмет част от вече възстановените земи, като внасят само уточнение относно актуалните им кадастрални данни. Затова тези решения не са от значение за преценката по чл.91а от ЗН, както неправилно се поддържа от ответниците по касация. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, тъй като при първоначалното произнасяне въззивният съд не е изложил мотиви по спорния въпрос за идентичността между част от процесните земеделски земи и земите по решение №411/01.12.92г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №119 от 30.09.10г. по гр.д.№295/09г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението по гр.д.№345/2007г. на Сливнишкия районен съд за допускане на делба на имотите под №22; 1;15;14;7; 17 и 18 в диспозитива на решението. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд. В останалата част решението на окръжния съд е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: