Р Е Ш Е Н И Е   № 342   София, 29 юни  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора А.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №321/2010  година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия В. Г. В. срещу въззивно решение № 73 от 08.03.2010г. по внохд № 55/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия първи състав,с което е потвърдена изцяло присъда от 20.11.2009г. на Врачанския окръжен съд,нак.колегия постановена по нохд № 483/2009г. В жалбата се поддържа,че в хода на досъдебното производство и в хода на предходните съдебни инстанции са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване правото му на защита. В съдебно заседание, като такива се изтъкват следните:не бил запознат с обвинението на дос.производство,на което не присъствал адвоката му, искал да се разпитат пътните полицаи но искането не било уважено. В огледния протокол не били отразени всички обстоятелства и не бил извършен оглед на лекия автомобил”Корса”,който според подсъдимия бил закачил с бронята си пострадалия,който пък се „завихрил” и се хвърлил върху автобуса управляван от подсъдимия. В заключение се прави искане за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители и повереника им редовно призовани не се явиха в съдебно заседание. Становище по жалбата не е представено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Врачанският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим В. Г. В. за ВИНОВЕН в това,че на 06.03.2009г. към 22.30 часа на главен път Е-79 в посока Враца- М. след разклона за с. П.,на 152 км на пътя,при управление на автобус „Сетра” модел С 215 ХД,с рег. № Вр 2772 НМ,собственост на „Боди-М-Травъл” ООД гр. В.,в нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП,управлявайки автобуса с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост,по непредпазливост е причинил смъртта на неправилно движещия се по пътното платно пешеходец И. М. Х. на 57 г.,б.ж. на гр. В.,поради което и на основание чл.343,ал.1 б.”в” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. На основание чл.343Г във вр.с чл.37,ал.1 т.7 НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. С обжалваната решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия не се подкрепят от данните по делото. От материалите събрани на досъдебно производство № 388/09г. е видно,че жалбоподателят с постановление от 05.06.2009г./л.93/ е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343,ал.1 б.”в” НК. На същата дата му е взета и мярка за неотклонение”подписка”. Процесуалното действие е извършено в присъствието на упълномощен от него защитник-адвокат П. М. от АК- гр. В.. Обясненията които е дал на същата дата,са депозирани с участието на посочения адвокат. В. се е ползвал от правата му по чл.55 от НПК и е заявил е,че не се признава за виновен и не желае да дава обяснения на този етап. Предявяването на разследването /л.105/ също е извършено с личното участие на В. и защитника му-адвокат П. М. Двамата са заявили,че нямат бележки,искания и възражения. Изложеното опровергава заявеното в съдебно заседание за ограничено право на защита на горното основание,поради което доводът е неоснователен. На следващо място доводът за липса на огледен протокол на местопроизшествието и допуснати при провеждането му нарушения също е неоснователен. Подсъдимият чрез защитника си е възразил пред въззивната инстанция,че при огледа не били иззети веществени доказателства-косми и друг биологичен материал,което съставлявало нарушение на процесуалните правила. На л.3 и сл. от дос.пр. е приложен протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие. Същият е извършен на 06.03.2009г. в 23.32 ч.-един час след станалото ПТП. Следственото действие е протекло съгласно изискванията на чл.156 от НПК в присъствието на поемните лица Г. А. М. и Г. Т. П. Извършен е и оглед на автобус „Сетра” с рег. № Вр 2772АМ управляван от В. , и са констатирани увреждания-хлътване на дясната с. на предната престилка/бомбе/,счупено стъкло на десен фар,счупена в дясната част предно панорамно стъкло. Възражението е обсъдено от въззивния съд,който в решението си на л.34 от мотивите и по реда на чл.339,ал.2 НПК е приел ,че при изготвяне на огледния протокол не са допуснати пропуски,той съдържа всички необходими реквизити,а обстоятелството,че не са иззети веществени доказателства, се дължи на това,че за изясняване на механизма на деянието,такива не са били необходими. Неоснователно се поддържа,че е налице нарушение и поради факта,че не бил извършен оглед на лекия автомобил „Корса” . На л.27 от протокола от съд.заседание пред първоинстанционния съд, експерта П. е посочил,че по време на огледа не е имало данни за това, друг автомобил да е имал контакт с пострадалия пешеходец. Изложеното,наред с установения механизъм на увреждане посочен от изготвилия автотехническата експертиза П. , и заключението на съдебно медицинската експертиза в лицето на Д-р Р. А. ,както и показанията на св. К, изцяло опровергават тезата на подсъдимия в съдебно заседание,че л.а.”Корса” бил закачил пострадалия,преди автобуса да го удари. Д-р А. е обяснил,че тежките увреждания довели до неизбежната и изключително бърза смърт, са резултат от удрящата и със значителна маса повърхност на автобуса. Освен това във връзка с тезата за „закачане” и „завихряне” на пострадалия от автомобила”Корса”,вещото лице П. е пояснило,че ако е имало удар на пешеходеца от лекия автомобил,то тялото му е следвало вследствие на този удар да бъде отхвърлено. Освен това е изяснил,че ако е имало съприкосновение на лекия автомобил с тялото на пострадалия, при скоростта на движение на автомобила,от 80 км/ч.,не би се получило разклащане или наклоняване наляво или надясно на тялото му,така както обяснява подсъдимия. При тези фактически обстоятелства установени от предходните инстанции,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,правилно е прието,че пострадалият е бил ударен именно от автобуса управляван от подсъдимия,а не и от движещият се пред него лек автомобил”Корса”. Причина за настъпилото пътно транспортно произшествие и смъртта на пострадалия е движението на автобуса с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Скоростта е установена от тахошайбата на автобуса,както и от дължината на опасната зона. Искането на подсъдимия за разпит на полицаи,мед.сестра ,лекар и екипа на „Бърза помощ” явили се на мястото на произшествието, е обсъдено от въззивния съд ,който с мотивирано определение от 02.02.2010г. е оставил същото без уважение. С отказа да допусне допълнителни гласни доказателства,въззивният съд не е ограничил процесуалните права на подсъдимия. Съгласно чл.327,ал.4 НПК нови свидетели и вещи лица се допускат,когато съдът счете,че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. Съдът е мотивирал отказа с обстоятелството,че фактическата обстановка не изисква допълнително изясняване с разпит на нови свидетели,които не са очевидци на инцидента. С посочената разпоредба законодателят е дал право на съда е да прецени кои доказателства са необходими за разкриване на обективната истина и кои не . В този смисъл,като не е уважил искането за гласни доказателства,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК. По изложените съображения,като е приел,че деянието срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин и е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.348,ал.2 вр.с ал.1 т.1 НПК. Законът е правилно приложен,а подсъдимият е признат за виновен в съответствие с чл.303,ал.2 НПК. При извършената по реда на чл.347 НПК проверка на правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция не констатира нарушения от категорията на съществените,които да обуславят отменяване или изменяване на съдебния акт. Решението е законосъобразно и в санкционната му част. Видно от справката за съдимост/л.87 от дос.пр./, подсъдимият е бил осъден с влязло в сила споразумение № 852/09.06.2005г. на Окръжен съд-Враца на лишаване от свобода също за деяние по чл.343,ал.1,б.”в” НК. С оглед на гореизложеното обжалваното решение е законосъобразно,правилно и справедливо,поради което следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 73 от 08.03.2010г. по внохд № 55/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия,първи състав,с което е потвърдена присъдата на Врачанския окръжен съд постановена на 20.11.2009г. по нохд №483/2009г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: