Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 281 С., 12.11. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора Стаменова като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 4098 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 849 от 30.05.2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, постановено по в.гр.д. № 1913/2011 г., с което като е потвърдено решение № 439 от 24.01.2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-13 с-в, по гр.д. № 98/2006 г., е отхвърлен предявеният иск от К. И. Б. срещу Министерство на правосъдието [населено място], за сумата от 3 064 000 лв., на основание чл. 1 З., като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника Е. Е. Д. от [населено място]. В производство по чл. 288 ГПК с определение № 1488 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 954/2012 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото е основано на неистинско заключение на вещо лице и неистински документ - основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка представя писмени доказателства, подробно описани – жалби, писма, молби, заключение на счетоводна експертиза по адм. дело, съдебни решения, определения, протоколи от съдебни заседания, постановления на Окръжна прокуратура В., отговори от В., ВКС и Инспектората към Висшия съдебен съвет, групирани в две групи с обосновка и с допълнителната уточняваща молба от 26.08.2013 г. В съдебно заседание молителят Б. поддържа молбата за отмяна на заявените основания. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна Министерство на правосъдието [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Л. Д. оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Третото лице помагач Е. Е. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК-С. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна на заявените основания. Представителят на П. прокурор от В. Стаменова изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт – въззивното решение, а не първоинстанционното, както е посочил молителят и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявеният иск на К. И. Б. срещу Министерство на правосъдието [населено място], за сумата от 3 064 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди затова, че за периода от 23.01.2001 г. до 11.01.2006 г. не е могъл да напуска територията на Р България, поради наложена му по изп.д. № 2492/2001 г. по описа на Съдебно изпълнителната служба при Софийски районен съд, ІV отд., ІV участък, принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 ЗБЛД/отм./, на основание чл. 1, ал. 1 З. като неоснователен. Съдът е приел, че мярката по чл. 76, т. 3 ЗБЛД е принудителна административна мярка, която се налага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията му затова. Доколкото заповедта за налагане на принудителната административна мярка има характер на административен акт и ако от същата са причинени вреди, отговорността за тях може да бъде реализирана по реда на чл. 1, ал. 1 З., като съгласно чл. 7 З. за тези вреди отговаря органът издал незаконосъобразния акт, в случая министърът на вътрешните работи или упълномощеното от него длъжностно лице, но не и Министерство на правосъдието, което не е материално легитимирано да отговаря по този иск. Съдът е приел, че съдебният изпълнител може в случай на образувано производство по принудително изпълнение само да направи искане до компетентния орган за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 ЗБЛД. Той обаче не я налага, а компетентен да направи това е административния орган по чл. 79, ал. 1 З., когото сезира, който орган не е обвързан от искането на съдебния изпълнител, а следва в осъществяваното от него административно производство да установи дали са налице предпоставките за налагане на тази административна мярка или не, като с оглед на това постанови заповед за налагането на мярката или отказ да наложи същата. Затова действията на съдебния изпълнител не могат да повлияят пряко на налагането на принудителна административна мярка и оттам да доведат до отговорността му за причинените от тази мярка вреди. Освен това в случая заповедта, с която на К. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 ЗБЛД е отменена от издалия е административен орган, поради последващо отпадане на основанието за издаването й, а не по реда на обжалването, в които случаи само може да се реализира отговорността по чл. 1 З.. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай твърдяните факти и представени писмени доказателства във връзка с тях не се явяват нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като те не са от съществено значение за изхода на делото по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 З., предвид приетото във въззивното решение, поради което и молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 ГПК се явява неоснователна. Неоснователна е молбата за отмяна и на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В конкретния случай молителят се позовава на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно неистинност на документ – извлечение от банкова сметка на [фирма] от 2001 г. на [фирма] , както и на неистинност на заключението на вещото лице З. Н. И. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза по адм.д. № 4133/2010 г. Влязло в сила съдебно решение за установяване неистинност на съответните документи или присъда затова с молбата за отмяна не са представени, а се навежда само твърдение, че както писмените доказателства, така и заключението на изготвената от вещото лице И. съдебно-счетоводна експертиза въз основа на тях, са неистински. Дори тези твърдяни от молителя факти да са верни, не би могло въз основа на тези твърдения да се пристъпва към производство по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законът изисква в отделно производство с влязло в сила решение или чрез постановена присъда в наказателното производство, въз основа на които съдебни актове да е установена неистинност на документите и на заключението на вещото лице. Молбата съдържа също така и оплаквания и искания, основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които обаче представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 303 и сл. ГПК. Ето защо, молбата на К. И. Б. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 849 от 30.05.2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, постановено по в.гр.д. № 1913/2011 г., с което като е потвърдено решение № 439 от 24.01.2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-13 с-в, по гр.д. № 98/2006 г., е отхвърлен предявеният иск от К. И. Б. срещу Министерство на правосъдието [населено място], за сумата от 3 064 000 лв., на основание чл. 1 З., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 849 от 30.05.2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, постановено по в.гр.д. № 1913/2011 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: