Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
С о ф и я, 19 ф е в р у а р и 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 я н у а р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2133/2012 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК осъденият К. В. Б. от [населено място], област Враца, в момента в затвора Враца се оспорва правилността на влязлото в сила определение № 509 от 13.09.2012 г., постановено по ЧНД № 831/2012 г. от районен съд-Враца с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането, но по други съображения.
Осъденият Б., редовно призован, не участва лично в производството пред ВКС, като служебно назначеният му защитник адв.Вл.Я. от САК поддържа искането, навеждайки допълнителни съображения за основателността му.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:
По предложение на районна прокуратура-Враца, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по ЧНД № 831/2012 г. по описа на районен съд-Враца е извършено групиране на наказанията, наложени на осъдения К. В. Б. от [населено място], област Враца, в момента в затвора Враца, по 25 наказателни дела, определени са четири съвкупности от престъпления, за които са наложени най-тежките наказания, при последната съвкупност, включваща тези по последните 20 наказателни дела – наказание от 5 години лишаване от свобода, завишено на основание чл.24 от НК с ½ , т.е. с 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, към което са присъединени наказанията „обществено порицание” и глоба в размер на 100 лева, както и е приспадната изтърпяната част от групираните наказания.
Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 29.09.2012 г.
В искането от 20.10.2012 г. осъденият Б. се оплаква от неправилното приложение на чл.24 от НК при последната съвкупност, в която е включено деяние, извършено от него през 2003 г., но което неправилно според него е довело до завишаване на общото му наказание с 2 години и 6 месеца, вместо само с 2 години, както е било постановено при предишно групиране на останалите му наказания и каквото наказание той бил изтърпял, поради което иска изменяване на определението в тази му част в коментираната от него насока.
Служебният му защитник в пренията пред касационната инстанция навежда доводи за необоснованост на определението относно приложението на чл.24 от НК.
В подкрепа на искането прокурорът от ВКП развива съображения, че при групирането на наказанията на осъдения не е бил постигнат най-благоприятният за него резултат, без да сочи конкретна конфигурация при претендираното ново произнасяне от съда.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет определение, което не е било на проверка по въззивен и касационен ред, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО, но не по изложените в него съображения :
Производството по реда на чл.306, ал.1 и 2 от НПК е било инициирано от прокурор от районна прокуратура-Враца, давайки предложение за групиране на наказанията, наложени на осъдения Б., включително и по последното му осъждане по НОХД № 783/2012 г. на районен съд-Враца, даващо основание за ново произнасяне на съда, съгласно чл.39, ал.1 от НПК. Съдът се е съгласил с това предложение, приемайки го за най-благоприятното за осъдения, включвайки наказанието по НОХД № 783/2012 г. в четвъртата съвкупност от престъпления, налагайки за нея общо най-тежко наказание от 5 години лишаване от свобода, завишавайки го с ½ - с 2 години и 6 месеца.
В мотивите на определението на стр.4 при обсъждане на обстоятелствата за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК съдът е посочил, че „наложеното му (на Б.-бел.ВКС) най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца не е годно да изпълни целите на чл.36 НК, поради което същото бе увеличено на основание чл.24 НК, а именно – с четири месеца”.
Налице е съществено противоречие между диспозитива и мотивите на атакувания съдебен акт, не е ясна волята на съда за постановяването му, което пък не дава възможност да се направи претендираната от осъдения проверка за правилността му. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ВКС намира за необходимо да напомни, че ново осъждане на дееца, когато са налице условията на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, може да доведе до ново прегрупиране на наказанията само за съвкупностите от престъпления, за които са налице условията за налагане на общо наказание за множеството престъпления по най-благоприятния за осъдения начин, но не е основание за цялостно ново прегрупиране на съвкупностите, т.е. същественото е дали между групираните и не групираните има връзка, която да бъде зачетена (на рецидив, за приспадане на изтърпени наказания и др.). Във връзка с осъжданията на Б. в различни периоди съдилищата са се произнасяли както в присъдите си, така и с определения по 10 частни наказателни дела, предпоследното по ЧНД № 1512/2010 г. от районен съд-Плевен, което е влязло в законна сила и с което съдът по последното ЧНД № 831/2012 г. е следвало да се съобрази, като приложи правилата за групиране само за онази/онези съвкупност/и от престъпления, доколкото деянието по последното му осъждане е след влизане в сила на присъдите по първите четири негови осъждания. В тази насока следва да се ползват и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. по т.д.№ 3/2009 г. на ОСНК-ВКС. Отделно от това съдът следва да съобрази и определение № 141 от 23.05.2012 г. по ЧНД № 251/2012 г. на окръжен съд-Враца за условно предсрочното освобождаване на Б. от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено му за последната съвкупност от престъпления в размер на 8 месеца и 6 дни и доколко е удачно завишаване на ново налагащото му се общо най-тежко наказание за тази съвкупност от 5 години с точно ½, т.е. с 2 години и 6 месеца ( с 6 месеца в повече от предишно постановеното увеличение по ЧНД № 1512/2010 г. на районен съд-Плевен), в която се включва и деянието по последното му осъждане от районен съд-Враца, извършено на 18.12.2003 г., т.е. той следва да доизтърпи още 6 месеца за престъпление, извършено преди близо 10 години и след като е условно предсрочно освободен по чл.70, ал.1 от НК от изтърпяване на посочения остатък по завишеното му с предишното групиране наказание, на което той се противопоставя.
Неоснователно прокурорът от ВКП претендира отмяна на определението и заради неблагоприятно за осъдения групиране на наказанията, при направено от осъдения Б. искане за коригиране на съдебния акт по други съображения и в друга негова част, очертаващо обема на извънредната проверка по глава 33 от НПК по настоящето дело, но при така очертания процесуален резултат от нея няма пречка вижданията му да се съобразят при новото разглеждане на делото, щом са налице основания за облекчаване положението на осъденото лице.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в законна сила определение № 509 от 13.09.2012 г., постановено по ЧНД № 831/2012 г. от районен съд-Враца и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |