2 решение по гр.д.№ 1958 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 768 гр.София, 02.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА Т. Г. при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1958 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. на артистите в България срещу решение № R I-60 от 09.06.2009 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д.№ 1048 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 123 от 01.07.2005 г. по гр.д.№ 18 от 2004 г. на Районен съд- гр.Ц. за отхвърляне на предявения от С. на артистите в България срещу Община Ц. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на С. върху имот с площ от 14 973 кв.м., находящ се в землището на гр.Ахтопол, м.”Коросията”, част от имот пл.№ 00016 в масив 107 по плана за земеразделяне, ползван като почивна база на С.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 от ГПК. Ответникът Община Ц. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 457 от 27.05.2010 г. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /за предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти/, настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в следните решения на ВКС: решение № 1209 от 27.09.2001 г. по гр.д.№ 2353 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1503 от 11.10.2002 г. по гр.д.№ 1938 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., поради следното: Съгласно чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост /отм./, изградените от кооперациите и сдруженията с идеална цел до 13.07.1991 г. сгради и постройки и прилежащият терен към тях са тяхна /а не общинска/ собственост. Тази разпоредба е една от разпоредбите, чрез които се урежда предвиденото след влизане в сила на новата Конституция на РБ от 1991 г. разделяне на бившата държавна /наречена в ЗС социалистическа/ собственост между Държавата, общините, кооперациите, сдруженията с идеална цел и другите юридически лица. При решаване на въпроса чия собственост са изградените до влизане в сила на Конституцията от 1991 г. върху земя-бивша социалистическа собственост сгради и постройки, законодателят е преценил, че справедливостта налага тези сгради да останат собственост на юридическите лица, които са вложили средства и труд за тяхното изграждане независимо от това, дали теренът, върху който са изградени тези сгради, е бил предоставен на тези юридически лица за строителството на такива сгради и дали на тези кооперации и юридически лица с идеална цел е било отстъпено по надлежния ред право на строеж. Именно поради това е приел, че изградените до влизане в сила на новата Конституция от 1991 г. от кооперациите и от сдруженията с идеална цел сгради и постройки върху държавна земя, заедно с прилежащия им терен, са собственост на тези кооперации или сдружения с идеална цел. С оглед на разрешението на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че Съюзът на артистите в България, който видно от представеното по делото решение № 7 от 08.08.2005 г. по ф.д.№ 2238 от 1991 г. на СГС е юридическо лице с нестопанска цел /сдружение с идеална цел/, не е собственик на процесния имот, тъй като не е доказал теренът, върху който е изградена почивната база, да му е бил предоставен от Държавата за строеж на такава почивна база, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага допускането и приемането на съдебно-техническа експретиза със задача да даде заключение какви сгради и постройки са били изградени в процесния терен към 13.07.1991 г. и да изготви скица на тези сгради и постройки и на прилежащия терен към тях. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № R I-60 от 09.06.2009 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д.№ 1048 от 2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.