Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №   47 гр. София, 16 юли  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари……….две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова….……………..…………………….…в присъствието на прокурора К. Колова...…......……………………...………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 670  по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимата Б. А. П. против въззивно решение № 505/13.11.2008 г. на Софийски апелативен съд, НО, І-ви състав, постановено по ВНОХД № 921/2008 г., с изтъкнати доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК и направено искане за преквалификация на деянието по чл. 124 ал. 1 от НК, както и намаляване на наказанието. В с. з. пред ВКС изложените в жалбата оплаквания и направени искания се поддържат от защитника на подсъдимата – адв. П. К. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимата заявява, че в действията й не е имало умисъл и отправя молба за справедливост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 8/10.06.2008 г., постановена по НОХД № 498/08 г., Софийски градски съд, НО, 13-ти състав, е признал подсъдимата Б. А. П. за виновна в това, че на 07.10.2007 г., в гр. С., около 01.00 ч. в стая № 2 на звено „Майка и бебе” на ул. „Враня” № 8, умишлено умъртвила рождената си малолетна дъщеря Л. Б. П. , като й нанесла удар с юмрук в лявата половина на главата, вследствие на което й причинила линейно счупване на левите слепоочна и теменна кости на черепа – закрита черепно-мозъчна травма, довела до оток на мозъка и парализа на центъра на дишане и кръвообръщение, довели до смърт на 08.10.2007 г. в 06.00 ч., поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 115 и вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК й е наложил наказание 13 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален усилено строг режим, зачитайки предварителното й задържане, считано от 08.10.2007 г. В тежест на подсъдимата е присъдил заплащането на разноските по делото. С въззивното решение, предмет на касационна проверка, посочената присъда е била изменена в частта относно наказанието на подсъдимата, което е било намалено от 13 на 12 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена.   По доводите за нарушения на материалния и процесуален закон:   В касационната жалба защитата е мотивирала оплакването си за неправилно приложение на материалния закон поради осъждане на подсъдимата по чл. 116 от НК вместо по чл. 124 от НК. В тази насока е поддържано, че изводът деянието да е извършено при допускане от с. на подсъдимата, че вследствие на нанесения удар с юмрук по главичката на детето, то би починало и безразличието й към този резултат, не държи сметка за установените данни за граничния интелект на Б. , нейната незрялост, импулсивност, липса на родителски умения, изтощение, както и данните за поведението й след нанасяне на удара – опитвала се да приспи и нахрани детето, както и сменила памперса му. Всичко това определяло, че максималното, което тя е могла да допусне е нараняване на детето, но не и неговата смърт, което оправдава квалификация по чл. 124 от НК. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение е мотивиран с основаване на присъдата върху обясненията на подсъдимата, дадени пред съдия на досъдебната фаза по обвинение по чл. 124 от НК без да й е било разяснено по понятен за нея начин, че те биха могли да я уличат в най-тежкото престъпление по НК. Изложените оплаквания са неоснователни. За да счете, че подсъдимата е осъществила инкриминираното й престъпление, първоинстанционният съд, последван от въззивния, внимателно е изследвал доказателствената съвкупност и в съгласие с нея е приел фактология на деянието, която в пълнота покрива обективните и субективни признаци на визираното в текста по чл. чл. 116 ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 115 от НК. Безспорно установените по делото фактически обстоятелства, които са рамката и основата за касационната проверка относно приложението на закона, са сочели, че след полунощ на 07.10.2007 г., след неколкократни опити на подсъдимата да приспи двумесечната Л. , тя я е настанила до себе си на леглото, а след поредното проплакване я е ударила с юмрук в лявата част на главичката, за да спре да плаче.дарът е бил директен и силен, а последицата от него е констатираната закрита черепно-мозъчна травма, развила се през следващите часове и довела до смъртта на детето на 08.10.2007 г. Симптоми на това развитие не са убегнали от вниманието на подсъдимата в ранната утрин преди посещението на социалните работнички, когато след като е свалила шапчицата на детето не само е видяла синина по главичката на мястото на удара, но и това, че от другата й с. тя е била прекалено мека. При последващото й събуждане, когато е сменила памперса, тя също е възприела, че детето е бледо и премята очи нагоре, но не алармирала за състоянието му, опасявайки се да не бъде обвинена в насилие срещу него, каквито предположения е имало както поради предходни травми при Л. седмица по-рано, така и за другото й дете Х, отделено в друго социално заведение. Всички тези обстоятелства, изведени основно от обясненията на подсъдимата, но подкрепени и от констатациите на СМЕ за механизма на причиняване на травмата, довела до смъртния резултат, както и тези на разширената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за интелектуалните й възможности , безспорно са ориентирали, че става въпрос за умишлено убийство, а не за причинена телесна повреда, от която да е настъпила смъртта. Разрешаването на въпроса относно действителното представно съдържание на дееца изисква комплексна преценка на всички обстоятелства, които характеризират деянието и последиците от него, като степента на тежест на причинените наранявания и категоризирането им като определен вид телесна повреда е релевантен фактор, но не единствен. Такива са още броят и силата на ударите, тяхната насока и локализация върху човешкото тяло, степен на засягане на жизнено-важни органи, използваното оръдие, както и конкретните обстоятелства, предшестващи и съпътстващи изпълнението на деянието, които преценени не само поотделно, но и съвкупно ориентират за субективните представи на дееца. В конкретния случай от особено значение са били данните от една с. за състоянието на детето, което е било двумесечно кърмаче, родено недоносено и гледано в кувьоз, като към момента на деянието е било с тегло на новородено - 3400 гр., пострадало от травма на лакетната става на 12.09.2007 г. вследствие на „падане”, със счупена ключица и няколко ребра, както и възпаление на дихателните пътища, констатирано на 18.09.2007 г., когато подсъдимата е била и уведомена, че детето има твърде меки кости. От друга с. , от значение е била психическата годност на подсъдимата да съзнава и ръководи постъпките си, което е било безспорно установено, включително от разширената експертиза, която макар да е установила граничен интелект т. е. на границата между норма и патология – евентуално умствена изостаналост лека форма, е потвърдила заключението си, че подсъдимата е могла да прецени, че с нанасянето на коментирания по-горе силен директен удар е било възможно да се стигне до смърт на детето, какъвто резултат е настъпил. Комплексната оценка на тези данни с основание е довела до категоричния извод за наличието на евентуален умисъл за убийство, тъй като независимо от граничния си интелект, подсъдимата е съзнавала, че с нанесения от нея удар с голяма сила върху главичката на детето, която освен, че е жизнено важен орган, то и самото дете е било в недобро здравословно състояние с оглед предходни травми и възрастови особености, е било възможно да настъпи смърт – последица, която тя е могла да допусне, но се е отнесла безразлично въпреки тревожните симптоми на детето в ранната утрин на 07.10.2007 г. С оглед на това, ВКС намира, че липсва каквато и да е фактическа основа за промяна на квалификацията по някоя от хипотезите по чл. 124 от НК. Доводът за допуснато процесуално нарушение с оглед недостатъчно разясняване правата на подсъдимата при разпита й пред съдия на досъдебната фаза по повод обвинение по чл. 124 от НК е неоснователен. Както от протокола на с. з., когато този разпит е бил проведен (л. 55, том І от ДП № 3401/2007 г.), така и от обясненията, дадени пред въззивния съд (л. 25 от ВНОХД № 921/2008 г.) е видно, че правата й са били разяснени по достатъчно ясен и разбираем за нея начин, като тя е била информирана, че казаното от нея в обясненията й (които са не само средство за изясняване на факти по делото, но и средство за защита) ще се ползва по-нататък в процеса, което е станало чрез приобщаването им по реда на чл. 279 ал. 1, т. 4 от НПК. Освен това, присъдата не е била основана единствено върху тези нейни обяснения, което би било в противоречие с чл. 116 от НПК, а те са били подкрепени от други данни и експертни констатации, по който въпрос практически защитата не е и спорила.   По доводите за явна несправедливост на наказанието:   В касационната жалба и пред ВКС защитата на подсъдимата е настоявала, че макар и определено при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НПК и намалено по размер от въззивната инстанция, наказанието е останало несъразмерно тежко. В този аспект не са били съобразени в нужната степен данните за тежкото детство на Б. – физически и сексуално малтретирана, изоставена от родители и отгледана в детски дом, последващите й неудачи при фактическата връзка с приятеля й, от когото е родила общо три деца за две години, както и е била подложена на непрекъснат психически и физически тормоз. Изложените доводи са основателни. При индивидуализацията, както първоинстанционният съд, така и въззивният, не са отдали нужната тежест не само на така изброените смекчаващи обстоятелства, които заедно с твърде младата възраст на подсъдимата, липсата на престъпни прояви, а и направените признания, са многобройни, но и на изключителните такива, относими към конкретното й поведение, довело до настъпване на съставомерния резултат. Изрично във всички експертизи, изследвали психическата й годност, е било застъпено становище за това, че дисхармоничните й личностови особености, граничните интелектуални възможности и липсата на адекватни поведенчески модели за ролята на родителската фигура и отношенията между родители и деца значително са я улеснили при извършването на деянието. Освен това, по делото е било установено, че подсъдимата има сериозни здравословни проблеми – жлъчно-камена болест и Нефролитиаза, които изискват специализирано лечение. Правилната оценка на значението и относителната тежест на всички тези обстоятелства, при това без да се игнорира индивидуалната тежест на деянието, налагат сериозно смекчаване на наказанието и изолиране на подсъдимата за значително по-кратък период от време. В тази посока ВКС намери, че лишаване от свобода за срок от 5 години е пределно достатъчно наказание с оглед успешното постигане както на целта за нейното поправяне, така и на останалите цели по чл. 36 от НК. В такъв аспект следва да се измени и въззивното решение по реда на чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. С оглед изискванията на новия ЗИН (ДВ. бр. 25/03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) промяна е необходима и в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, а също и определяне на типа затворническо заведение, в което П. следва да бъде настанена. Тъй като осъждането й е за първи път и касае умишлено престъпление, за което наложеното й наказанието е до 5 години лишаване от свобода, то и на основание чл. 59 ал. 1 от ЗИН тя следва да бъде настанена в общежитие от открит тип, в който режимът съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИН е общ. Поради неоснователност на доводите, относими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, в останалата част въззивното решене следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 505/13.11.2008 г. на Софийски апелативен съд, НО, І-ви състав, постановено по ВНОХД № 921/2008 г., К. НАМАЛЯВА наказанието на Б. А. П. на 5 (пет) години лишаване от свобода, което на основание чл. 59 ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИН следва да бъде изтърпяно при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.           2.