О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42 гр. София, 12.03.2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 3765 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3143 от 14.08.2017 г., подадена от А. С. Ш. чрез адвокат А. М. от АК – Т. против определение № 231 от 27.07.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 175/2017 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, ГК. С въззивния акт е потвърдено определение № 828 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 1079/2017 г. по описа на Районен съд - Търговище, ХІ състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо. Предвид характера на обжалвания акт, не се дължи осъществяване на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК за връчване на преписи от касационната частна жалба. Последната, като подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. По допускане на касационното обжалване съдът намира следното: С атакуваното определение въззивният съд е съобразил, че производството по гр.д.№ 1079/2017 г. на РС – Търговище е образувано по постъпила искова молба от А. С. Ш. против [община] с предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на наследствено правоотношение между наследодателя на ищцата (Х. А. С.) и Р. Х. А., която е посочена като дъщеря на Х. А. С. в издаденото от [община] удостоверение за наследници изх.№ 8476 от 08.08.2016 г. Наличието на основание за предявяването на иска ищцата извежда от обстоятелството, че длъжностните лица в общината системно вписват името Р. Х. А. в удостоверенията за наследниците на Х. А. С., при все че между сънаследниците не съществува спор, че Х. А. С. няма дъщеря с име Р., както и че лице с имената Р. Х. А. не е съществувало и не съществува. Поради това ищцата няма интерес от производство по чл. 542 ГПК, нито от предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на конкретно удостоверение за наследници (допустимостта на който е отречена с влязло в сила решение № 126 от 30.05.2017 г. по в.гр.д.№ 110/2017 г. на ОС – Търговище), но има интерес от разглеждането на отрицателен установителен иск. Окръжният съд е посочил, че допустимостта на така предявения установителен иск е обусловена от съществуването на правен интерес за страната от установяване, респ. отричане на правоотношението. Прието е, че в случай от вида на процесния такъв интерес би бил налице при материалноправен спор между А. С. Ш. и [община] относно кръга от наследниците, изразяващ се в заявени от ответната община наследствени права по отношение на наследодателя Х. А. С. или ако общината отрича такива на ищцата по делото. В случая подобен материално правен спор не е налице и в този смисъл не е налице и правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск нито по отношение на останалите наследници, нито по отношение на ответната община. Ако между ищцата и ответната община съществува спор относно издадените от нея актове или отказ да бъдат издадени такива, то този спор не може да бъде разрешен в общия исков процес, а следва да се потърси защита по административен ред. Изложеното сочи, че поставеният в изложението въпрос (обобщен от ВКС в съответствие с т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК) „Допустим ли е иск за установяване несъществуването на наследствено правоотношение да бъде предявен от един от наследниците на наследодател срещу община, когато общината е издала удостоверение за наследници, в което е вписано като наследник име на лице, за което ищецът твърди, че не попада в кръга на наследниците на наследодателя му ?” е обусловил решаващата воля на съда и относно него е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се допусне касационното обжалване. В отговор на правния въпрос ВКС намира следното: От една страна - в доктрината и съдебната практика неотклонно се приема, че правният интерес от търсенето на съдебна защита, като предпоставка за допустимостта на исковия процес, произтича от наличието на гражданско-правен спор. Последният е пречка за упражняването на материалното гражданско право, а разрешаването му е цел и задача на исковото производство, с което се дава и защита на засегнатото право във вида и обема, търсени от неговия титуляр срещу лицето, оспорващо принадлежността на материалното гражданско право в правната сфера на ищеца. Отнесени към иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на наследствено правоотношение, тези принципни положения придават обуславящо значение за допустимостта на иска на наличието на спор между равнопоставени гражданско-правни субекти, претендиращи да попадат в кръга от наследниците на починалото лице. От друга страна - удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ качеството на наследник на едно лице от друго. Издаването му представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а” от Закона за администрацията, която общината осъществява на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Компетентният орган за неговото издаване е кметът на общината, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗГР, който действа като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗА. Изложеното мотивира съда да приеме, че при осъществяване на услугата по издаване на удостоверение за наследници общината, представлявана от кмета или от определено от него длъжностно лице от общинската администрация (съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието), не действа като гражданско-правен субект, равнопоставен на лицето, поискало осъществяването на административната услуга по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Това от своя страна означава, че в хипотеза, когато общината е издала удостоверение за наследници, в което е вписано като наследник име на лице, за което заявителят по чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. твърди, че не попада в кръга на наследниците на наследодателя му, не е налице гражданско-правен спор между наследника и общината. По тази причина надлежният ред за защита на наследника не представлява предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а оспорването по административен ред, което (съгласно § 8 ПЗР АПК, чл. 93, ал. 4 АПК във връзка с чл. 81, ал. 2 АПК и чл. 145, ал. 2, т. 3 АПК) е допустимо и относно съдържанието на документ. По съществото на частната касационна жалба: Постановеното от въззивния съд определение кореспондира с дадения отговор на значимия за изхода на делото правен въпрос. Заявените от касаторката оплаквания, че е постановено в противоречие с процесуалния закон са неоснователни. Твърденията, заявени от А. С. Ш. с исковата молба и поддържани с подадените от нея частни жалби, недвусмислено свидетелстват за отсъствието на спор между нея и останалите наследници на Х. А. С. – от една страна и общината, като равнопоставен им гражданско-правен субект по въпроса дали [община] попада в кръга от наследниците на починалото лице. При липсата на такъв отсъства и правен интерес от разглеждането на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, страни в който да са касаторката, сънаследниците й и общината. Обстоятелството, че в текста на определението непрецизно е посочена разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ГПК (нормативно признаваща конститутивните искове) вместо нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК не се отразява на правилността на акта, защото въззивният съд не е обсъждал процесуалните предпоставки за допустимост на конститутивен иск, а е изследвал относимия за случая въпрос за наличието на правен интерес като предпоставка за допустимостта на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 231 от 27.07.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 175/2017 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, ГК. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 231 от 27.07.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 175/2017 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, ГК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: