О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 178 Гр. София, 01.04. 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 27.11.2019 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 789/2019 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3084 от 28.12.2018 г. по т.д. № 2888/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което се потвърждава решение № 354/19.02.2018 г. по т.д.№ 863/2017 г. на Софийския градски съд, VI ТО, 2 състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати в полза на СТЕВО - БУБА ТРАНС ИРИНА ВНОС - ИЗНОС ДООЕЛ, чуждестранно дружество, регистрирано в Република Македония под № 5674514 в ТРРДЮЛ, на основание чл.442 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 200 000 евро, представляваща поето за плащане парично задължение въз основа на издадена от страна на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД банкова гаранция с № 590/760/1104 от 26.02.2016 г., по която в рамките на действието й се е сбъднало условието за плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.3017 г. до окончателното й погасяване. В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като са поставени следните въпроси, разрешени от въззивния съд и значими за изхода на спора: 1/ Задължителните реквизити, идентифициращи бенефициера, наредителя, обезпеченото валутно правоотношение и пр., които трябва да бъдат посочени от бенефициера в подаденото от него искане за плащане, следва ли да бъдат напълно идентични с посочените в банковата гаранция или може да не са еднакви с тях, но да не им противоречат; 2/ При извършването от страна на банката – гарант на преценката относно редовността на искането за плащане, подадено от бенефициера до нея, длъжна ли е банката да съобразява представени й документи, стоящи извън искането, вкл. и представени документи с предходни, нередовни искания за плащане, в случай, че представянето на тези документи не се изисква от условията на гаранцията или банката е ограничена от разпоредбата на чл.19, б. А от Еднообразните правила за гаранциите на поискване и следва ли да извърши проверката за редовност само въз основа на данните, съдържащи се в самото искане; 3/ Задължен ли е гарантът да посочва изчерпателно всички основания за отказ за плащане на бенефициера още преди получаване на писменото искане за плащане, в случай, че гаранцията установява писмена форма за действителност и редовност на искането. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази доводите по чл.280 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима – изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният осъдителен иск е уважен, съставът на въззивния съд е приел за безспорно установено между страните, че на 26.02.2016 г. по искане на наредителя ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ АД [населено място], ББР АД е издала банкова гаранция, с която неотменимо се е задължила да заплати на бенефициера, посочен като СТЕВО – БУБА ТРАНС ЕООД [населено място], сумата 200 000 евро или суми, които не надвишават същата, дължима от дружество на наредителя ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ – подружница Македония Скопие по договор от 08.07.2015 г. и анекс от 16.09.2015 г. за транспортиране на строителни материали по подновяване и реконструкция на ЖП участък Битоля – Кременица. Задължението за плащане по гаранцията възниква след получаване на първо искане на бенефициера в писмена форма и писмена декларация, че наредителят нарушава задълженията си по договора и уточнява в какво се изразява нарушението, без да подлежат на доказване причините за подаване на заявката за плащане. Срокът на действие на гаранцията е до 31.08.2016 г., съответно заявлението е следвало да се подаде преди този момент, чрез посредничеството на банка, която да потвърди, че подписите върху него са автентични и обвързват заявителя. Указано е, че по отношение на гаранцията са приложими правилата за даване на гаранция от 2010 г., публикация № 758. Съдът е констатирал, че считано от 14.07.2016 г. до 01.09.2016 г. са подадени четири заявления за плащане от страна на бенефициера, които са отказани от ББР АД /поради това, че искането не е написано на езика, съобразно чл.14 от УРГД, одит 2010, публикация № 758 /1/, поради несъответствие между посочените в искането данни и тези по гаранционното писмо относно наименованието на бенефициера, съконтрахента, наредителя, също така предмета на договора и датата на сключването му /2/, поради несъответствие на същите реквизити от съдържанието на искането за плащане /3/ и поради получаване на искането на хартиен носител след изтичане на валидността на гаранцията, както и поради непълнота на същото /4//. От правна страна съдът е преценил, че в случая намират приложение Еднообразните правила за гаранциите на поискване на Международната търговска камара, публикация 758 от 2010 г. Съгласно чл.5 от същите, гаранцията е независима от договорните отношения и гарантът не е обвързан от тях. Посочването им с цел идентифицирането на гаранцията не променя нейния независим от валутното отношение характер. Конкретната гаранция за плащане представлява едностранна, формална и абстрактна сделка, доколкото в нея не е предвидена възможност гарантът на противопостави на бенефициера възражения, черпени от обезпеченото с нея валутно отношение. Отправянето на искане /чл.18 б.А от ЕПГП – публикация 758/, което не отговаря на установените изисквания, не накърнява правото на бенефициера да направи ново такова. Съгласно принципа на разделност, всяко искане следва да се преценява поотделно. Банката – гарант не е длъжна да дава указания на бенефициера за отстраняване нередовности в искането за плащане /чл.24 б.А от ЕПГП – публикация 758/, но може да поиска сведения от наредителя за отстраняване на несъответствията. Преценката за законосъобразност на конкретния отказ се осъществява единствено в рамките на посочените в него основания /чл.24 б.Г т.2 и б.Е от ЕПГП – публикация 758/, следователно е налице изискване за изчерпателност на всеки отделен отказ, като непосочените основания се преклудират. По отношение на първия отказ за неспазване езика на гаранцията /английския език/ съдът е приел, че съгласно нормата на чл.14 б. Ж от ЕПГП – публикация 758 отказът е законосъобразен. Законосъобразен е и последният отказ, тъй като искането е постъпило в банката – гарант на 01.09.2016 г., т.е след срока на гаранцията. Или съществото на спора е съсредоточено върху постъпилите на 22.08.2016 г. и на 29.08.2016 г. искания за плащане. Съдът е разгледал всяко от несъответствията, дали основание на банката – гарант да откаже плащане, като ги е счел за неоснователни. Посочил е, че съгласно чл.19 б. А от ЕПГП – публикация 758, гарантът трябва да определи, дали искането отговаря на изискванията за плащане, въз основа на данните, посочени в него, като данните, съдържащи се в документ, чието представяне е изискуемо, се разглеждат в контекста на същия документ, на гаранцията и ЕПГП – публикация 758. Съгласно чл.19 б. Б от Правилата, данните не е задължително да са идентични, но не трябва да противоречат на тези в документа, друг изискуем документ или самата гаранция. С оглед това правило съдът е приел, че проверката за съответствие следва да се осъществява с грижата на добър търговец и при спазване на принципа на добросъвестност /недопускане на злоупотреба с права/. Съдът е извършил съпоставка на данните в посочените по-горе две искания, като е приел следното: В представената разпечатка от ТРРДЮЛ на Република Македония са вписани две наименования на дружеството бенефициер – пълно наименование /СТЕВО – БУБА ТРАНС ИРИНА ВНОС – ИЗНОС ЕООД /съотв. ДООЕЛ/ и кратко наименование – СТЕВО – БУБА ТРАНС ЕООД /ДООЕЛ/, т.е. възможността за ползване както на пълното, така и краткото наименование е допустима от законодателството на държавата по седалището му, като обозначаващи едно и също дружество. Следователно липсва несъответствие между гаранцията и искането, която да не може да бъде изяснена от представените документи. Освен това в двете коментирани искания бенефициерът е означен като дружество с ограничена отговорност, чрез използване на английския еквивалент /LTD/, което не затруднява персоналната му идентификация. Същото се отнася и до съконтрахента по договора, от който произтича обезпеченото с гаранцията валутно отношение /думата подружница – неправосубектен клон по см. на чл.26 ал.4 от ЗТД на Р. Македония, е заменена от английския еквивалент – branch/. Това важи и за наредителя на гаранцията, акционерно дружество, означено със съответния английски термин – Inc. Заключено е, че надлежно извършеният превод на английски език не е от естество да създаде объркване при възприемането на текста относно посочените в него лица. С правилата относно изписване на датата в английския език е обяснена и разликата относно датата на сключване на договора – 08.07.2015 г., идентична с посочената в исканията за плащане – 07/08/2015. Няма нередовност на искането за плащане и с оглед описанието на договора, от който произтича обезпеченото вземане. Въпреки редакционните различия, съществените белези на неговия предмет съвпадат с посочените в гаранцията. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че обжалваното решение не следва да бъда допускано до касационен контрол. Формулираните от касатора въпроси не съответстват на основния селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, а именно да са обусловили изхода от спора и едновременно с това да имат правен характер, както и да се отнасят до тълкуването на неясна, противоречиво прилагана правна норма, предвид поддържаното допълнително основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Така поставени, въпросите касаят изцяло обосноваността и правилността на изводите на въззивната инстанция, с оглед данните по конкретния материалноправен спор, която преценка е извън предмета на производството по чл.288 ГПК, в този смисъл са изричните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Освен това последният въпрос не е обусловил правната воля на съда и е формулиран извън контекста на решението, доколкото няма спор, че след като банката - гарант е постановила отказ за плащане, същият следва да бъде изчерпателен. От друга страна, допълнителният селективен критерий, поддържан от касатора, също не е надлежно обоснован. Липсата на практика на ВКС не представлява самостоятелно основание за преценка, дали въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3084 от 28.12.2018 г. по т.д. № 2888/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: