Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 25   София,03.04.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на девети март през две хиляди и девета година в състав:                                                Председател:  Никола Хитров                                                              Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря  Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 504 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Допуснато е по реда на чл.288 ГПК разглеждането по същество на касационната жалба на И. Ч. срещу тази част от Решение № 144 от 24.06.2008 год. по т.д. № 142/2007 год. на Великотърновския апелативен съд с която е отменено решението по гр.д. № 141/2006 год. на Русенския окръжен съд и е отхвърлен за 4000 лв. (разликата между 1 лв.) искът му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявен срещу ЗПАД”Б”АД и е оставено е в сила първоинстанционното решение в частта с която е оставен без разглеждане евентуално съединеният иск на Ч. срещу С. С. за същото обезщетение. В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, З. "Булстрад" изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът по касация С. С. не изразява становище. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка по чл.290 ал.2 ГПК относно правилността на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ и чл.45 ЗЗД. Божидар Ч. е починал в резултат на ПТП на 18.12.2001 год., като негови наследници са останали съпругата му Г. и синът му И. Исковете на И. Ч. (доколкото по отношение на Г. въззивното решение е влязло в сила) са предявени при условията на евентуалност срещу застрахователя на виновния водач ЗПАД"Булстрад" – чл.407 ал.1 ТЗ и срещу виновния водач С. – чл.45 ЗЗД. Претендираното от Ч. обезщетение е в размер на 14000 лв. Първоинстанционният съд е приел, че репарирането на вредата следва да бъде в този размер, като от него се приспаднат платените извънсъдебно от застрахователя 2500 лв., поради което е присъдил сумата 11500 лв. Ч. не е обжалвал решението в отхвърлителната част. Произнасяйки се по жалбата на ЗПАД"Булстрад", въззивният съд е приел, че искът на Ч. е основателен, но с оглед лимитираната отговорност на застрахователя не може да бъде присъден в пълния претендиран размер, а произнасянето досежно отговорността на прекия причинител за разликата е недопустимо. Именно по този въпрос (дали при частично уважаване/отхвърляне на главния иск, съдът следва да се произнесе по евентуалния) е допуснат касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Както е посочено и в определението по чл.288 ГПК, въпросът е принципен и пряко свързан със задължителната съдебна практика – ТР № 1/04.01.2001 год. Становището на настоящият съдебен състав е, че такова произнасяне е допустимо. Касае се не само за пасивно субективно, а и за обективно съединяване на искове. Предпоставката за ангажиране на отговорността на застрахователя произтича от наличието на застрахователен договор, като в случая е налице основанието по чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ, а отговорността на виновния водач се основава на деликта – чл.45 ЗЗД. Няма пречка, в случай, че репарирането от застрахователя на претърпените вреди в пълния обем до който искът е основателен е невъзможно поради изчерпване на лимита на отговорността му, разликата да бъде понесена от делинквента. Това е така поради обстоятелството, че всеки е длъжен да репарира вредата, която виновно е причинил другиму и ако е застраховал отговорността си до определен размер, дължим от застрахователя, разликата (ако има такава) дължи той. Т.е. няма процесуална пречка за частично положително произнасяне и по двата обективно и субективно пасивно съединени иска – чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ и чл.45 ЗЗД. В случая въззивният съд е допуснал нарушение на т.15 на ТР № 1/01.04.2001 год. Вярно е, че ако главният иск би бил приет за основателен изцяло, съдът не би следвало да се произнася по евентуално съединеният. Същата хипотеза би била налице и ако претенцията е приета за основателна до определен размер и то на основанието по главния иск. Когато, обаче, съдът приеме, че искът е основателен до по-висок размер от този до който би могла да бъде ангажирана отговорността на главния ответник (лимитирана отговорност на застрахователя), за разликата до приетият за основателен размер би следвало да бъде ангажирана отговорността на евентуалния ответник. За да намали обезщетението на Ч. с 4000 лв., Великотърновският апелативен съд не се е позовал на критерия на чл.52 ЗЗД за справедливост – обезщетение в размер на 10000 лв.(с вече платените от застрахователя 2500 лв.), достатъчно да репарира неимуществените вреди претърпени вследствие смъртта на баща му. Както бе посочено по-горе, позовал се е на лимитираната отговорност на застрахователя и на размера на присъдено по друго дело обезщетение, като това второ позоваване е неправилно. Присъденото обезщетение на наследниците на друго пострадало от същото ПТП лице има значение за изчерпване лимита на отговорността на застрахователя. То, обаче, не създава СПН за критерия по чл.52 ЗЗД и преценката за търпяната вреда се прави за всяко конкретно лице – т.11 на ППВС № 4/1968 год. Недоказано е останало твърдението по касационната жалба, че лимитът на отговорността на ЗПАД”Б” по конкретната комбинирана застраховка по рисковете “Гражданска отговорност” и “Злополука на лицата в МПС” надвишава 50000 лв., като тезата за това се извежда единствено от размера (50 лв.) на застрахователната вноска. Поради това, разликата над дължимите от застрахователя 7500 лв. и до размера на 11500 лв. ще следва да бъде присъдена в тежест на евентуалния ответник С. С. Обезщетението от 4000 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД. С. ще следва да заплати на Ч. и направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи на 462 лв. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ тази част от Решение № 144 от 24.06.2008 год. по т.д. № 142/2007 год. на Великотърновския апелативен съд с коя оставено в сила решението по гр.д. № 141/2006 год. на Русенския окръжен съд, досежно произнасянето по евентуално предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вместо което постановява: ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН-6611135340 от гр. Р., ул.”М” № 43 да заплати на И. Б. Ч. с ЕГН-7007305302 от гр. Р., ул.”О” № 23 бл.”Е” сумата 4000 лв. (четири хиляди лева) на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2001 год. и до окончателното плащане, както и сумата 462 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.