Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 01.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Галина Захарова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 540/2015 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения Я. П. Е. от гр. Р., чрез неговия защитник – адвокат Д. Ц., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2246/2013 г., на Районен съд гр.Русе, 6-ти наказателен състав. По същество се твърди, че съдебният акт - присъда е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения и че е необоснован. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове, на предходните съдилища и оправдаване на осъдения. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязла в сила присъда № 15/24.01.2014 г., Русенският районен съд, 6-ти наказателен състав, е осъдил подс. Я. П. Е., за извършено на 12.10.2012 г. в гр.Р., в качеството му на длъжностно лице, престъпление по чл. по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, му е наложил наказание от една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, като го е лишил от правото да упражнява отчетническа и счетоводна дейност за срок от една година. Произнесъл се е по направените разноски по делото. С решение № 10/03.02.2015 г., постановено по внохд № 11/2015 г., Русенският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил посочената първоинстанционна присъда. По довода в искането за необоснованост на съдебният акт: Посоченото като основание за възобновяване – необоснованост на съдебния акт и направените в тази връзка възражения изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като в разпоредбите на чл. 348 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не е предвидено такова основание. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към тези на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно - релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Е., са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Б., С., Б., Г., Д. и П., на които законосъобразно е дадена пълна вяра, от експертното заключение, от приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите. Второинстанционният съд е дал подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред него, в рамките на инстанционния контрол, също такива възражения, за липсата на субективната и обективна страна на престъплението. Този съд, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, е аргументирал убедително извода си, че подс. Е. е извършителя на това престъпление. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, точно квалифицирано като престъпление по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените свидетелски показания, на писмените доказателства и експертно заключение. Приложен е бил закона, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. Е., през инкриминирания период, в качеството си на длъжностно лице – отчетник – счетоводител, в съучастие с И. Д. С., като извършител, присвоил чужди движими вещи, поверени му в това качество да ги управлява, на обща стойност 693. 31 лв., собственост на [фирма] Р.. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Предходните съдилища в мотивите си, подробно и задълбочено са обсъдили събраните по делото доказателства и направените от подсъдимия и неговата защита възражения и в тази връзка са изложени убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо не ги възприемат, а ги считат за неоснователни. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на предходните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда и неоснователността на направените възражения. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. С оглед на изложеното доводът в искането за допуснато нарушение на материалния закон и искането за възобновяване на наказателното производство, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Я. Е., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, експертно заключение и приложени писмени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е прието по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. При положение, че няма нарушение на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е да се подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. От своя страна, възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била изцяло правилността на присъдата от въззивната инстанция по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устни възражения и изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения.. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои частично и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. Осигурено е участие на негов защитник, възможност за активно участие в процеса. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена подробно и с основание отхвърлена, като опровергана от посочените по – горе в мотивите други събрани гласни и писмени доказателства по делото. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание поотделно и в съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени средства възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. В случая, те са направили вярната констатация в мотивите си, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия, като извършител на деянието. Твърдението в искането, че съдът без основание е допуснал повторен разпит на свидетели, въпреки, че подсъдимият се е отказал от това възползвайки се от процедурата по чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 НПК е неоснователно и е без подкрепа от данните по делото. В съдебният протокол от 27.11.2013 г., който съгласно чл. 131 е доказателствено средство, на стр. 3 е записано изричното изявление на подс. Е., че не се отказва от разпита на св. И. С.. Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело на посочените основания, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. П. Е. от гр.Р., за възобновяване на наказателното производство, по нохд № 2246/2013 г., на Русенския районен съд, 6-ти наказателен състав. Председател: Членове: