Р Е Ш Е Н И Е № С о ф и я,15 декември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 н о е м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1411/2014 година. Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Инициирано е с искане на защитника на осъдената С. Г. Д. от Долна Митрополия адв.Л.Г. от АК-П., депозирано на основание чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 116 от 16.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 212/2014 г. по описа на окръжен съд-П., с наведени доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Отправят се алтернативни искания след отмяната му делото да се върне на съответния съд за новото му разглеждане или то да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното на осъдената наказание лишаване от свобода, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва искането и моли да бъде оставено без уважение. Осъдената С. Д., чрез защитника си адв.Н.Б. от САК моли за уважаване на искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 58 от 06.03.2014 г., постановена по НОХД № 2158/2013 г. на районен съд-П. подсъдимата С. Г. Д. от Долна Митрополия е призната за виновна за осъществено на 08.03.2013 г. в П. престъпление по чл.198, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена да изтърпи наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В нейна тежест са присъдени направените по делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв.Г. с оплаквания за неправилността й, състояща се в нейната незаконосъобразност, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явната несправедливост на наложеното й наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитната му присъда, алтернативно за изменяването й с намаляване на размера на наказанието, доразвито в съдебните прения и с претенция за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, но с решението си Плевенският окръжен съд я е потвърдил изцяло. В искането от името на осъдената защитникът й адв.Г. наново навежда оплаквания за неправилност и на въззивното решение заради допуснатите съществени процесуални нарушения, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното й наказание, претендирайки отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, където били допуснати визираните в искането процесуални нарушения, а алтернативно поддържа искане за възобновяване на делото с изменяване на решението в санкционната му част с намаляване на размера на наложеното на Д. наказание, което да бъде отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, отправяйки и бланкетно искане за спиране изпълнението на присъдата, но което с определение от 10.09.2014 г. е оставено без уважение. Доводите се поддържат в производството пред ВКС и от защитника на подсъдимата адв.Н.Б.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира искането за внесено в законоустановения срок, от осъден, имащ право на такова искане и срещу съдебен акт, неподлежащ на редовна касационна проверка и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Подновените оплаквания на защитника на осъдената С. Д. акцентират върху съществени процесуални нарушения, свързани с основните принципи на наказателния процес в чл.13 и чл.14 от НПК, упреквайки и въззивния съд в липса на обективен анализ на доказателствените материали, в едностранчивост и фрагментарност при обсъждане на свидетелските показания, в предоверяване на противоречивите, според него, твърдения на пострадалата св.Н.В., в превратност на изводите му относно подкрепата им и от заключението на СТЕ, без да е дал дължимия се отговор на всички наведени доводи във въззивната им жалба, довело до неправилното приложение на материалния закон и несправедливото й осъждане за деяние, което не е извършила и на прекомерно завишено наказание, поради което отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото „от стадия, в който е започнало ... допускане” на визираните процесуални нарушения, алтернативно, за намаляване на размера на наложеното й наказание с отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК. Поддържайки тези оплаквания, защитникът на осъдената пред ВКС адв.Б. оспорва освен авторството и съставомерността на приетата за приложена сила за отнемането на вещите от пострадалата, което предполага друга правна квалификация на деянието и обосновава неправилното приложение на материалния закон. Възразявайки срещу правилността на доказателствения анализ на съда, защитниците коментират само част от събраните доказателства и доказателствени средства, без обективната им съпоставка и взаимовръзка. Неоснователно е оплакването за пасивност на разследващите органи и на съда за издирване и събиране на възможните и необходими за разкриване на обективната истина доказателства. Вярно е, че е било възможно попълване на обема им с установяване и разпит на продавач-консултанта в магазина, но съдът го е преодолял с неколкократен подробен разпит на пострадалата и на нейния съпруг относно описанието на лицето, което е издърпало портмонето-чанта изпод ръката й. От друга страна, съдът е използвал изводите на СТЕ за проверка за достоверност на показанията на роднините на подсъдимата, които обаче еднопосочно са твърдели, че както те самите са били целия ден в болницата при св.К.С., така и че през цялото това време с тях е била и Д.. Именно чрез справките за ползваните от тях мобилни телефони се е установило, че първото не е вярно, оттам е било оборено и второто им твърдение, което не е било категорично подкрепено и от св.д-р Г.П., изяснил данни за агресивното и некоректно поведение на последната, заради което е трябвало с намесата и на ръководителя на клиниката да бъде извеждана от болничната стая, но без това да се свързва с времето на осъществяване на инкриминираното деяние. Факт е, че след отнемане на портмонето св.Н.В. е последвала групата жени от ромски произход и ги е уличила в престъпното посегателство, дала е описание на жената, осъществила деянието и е подала сигнал в РУП, а два дни по-късно по това описание нейната роднина е забелязала осъдената и се е стигнало до намесата на св.В. и на полицията, отвеждането й в полицейското управление, а впоследствие е проведено и разпознаването й. И ако първото обстоятелство не е нито потвърдено, нито отречено от нея, като се е въздържала да даде обяснения, то последните са категорично установени и чрез анализираните доказателства правилно я свързват с мястото и времето на осъществяване на деянието. Подробният коментар на доказателствата от районния съд и обобщенията на въззивния по фактите и отговорите му във връзка с наведените и пред него много от сега развитите доводи на защитата дават основание на ВКС да приеме, че няма игнорирани или превратно оценени доказателства и обстоятелствата относно деянието и авторството му са изведени надлежно, като не са допуснати нарушения на съответните разпоредби на НПК, поради което не е налице визираното в искането основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При формиране на правните си изводи както районният, така и окръжният съд правилно са коментирали главно обективните признаци на деянието, но не са ги съобразили в достатъчна степен с някои принципни решения на ВКС и с правната теория. Грабежът е съставно престъпление, като принудата предхожда или съпътства отнемането на вещта (включително за запазване на владението върху откраднатата) именно заради зависимостта между двете съставни престъпления – тя е средство, начин и условие за осъществяване на отнемането. Употребата на сила при грабежа винаги означава извършване на действие от страна на дееца в упражняване на такова физическо въздействие върху владелеца на вещта, което е насочено към преодоляване на реалната му съпротива за запазване на това владение или за предотвратяване на такава възможна съпротива. ВКС в настоящия си състав подкрепя и изложеното в цитираното решение № 390 от 17.07.1995 г. по н.д.№ 109/95 г. – ІІ н.о. на ВС, че силата може да е насочена към прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице, но с допълнението, че тя следва да е с достатъчен интензитет да препятства съпротивата му да задържи вещта в свое владение, напр. да се издърпа чантата от ръцете на лицето, когато то стиска дръжката й, стиска в ръцете си вещта, скъсва се верижката от врата на лицето и други. Или, не е достатъчно само да се приложи силата за отнемане на вещта, а между тях следва да е налице причинна връзка, силата е средството към постигане на целта отнемане на владението върху вещта ( в тази насока решение № 593 от 04.03.2014 г. по н.д.№ 2120/2013 г.- І н.о. и решение № 436 от 06.06.1996 г. по н.д.№ 261/96 г.- ІІ н.о.). В случая именно това не е съобразено от съдилищата при извеждане на приложимото право от правно релевантните факти. От трикратния разпит на пострадалата се е установило, че тя не е стискала портмонето-чантичка в ръка, а заедно с якето си, докато е обувала маратонката си в този момент „от под ръката” „отстрани отдясно” тя й била издърпана от осъдената Д., след което последната заедно с другите жени и малолетни напуснали магазина, в който момент в гръб тя съзряла и последната, последвала я по съвет на продавачката и като я настигнала констатирала, че вещта не е в нея, правейки заключение да е предадена на друга откъснала се от групата жена в съседна пряка улица. Този начин на осъществяване на деянието сочи, че няма употреба на сила върху личността на св.В., за да й се отнеме вещта, както и не е употребена такава за задържане на владението върху отнетата вещ. Поради това липсва елемент от обективната страна на престъплението грабеж и деянието е следвало да бъде квалифицирано като кражба по чл.194, ал.1 от НК. Преквалификация в този смисъл е допустима съобразно правомощието на ВКС по чл.425, ал.1, т.3 от НПК да измени присъдата или решението и това е в полза на осъдената, всъщност, на това и индиректно настоява защитникът й адв.Б.. Налице е основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за осъществяване на тази корекция. При горната преквалификацията на деянието основателно се явява и оплакването на явната несправедливост на наложеното на Д. наказание и то следва да бъде коригирано. Съдилищата са съзряли редица отегчаващи отговорността й обстоятелства, на които обаче е отдадена прекомерна тежест. Вярно е, че тя е осъждана в миналото, но е реабилитирана и дълго време няма нови осъждания, макар да се твърди да е извършител на престъпни прояви. Прието е деянието да е осъществено в съучастие с другите жени, но това не може да се изведе от установените факти, както и да се отрече инцидентен умисъл у нея да извърши деянието. Отнетите пари като престъпен резултат са сравнително малко по размер, макар тя да не е знаела какво има в портмонето, но е имала основание да предполага да са достатъчни да се заплатят харесаните от пострадалата ботуши. Свързано с факта на задържането на Д. за обяснения в РУП и последващото намиране на част от вещите следва да се тълкува двуяко – както за връзката й с отнемането им, така и в нейна полза като частично възстановяване на отнетото. На фона и на другите относими за отговорността й обстоятелства наложеното й наказание от 4 години лишаване от свобода е прекомерно и в рамките на новата квалификация следва да бъде намалено на 1 година лишаване от свобода. Отделно от това ВКС намира, че няма законова пречка за приложението и на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието на Д. се отложи с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. Този изпитателен срок ще е достатъчен да въздейства върху нея да се въздържа от нови престъпни посегателства и да промени начина си на живот, като се приложи и допълнителна мярка за контрол и въздействие през първите 2 години от изпитателния срок по чл.67, ал.3 вр.чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „периодични срещи с пробационен служител”, съобразно изискванията на чл.42б, ал.2 от НК. В този смисъл обжалваното решение следва да бъде изменено при наличното основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК, а в останалата му част искането на осъдената се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 116 от 16.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 212/2014 г. по описа на окръжен съд-П., като : - ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на осъдената С. Г. Д., със снета по делото самоличност, от престъпление по чл.198, ал.1 от НК в такова по чл.194, ал.1 от НК, - НАМАЛЯВА размера на наложеното й наказание лишаване от свобода от 4-четири години на - 1-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, - на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 4-ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считан от влизане на настоящето решение в законна сила, - на основание чл.67, ал.3 вр.чл.42а, ал.2, т.2 от НК ПОСТАНОВЯВА през първите 2-ДВЕ ГОДИНИ от изпитателния срок допълнителна мярка за контрол и въздействие върху осъдената, а именно пробационната мярка „периодични срещи с пробационен служител”, съобразно изискванията на чл.42б, ал.2 от НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената в останалата му част. Копие от настоящето решение да се изпрати незабавно на районна прокуратура-П., за сведение и изпълнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :