Р Е Ш Е Н И Е № 9 [населено място] ,10.04.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2099/2018 год., за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Трохала Енерджи„ ООД против решение № 1461/12.06.2018 год. по т.д.№ 6431/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която, след отмяна на решение от 29.09.2017 г. по т.д.№ 949/2017 г. на Софийски градски съд и открито производство по несъстоятелност на „Стърлинг пропъртис България„ ЕООД, на основание чл.632 ТЗ и обявяване същото в несъстоятелност , с прекратяване дейността на предприятието и представителството и управлението на органите му, за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 09.10.2015 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение досежно така определената дата, като намира, че действителна такава е 31.12.2012 г. . Счита, че неправилно съдът е отчитал показателите за ликвидност на дружеството – длъжник , като е отдал изключителен приоритет на коефициента за обща ликвидност, независимо от тези на незабавна, бърза и абсолютна ликвидност, както и за финансова автономност и задлъжнялост, както и че липсват мотиви на съда за преценка наличието на спиране на плащания към по-ранна от така определената дата / твърди се още към 31.12.2012 г., поради недоказани от ответника плащания на изискуеми към този момент негови задължения /, независимо че и предходно на определената начална дата на неплатежоспособност са установени влошени коефициенти за ликвидност, а не са представени доказателства за трайното преодоляване на това състояние. Касаторът намира мотивите формални, неотразяващи действително извършен анализ на всички относими показатели за икономическото състояние на дружеството. Ответната страна - „Стърлинг Пропъртис България„ЕООД / в несъстоятелност / – не е взела становище по касационната жалба. С определение № 510/16.11.2018 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Началната дата на неплатежоспособност следва ли да се определи с оглед последното извършено плащане на длъжника към определен кредитор или с оглед цялостното икономическо състояние на длъжника ? Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по т.д.№ 1152/ 2011 г. на І т.о., т.д.№ 1453/2013 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 2435/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС. Върховен касационен съд, в съответствие с правомощията си по чл. 290 ал.2 ГПК и съобразно доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 1461/12.06.2018 год. по т.д.№ 6431/2017 г. на САС е отменено решение от 29.09.2017 г. по т.д.№ 949/2017 г. на Софийски градски съд, като е открито производство по несъстоятелност на „Стърлинг Пропъртис България„ЕООД, на основание чл.632 ТЗ, определена е начална дата на неплатежоспособността /НДН/ - 09.10.2015 г., прекратена е дейността на дружеството, представителството и управлението на органите му, допуснати са обща възбрана и запор върху имуществото му и е обявена несъстоятелността му. Молителят в производството се е легитимирал като кредитор, по силата на договор за цесия от 01.03.2017 г., с цедент кредитора на „Стърлинг Пропъртис България„ ЕООД – „Тошел - 92„ ЕООД . За да приеме НДН – 09.10.2015 г., въззивният съд е съобразил, че към тази дата е установено спиране на плащанията по изискуеми вземания от търговска сделка на кредитора „Тошел – 92„ООД, последващо прехвърлени в полза на цесионера „Трохала Енерджи„ ООД, към който момент е кумулативно установено и влошено икономическо състояние на ответното дружество,съобразно установените коефициенти за ликвидност. Водещ от тях съдът приема този за общата ликвидност – 0,5919 към 31.12.2013 г. и 0,064 към 31.12.2015 г., но проследява и останалите установени от експертизата коефициенти, вкл. за финансова автономност и задлъжнялост, коментирайки и структурата на активите на дружеството и мотивирайки извод, че настъпилото завишение в коефициента на обща ликвидност към 31.12.2014 г. не обосновава извод за трайно подобряване на икономическото състояние, т.е. за временност на затрудненията, отчитани от показателите за ликвидност за предходната – 2013-та година. Счел е, че не е установена презумпцията по чл.608 ал.2 ТЗ, но е установена тази по ал.3 на същата разпоредба, като 09.10.2015 г. бележи момента на спиране на плащанията, с оглед което и в тежест на ответника е било представяне на доказателства за оборването й, т.е. за временност на затрудненията, установени към същата дата. Назначената по делото експертиза е работила по обявените в търговския регистър финансови отчети на „Стърлинг Пропъртис България„ ООД за 2013 г. и 2014 г. и представените от ТД на НАП документи - финансови отчети за 2015 г. и дневници за покупки. Дружеството не е открито на адреса по седалището си и поради невъзможност за контакт с представляващите го лица, не е изготвен списък на кредиторите му. Друго, освен вземанията на молителя, изискуемо и неудовлетворено вземане, с характеристика по чл.608 ал.1 ТЗ, по делото не е коментирано. По правния въпрос : Относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност е формирана последователна и непротиворечива практика на ВКС , част от която са и решенията, обосновали допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / също реш.№ 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о. реш.№ 33 по т.д.№ 915/2009 г. на ІІ т.о., реш.№ 115 по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., решение № 90 по т.д.№ 1152 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 44 по т.д.№ 983 / 2011 г. на І т.о., реш.№ 64 по т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о. , реш.№ 54 по т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о. ,реш.№ 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на І т.о. на ВКС и др./, според която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на н а й – р а н н и я момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Доколкото формираната практика по приложението на чл.608 ал.3 ТЗ използва понятието „последно извършено плащане„ към кредитор, към така даденото разрешение настоящият състав намира за необходимо да поясни следното : Разпоредбата на чл.608 ал.3 пр.първо ТЗ презумира неплатежоспособност от факта на неизпълнение на изискуемо задължение. Първият, най-ранен момент от периода на това неизпълнение е падежа на задължението, който следва да се приеме и за най-ранен момент на „ спиране на плащането„ на това задължение, по смисъла на разпоредбата. Логичното й приложение предпоставя, на още по-голямо основание, момента на падежа на неизпълненото най-ранно задължение да бъде съобразен като момент на спиране на плащанията и в хипотеза на несвоевременно / след падежа / плащане, независимо пълно или частично. В тази хипотеза и съобразно преждепосочената съдебна практика, подлежи на изследване цялостното икономическо състояние на длъжника в периода, считано от н а й – р а н н и я момент на спиране на плащанията, независимо от по-късното им, несвоевременно погасяване, до приключване на устните състезания по делото. Ако в рамките на този период се установи състояние на платежоспособност на търговеца, като трайна и обективна възможност за посрещане на краткосрочните му задължения с краткотрайните активи на търговското предприятие, или , въпреки установена към най-ранния момент на спиране на плащанията невъзможност за това, бъде установен последващ период на трайно преодоляване състоянието на неплатежоспособност, презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ би била оборена по отношение състоянието на неплатежоспособност към този най-ранен момент на спиране на плащанията. Аналогично следва да се процедира и спрямо последващите най-ранния моменти на спиране на плащанията. Доказателствената тежест за това, предвид презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, се носи от длъжника. Несвоевременното / след падежа / погасяване на задължение само по себе си не заличава правните последици на „спиране на плащането„ на това задължение, за нуждите на производството по несъстоятелност, изводими от неизпълнението му на падежа. Противно приложение на презумпцията би създало възможност за неплатежоспособния длъжник, погасявайки , макар н е с в о е в р е м е н н о , най-старите си задължения да избягва анализ на икономическото му състояние към предходен на по-късно възникнали задължения към други кредитори период, независимо от обективното си състояние на неплатежоспособност, предхождащо тяхната изискуемост. Настоящото уточнение придобива особена важност в хипотеза като настоящата – при установено неизпълнение към един кредитор /молителя/, но не предвид липса на други кредитори / установимо от анализа на пасива по обявените годишни финансови отчети на дружеството /, а поради обективна невъзможност за конкретното им установяване, със съответна дата на изискуемост на вземанията им, за прилагане презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, която невъзможност е предпоставена от поведението на дружеството – длъжник. По съществото на касационната жалба : С оглед отговора на правния въпрос, даденото от въззивния съд разрешение, независимо от формалното възпроизвеждане в мотивите на формираната съдебна практика, обосновала допълнителния селективен критерий, се явява в противоречие със същата, тъй като за определяне началната дата на неплатежоспособност е съобразен, като момент на спиране на плащанията, момента на по-късно - на 09.10.2015 г. - спрямо момента на изискуемостта му, плащане към кредитора, изследвайки само към този момент – 09.10.2015 г., а не към момента към който е било изискуемо и неудовлетворено съответното вземане – 29.04.2014 г.- конкретното икономическо състояние на търговеца. „Трохала Енерджи” ООД се легитимира като кредитор, по силата на договор за цесия от 01.03.2017 г., с който са му прехвърлени част от вземанията на „Тошел-92„ЕООД към „Стърлинг Пропъртис България„ЕООД - по фактури № 2517 и № 2519, издадени на 29.04.2015 г., в размер на 29 420,42 лева. Както тези две, така и други три фактури - № 2518/ 29.04.2014 г., № 2739/19.01.2015 г. и № 2738/19.01.2015 г., по които се твърди неизпълнение на „Стърлинг Пропъртис България„ЕООД към „Тошел - 92„ООД / нецедирани вземания / , са осчетоводени от „Стърлинг Пропъртис България„ ЕООД. Съдебно-икономическата експертиза е установила плащания от длъжника към 29.04.2014 г. и 19.10.2015 г., с л е д к о и т о - видно от датата / 01.03.2017г./ и съдържанието на договора за цесия – са останали неиздължени суми в общ размер от 437 205,08 лева по всичките пет фактури. Факта на извършено частично плащане към 29.04.2015 г., както и осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, с дата на данъчно събитие датата на издаването им, съобразявайки и уговореното в чл.3.1.6 от сключения договор за изработка, в изпълнение на който са възникнали вземанията на „Тошел - 92„ ООД, предпоставят извод за изискуемост на вземанията по фактури с дата 29.04.2014 г. към същия момент. Въззивният състав, обаче, е приел за момент на спиране на плащанията датата 09.10.2015 г., на която е извършено частично погасяване на задължения на „ Стърлинг Пропъртис България„ ЕООД, при това без категорични доказателства че с тези плащания са погасявани задължения по процесните пет фактури. В тази връзка съображението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза, че с погашенията от 29.04.2014 г. и 09.10.2015 г. е възможно да са погасени задължения и по процесните фактури № 2718 и № 2719, следва да се разбира като извършено частично плащане по същите, съобразено при сключването на договора за цесия от 2017 г.,с който са прехвърлени само неиздължените остатъци от двете фактурирани суми – 18 450,02 лева и 10 970,40 лева.Следователно, която и от двете хипотези да се приеме - че плащанията от 09.10.2015 г. погасяват частично задължения и по процесните фактури, извън цедираните вземания или че нямат отношение към дълга по същите - при изискуеми вземания към 29.04.2014 г., неудовлетворени на падежа, въззивният съд неправилно е съобразил факт на последващо, частично при това плащане, независимо от основанието и момента на изискуемост на цялото вземане, част от което се удовлетворява. Дори да се приеме, че плащанията от 29.04.2014 г. и 09.10.2015 г. са извършени изцяло и само в погашение на задълженията по преждепосочените пет фактури, отново остава неиздължен остатък. Без значение е дали този остатък е от изискуемо към 29.04.2014 г. или към 19.01.2015 г. вземане. В съответствие с отговора на правния въпрос, установимият н а й – р а н е н момент на спиране на плащанията - 29.04.2014 г. предпоставя изследване икономическото състояние на длъжника считано от същия и насетне . Презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ би била оборена ако би било установено, че след 29.04.2014 г., респ. и след 19.01.2015 г., дружеството е било в състояние да посреща краткотрайните си задължения с краткотрайните си активи. Доколкото в конкретния случай, към предхождащ 29.04.2014 г . момент – 31.12.2013 г. и последващ – 31.12.2015 г., е безспорно установено състояние на неплатежоспособност / коефициент на обща ликвидност към първата дата – 0,5919 ,а към втората – 0,0642 / , в тежест на ответното дружество, на основание чл.631 ТЗ, е било да докаже, че подобреният коефициент, при това единствено за обща ликвидност към 31.12.2014 г. / 1,1323 /, не е резултат на временно, а на трайно преодоляване на състоянието на неплатежоспособност, т.е. за временност на затруднението към 31.12.2013 г. или достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите, без опасност за интересите им към същия този момент. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Напротив, установено е че както към 31.12.2013 г., така и към 31.12.2014 г. дружеството е практически декапитализирано. Впрочем, такава е и преценката на въззивния съд : към 31.12.2014 г. не се установява трайно преодоляване на състоянието на неплатежоспособност, констатирано предходно и последващо, която преценка настоящият състав напълно споделя. Съгласно решение № 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС, цитирано и от въззивния съд, водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността за посрещане на изискуеми задължения, са икономическите показатели за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи / всички или определена част от тях / към краткосрочните или текущи задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните / бързоликвидни и непредназначени за осъществяване на самата дейност на предприятието / активи търговецът посреща текущите си задължения. Доколкото обичайно предприятието разполага с активи от всеки вид – материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и налични парични средства и разчита на целия си оборотен капитал, водещ за преценка на икономическото му състояние е коефициента на обща ликвидност, н о с а м о п р и д е й с т в и т е л н а л и к в и д н о с т на всички елементи на краткотрайните активи, участващи във формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, или е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. Според цитираното решение, водещ ще е този от показателите за ликвидност, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните си, съответно текущите си задължения. В съответствие с преждеизложеното, известното подобрение единствено на коефициента за обща ликвидност към 31.12.2014 г. не следва да обоснове извод за платежоспособност, предвид структурата на краткотрайните активи на дружеството, състоящи се изключително от краткосрочни вземания / при липса на материални запаси и твърде ниска абсолютна стойност на налични финансови средства /. При тази структура на краткотрайните активи , платежоспособността на ответното дружество е предпоставена изключително от събираемостта на вземанията му. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, с оглед презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, приложима към 29.04.2014 г. , в тежест на ответника е било да установи реалната събираемост на краткосрочните си вземания. Недоказаност на съществуването и/или ликвидността на съответен вид актив изключва съобразяването му при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие / така в решение по т.д.№ 2205/2017 г. на І т.о. и по т.д.№ 685/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Дали би се използвал коефициент на ликвидност, съобразно вида на реално установените за съществуващи и ликвидни активи / съгласно решение по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС / или би се коригирал коефициента за обща ликвидност, с изключване на неустановения да съществува или да е ликвиден вид краткотраен актив /съобразно преждепосочените две решения /, резултатът би бил еднозначен и в случая не предпоставя извод за преодоляна след 31.12.2013 г. неплатежоспособност, съобразявайки и установените към 31.12.2014 г. съпътстващи коефициенти : на незабавна и абсолютна ликвидност – 0,1134 , при препоръчителен размер над 0,35 или поне 0,2 ; на финансова задлъжнялост - при това още към 31.12.2013 г. – „- 17,09„ , а към 31.12.2014 г. – „ – 25,28„ ; коефициент за платежоспособност към 31.12.2014 г. – 0,0396, при референтна стойност 0,33. Следователно, като начална дата на неплатежоспособността на „Стърлинг Пропъртис България„ ЕООД следва да се определи датата 29.04.2014 г., към която дата е налице най-ранно спиране на плащанията на изискуеми вземания на кредитор, по смисъла на чл.608 ал.3 пр. първо ТЗ. Несъстоятелно е съображението на касатора, че началната дата на неплатежоспособност следва да се определи още към 31.12.2012 г.. Липсата на доказателства за изпълнение на изискуеми към тази дата задължения от ответното дружество не може да бъде приравнена по правни последици на доказано неизпълнение на изискуеми към същата дата задължения, като се съобрази и обстоятелството, че към този момент дружеството все още е осъществявало стопанска дейност. Липсва и анализ на икономическото му състояние към 31.12.2012 г. от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1461/12.06.2018 год. по т.д.№ 6431/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Стърлинг Пропъртис България„ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място],[жк],ул. „ Бяло поле „ № 3, ет.2 , е определена датата 09.10.2015 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на „Стърлинг Пропъртис България„ЕООД / в несъстоятелност /, за което дружество е открито производство по несъстоятелност с влязло в сила в тази му част решение № 1461/12.06.2018 г. по т.д.№ 6431/2017 г. на Софийски апелативен съд , поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1989/25.07.2018 г. по същото дело , датата 29.04.2014 г.. Решението подлежи на вписване, на основание чл.14 ЗТР,в търговския регистър при Агенция по вписванията, за което да й се изпрати препис от същото . ОСЪЖДА „Стърлинг Пропъртис България„ЕООД / в несъстоятелност /, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК , да заплати на „Трохала Енерджи„ООД разноски за настоящото производство, в размер на 155 лева – заплатени държавни такси. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: