Р Е Ш Е Н И Е   №  532   София, 21 декември  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на единадесети декември двехиляди и девета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                           ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                                Татяна Кънчева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 564/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Я. К., подадена в срок чрез служебния му защитник адв. С, против въззивно решение № 94 от 19.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 605/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено при наличието на трите касационни основания по чл. 348 ал.1 НПК, като единствените конкретни съображениея се свеждат до това, че съществуват непълнота на доказателствения материал и е осъден при една недоказана и непризната вина. Иска се да бъде оправдан или наказанието да бъде намалено и бъде отложено изтърпяването му. В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 348 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 120 от 9.10.2008 год. постановена по НОХ дело № 331/2008 год. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия В. Я. К. за виновен в това, че през периода 17-18.09.2007 год. в селата Долно Ново село, Горно Ново село, Пъстрово, Съединение, Марково и Малък дол, в условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, в съучастие като съизвършител с В. Т. С. , прокарал в обръщение 35 броя подправени парични знаци с номинал 10лв на обща стойност 350лв. като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244 ал.1 във вр. с чл. 26, във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда съдът е признал за виновен и осъдил и подсъдимия В. С въззивно решение № 94 от 19.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 605/2008 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата. Касационната жалба е неоснователна. Начинът на упражняване правото на жалба от подсъдимия затруднява извършването на касационната проверка. В жалбата се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения, че съществува непълнота при събирането на веществените и другите доказателства от страна на досъдебното производство в полза на обвинението и е осъден при една недоказана и непризната вина. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Касационната инстанция проверява спазването на правилата въз основа на които са направени фактическите и правните изводи, а именно дали са събрани достатъчно доказателства, дали са оценени съобрано действителното им съдържание, без изопачаване на съдържащите се в тях фактически данни и дали са направени верни фактически и правни изводи. Нарушението на тези правила ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин. По делото такива нарушения не да допуснати. В пределите на своята компетентност разследващият орган и решаващите съдебни инстанция са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Осигурили са равни условия за състезателност на страните в процеса, като са събрали, както доказателствата, уличаващи двамата подсъдими в извършване на престъплението, така и тези, които допълнително са посочени от тях в подкрепа на възраженията им. Събирането на доказателствата в съдебното следствие пред първоинстанционния съд е извършено в присъствието на подсъдимите, които не са били лишени от възможност да участват при разпита на свидетелите, не е ограничено и правото им да искат събирането на други доказателства. По искане на защитника на жалбоподателя в настоящото производство, допълнително са разпитани поемните лица, участвали в проведените в досъдебното производство разпознавания. Всички доказателствени материали първоинстанционният съд е оценил поотделно и в логическата им връзка, съобразно действителното им съдържание. От тях е приел за установено, че двамата подсъдими с лек автомобил посетили шестте населени места и закупили стоки, главно цигари от търговски обекти, като заплатили с фалшиви банктони с номинал 10лв. При тези фактически констатации е приел, че деянията им обективират признаците от състава на престъплението за което са обвинени с обвинителния акт и ги е осъдил. Производството пред въззивната инстанция, образувано по жалби на подсъдимите против постановената осъдителна присъда е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до потвърждаване на присъдата без да са налице основания за това. Съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е приел, че доказателствената съвкупност е достатъчна за изясняване на правнозначимите факти. Макар да поддържа довод, че съществува непълнота при събирането на доказателствата, жалбоподателят не излага конкретни доводи кои доказателства съдилищата неоснователно са отказали да съберат и какви обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени. Мотивирано съдебният състав е приел, че по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване, а именно придвижването на подсъдимите до населените места, закупуването на стоки, главно цигари, от търговските обекти заплащането от двамата с парични знаци с номинал 10лв, за които е установено, че са подправени и съзнанието за техния характер, при условията и по реда на НПК са събрани достатъчно доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Н. А. , К. Г. , Ж. Ж. , С. Г. , К. Х. , И. Ф. , М. К. , К. С. , Г. Т. , Д. В. и Д. Д. , В. Ч. , К. М. , Н. Б. и И. Димов и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства. Констатирал е, че тези доказателствени материали се обсъдени самостоятелно и във взаимната им връзка, без да се нарушат правилата на формалната логика и не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимите, в това число и на настоящия жалбоподател, че са осъдени без доказателства за обективните и субективни признаци от състава на престъплението. В мотивите на решението, изготвени по резда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на оплакванията им и е посочил основанията, поради които ве приема доводите, изложени в подкрепа на жалбите им. Вътрешното убеждение на съда за потвърждаване на присъдата не се основава на произволни фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. Жалбоподателят не е дал обяснение по обвинението, но е поддържал и продължава да твърди, че намерените в автомобила цигари са закупени от неустановено лице в гр. П., като при заплащане на стойността им получили като ресто три банкноти с номинал 10лв, с които пазарували в един от търговските обекти, без да знаят, че са неистински. Доводите му са обсъдени, съпоставени са на плоскостта на цялостния анализ на останалите доказателствени източници и мотивирано са отхвърлени. Изводите на съдилищата, че те противоречат не само на показанията на разпитаните свидетели, които включително и в съдебно заседание са ги разпознали като лицата, които изкупили всички налични цигари и ги заплатили с неистинските банкноти, но и на проведените от двамата телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства, не са произволни. Зи нито един от свидетелите, работещи в магазините, не съществуват данни да се приеме наличието на основания, целящи умишлино да им навредят, като им припишат престъпление, което не са извършили. Всички са категорични, че това са едиствените непознати лица, които в тези два дни са пазарували, като са посочили преди извършване на процесуално следствените действия по разпознаването им достатъчно индивидуализиращи белези, по които са декларирали, че могат да ги разпознаят. Без колебание и в присъствието на поемни лица са ги разпознали по тези белези. Обективността и достоверността на звукозаписите е извън съмнение, а съдържанието на веществените доказателствени средства за проведените от двамата разговори не дава основание за възприемане на довода, че нямат отношение към извършеното деяние. В тях се съдържат освен признания за извършеното и уточняване на позициите с оглед смекчаване на наказателното положение. В съответствие с възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че на 17 и 18 септември 2007 год., с лек автомобил посетили селата Долно ново село, Горно Ново село, Пъстрово, Съединение, Марково и Малък дол, по идентичен начин влизали в търговските обекти и при разговор с продавачите изявявали желание да закупят стекове с цигари, закупували цялото налично количество, което заплатили с банкноти от 10лв, че във връзка с получен сигнал били направени заградителни мероприятия от органите на полицията и въпреки опита им да избягат с автомобила след преследване били заловени, а закупените цигари намерени, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 244 ал.1 НК. Налице са всички съставомерни признаци от престъплението против паричната система. Жалбоподателят е съзнавал, че действа при общност на умисъла с другия подсъдим, че банкнотите, с които заплащат са неистински и умишлено е участвал в прокарването им в обръщение.мисълът е установен от действията, в които се обективирало деянието, както и от последващото му поведение, изразило се в опит да бъде осуетена проверката им от полицаите. Извън довода за осъждането му при една недоказана и непризната вина, жалбоподателят не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящият състав е длъжен да отговори. Оплакването за явна несправедливост на наказанието по начин на изтърпяване, което следва да бъде извлечено от искането за приложение института на условното осъждане, не намира опора в данните по делото и закона. Съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода само когато са налице основанията за това, а между тях е и изискването лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В приложената в досъдебното производство справка за съдимост са отразени десет влязли в сила присъди за престъпления от общ характер, поради което рапоредбата на чл. 66 не може да намери приложение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Въховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 94 от 19.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 605/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдена присъда № 120 от 9.10.2008 год. по НОХ дело № 331/2008 год. на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: