11 Р Е Ш Е Н И Е № 60171 София, 09 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Тома Комов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 671/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. И. С. А. и на адв. К. Г., защитник на подс. И. С. А. срещу Решение № 55 от 25.02.2021 г. по ВНОХД № 65/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, четвърти състав, с което първоинстанционната присъда на СГС, НО, 23 състав по НОХД № 4325/2019 г. е била потвърдена. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че въззивният съд не е направил анализ на всички доказателствени източници по делото – протокол за оглед, албум на местопроизшествието, противоречивите експертни заключения относно наличието или липсата на съприкосновение между пешеходеца и автомобила, управляван от подсъдимия. Изтъква се, че не е изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Подчертава се, че и в обвинителния акт не е имало твърдение за наличие на удар, какъвто е бил приет от съда. Развиват се и доводи че не е обсъдено оплакването във връзка с това каква е причината за белодробното възпаление при пострадалия. Излагат се и съображения, че материалният закон не е приложен правилно, тъй като неправилно наказателната норма е попълнена с тази за нарушение по чл.116 ЗДвП, както и че неправилно е прието, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 1 НК. Отправеното искане е за оправдаване на подс. И. А., а алтернативно за отмяна на атакуваното въззивно съдебно решение и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на САС за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, или за приложение на по-лек закон и чл. 78а НК при промяна на квалификацията. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. И. А., адв. Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново развива съображения, че в обвинителния акт не са изложени факти за наличието на удар между пострадалия и управлявания от подсъдимия автомобил. Сочи, че значимите за изхода на делото обстоятелства са установени чрез опосредени заявления на един полицейски служител. Изтъква, че в огледния протокол не са отразени никакви зацапвания, изтривания или подбитости. Излага доводи във връзка с наличието или липсата на причинна връзка между деянието и резултата, както и за пожелателния характер на нормата на чл. 116 ЗДвП. Изтъква, че и не са обсъдени в пълнота доказателствените източници и не е отговорено на възраженията на защитата. Моли касационната жалба да бъде уважена. Подсъдимият И. А. в лична защитата поддържа казаното от неговия защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага съображения, че въззивният съдебен акт е законосъобразен. Счита, че материалния закон е приложен правилно и че квалификацията на деянието е правилно определена, като е отчетено, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия. Изтъква, че доказателствата сочат, че подс. И. А. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, въпреки че пострадалият е пресякъл пътното платно на неразрешено място. Намира, че е налице пряка причинна връзка между деянието и настъпилата по-късно смърт на пострадалия. Предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Повереникът на частния обвинител Б. Т., адв. В. излага съображения, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна като направените правни изводи кореспондират на установената фактическа обстановка, поради което с основание е била потвърдена от въззивната инстанция. Счита подадената касационна жалба за неоснователна и моли решението на Софийския апелативен съд да бъде потърдено. В последната си дума подс. И. А. моли жалбата да бъде уважена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 260030 от 29.10.2020 г., постановена по НОХД № 4325/2019 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 23 състав подсъдимият И. С. А. - [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работи във фирма „К." О., като шофьор, живущ [населено място], [улица], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2017 г., около 13.50ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Д.", модел „Докер" с рег. [рег.номер на МПС] и извършване на маневра завиване наляво от [улица]към [улица], нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора", като при извършване на маневрата не бил внимателен и предпазлив към местоположението и действията на 91 годишния пешеходец Г. А. Т. с ЕГН [ЕГН], който пешеходец бил стъпил на пътното платно на [улица], отляво спрямо посоката на движение на автомобила и предприел пресичане на пътното платно на [улица]в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, при което реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Г. А. Т., който при пътнотранспортното произшествие получил счупване на шийката на лява бедрена кост, което нараняване причинило трайно задруднение в движението на долен ляв крайник на Т. за срок по-голям от 30 дни, довело до двустранно възпаление на белите дробове и развитието на терминална дихателна и сърдечна слабост, вследствие на което Т. починал на 19.10.2017 г. и между пътнотранспортното произшествие и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка, като след деянието деецът А. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Т., поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б."б" вр. чл. 343,ал.1, б."в" вр. чл.342,ал.1,пр.3 вр. чл. 55, ал.1,т. 2, б. „б" от НК е ОСЪДЕН на наказание „ПРОБАЦИЯ", изразяващо се в пробационни мерки по чл.42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес" и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 9 (девет) месеца за всички пробационни мерки, като е ОПРЕДЕЛЕНА на основание чл. 426, ал. 1 от НК периодичност на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес" от 2 ( два) пъти седмично. На основание чл. 189, ал. З от НПК подсъдимият И. С. А. е осъден да заплати в полза на СДВР сумата от 1506.67 лв. (хиляда петстотин и шест лева и шестдесет и седем стотинки) - разноски по делото в д.п. и в полза на СГС - сумата от 1310 лв. (хиляда триста и десет лева) - разноски в съдебното производство, както и сумата от 10.00 (десет) лева за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листове. Въззивната процедура е инициирана по жалба на подсъдимия И. А. и неговия защитник - адвокат К. Г., срещу присъда № присъда № 260030 от 29.10.2020 г., постановена по НОХД № 4325/2019 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 23 състав. С Решение № 55 от 25.02.2021 г. по ВНОХД № 65/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, четвърти състав, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 и НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че не е отговорено на някои от възраженията на защитата, че доказателствените материали не са обсъдени в тяхната взаимна връзка, че деянието е несъставомерно, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 15, ал. 1 НК, и че неправилно наказателната норма е попълнена с разпоредбата за допуснато нарушение по чл. 116 ЗДвП. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че част от възраженията на защитата се отнасят до необоснованост на съдебния акт /формално окачествена като съществено процесуално нарушение/, а необосноваността не е сред касационните основания, поради което и касационният съд не смята за необходимо да обсъжда тези възражения. Както е известно касационната инстанция не е инстанция по фактите, но е нужно да се посочи, че при внимателния прочит на материалите по делото се констатира, че въз основа на събраните от инстанционните съдилища многобройни доказателствени източници, включително и експертни заключения, относими към предмета на доказване, съдът не е допуснал пороци при формиране на вътрешното си убеждение по фактите, което от свое страна му е позволило да формира верни правни изводи. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателствени материали, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения. Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници и липсата на отговор на възраженията на защитата. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивният съд е възприел установените от първия съд фактически положения и е направил анализ на доказателствените източници, който е сходен с този на първата инстанция. Но това е неизбежно, след като още първостепенния съд е формирал верни фактически изводи, почиващи на вярна интерпретация на доказателствения материал и без да го тълкувал превратно, е достигнал до определени правни изводи, които са също верни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Касационната инстанция намира, че въззивният съд е анализирал и съпоставил помежду им показанията на свидетелите Д. Н., К. К., Б. Т., М. Т., Н. К. и А. Т.. Обсъдени са експертните заключения и писмените доказателствени източници. Даден е изчерпателен отговор кои гласни и писмени доказателствени средства се кредитират, за кои обстоятелства и по какви причини. Ясно са очертани от инстанционните съдилища основните противоречия, както между страните по делото, така и по отношение на доказателствените източници, свързани с наличието на съприкосновение /удар/ между пострадалия и управлявания от подсъдимия автомобил. Както първата инстанция, така и въззивният съд са изградили фактическите си, а оттам и правни изводи на основата на некомпрометирани откъм процесуална годност доказателствени материали. Несъмнено е установено, че вследствие на удара, пострадалият Т. е бил отхвърлен напред и вляво /спрямо посоката на движение на завиващия автомобил, управляван от подс. А./. От видеозаписа на ПТП, възпроизведен в снимки № 6 и № 7 от заключението на тройната автотехническа експертиза е очевидно, че е налице съприкосновение между пострадалия и автомобила, управляван от подсъдимия. Ясно е разяснено от вещото лице П., при разпита му в съдебно заседание пред първостепенния съд, че ударът е бил приплъзващ, предвид последващото движение на тялото на пешеходеца. Неоснователно е оплакването на защитата и че в обвинителния акт не е посочено, че е налице удар между пострадалия пешеходец е управлявания от подс.- А. автомобил. Внимателният прочит на обвинителния акт показва, че механизмът на пътното произшествие е описан на страница втора от обвинителния акт. Така във връзка с оплакването, че не са били обсъдени задълбочено възраженията на защитата по повод наличието на удар между пострадалия и управлявания от подсъдимия автомобил следва да се посочи, че на възраженията на защитата и на подсъдимия е даден убедителен отговор от решаващите съдилища. С нужното внимание и прецизност са обсъдени и съпоставени помежду им заключенията на назначените и приети по делото експертизи, изложени са подробни съображения кои изводи на експертите се възприемат и по какви причини. Изяснено е къде е мястото на съприкосновение между пешеходеца и управлявания от подсъдимия автомобил. В тази насока доказателствените източници са последователни и взаимодопълващи се. Изначално несъстоятелно е и оплакването на защитата, че не са били обсъдени възраженията във връзка с причината за белодробното възпаление, възникнало при пострадалия. Обективният прочит на съдебните актове на първоинстанционния и на въззивния съд показва, че този въпрос е бил обсъден от решаващия съд на фона на всички относими доказателствени източници. По отношение оплакването на защитата, че нормата на чл. 116 ЗДвП е пожелателна и с принципен характер, въззивният съд също е дал правилен отговор, че независимо от обстоятелството, че практиката на съдилищата не е еднозначно, то преобладаващо е разбирането, че разпоредбата на чл. 116 ЗДвП задава насоки и критерии, по които да се преценява дали водачът на превозното средство е съобразил правилно характера и интензивността на движението при избора на скоростта си и дали е бил в готовност да намали или спре при възникване на опасност, за да предотврати удара. В подкрепа на това становище е цитирана и съдебна практика. Несъмнено е установено, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия и това негово поведение е дало отражение както при квалификацията на престъпното поведение на подс. А., така и при размера на наложеното наказание. Предвид на изложеното касационната инстанция намира, че правилно деятелността на подс. А. е била квалифицирана като престъпление по чл. 343а, ал.1, б."б" вр. чл. 343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал. 1,пр. 3 НК. Липсват каквито да било обективни основания, които да налагат преквалификация на деянието, а това показва, че искането на защитата в тази насока е неоснователно. Не може да бъде приложена и нормата на чл. 78 а НК, тъй като се касае причиняване на смърт по непредпазливост при реализирано ПТП, а разпоредбата на чл. 78 а, ал. 7 НК изключва възможността за приложението ал. 1 до ал. 6 от същата норма, когато причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, какъвто е и настоящия случай. Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция не е подходила безкритично към анализа на доказателствата и доказателствените средства. Нужно е да се посочи, че съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на решаващия съд. Обективен и безпристрастен е бил подходът на въззивния съд при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички оплаквания на защитата, част от които се повтарят и в касационната жалба. Що се отнася до оплакването, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 15 НК, то следва да се подчертае, че когато водач на МПС не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, то за него деянието би било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Не е налице случайно деяние обаче, когато деецът според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Така в конкретния случай с оглед на всички събрани доказателствени източници и обективни находки, не може да се направи извод за наличието на предпоставките за приложението на нормата на чл. 15 НК. В заключение е важно да се подчертае, че обосновката на съдилищата не страда от доказателствен дефицит, тъй като доказателствата и доказателствените средства, съпоставени помежду им, представляват една последователна и единна верига, която дава възможност да се заключи несъмнено, че подсъдимият е съпричастен към извършване на престъплението, за което е бил осъден. Всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение. По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание поначало в касационната жалба липсват възражения. При липсва на установени нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, а също и при справедливо определеното наказание, решението на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 4 състав следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 25.02.2021 г. по ВНОХД № 65/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, четвърти състав. Председател: Членове: 1. 2.