1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 125 София, 04 май 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4417/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СД „П.-Д., Д., Д. сие”, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Я. С., срещу решение №195 от 01.06.2015 г. по гр.д. №173/2015 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №1272 от 08.01.2015 г. по гр.д. №01316/2014 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение касаторът СД „П.-Д., Д., Д. сие”, [населено място], е осъден да заплати на П. А. Б., [населено място], на основание чл.200 КТ сумата 25 162 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 24.02.2011 г. Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 10.03.2011 г. по реда на КСО е установено настъпването на трудова злополука на 24.02.2011 г. С оглед характера на увреждането на пострадалия - размачкване на дясна ръка в областта на китката с голяма разкъсно-контузна рана на артерия радиалис в същата област, тежестта и продължителността на проведеното лечение, свързано с оперативнни интервенции и рехабилитация и наличието на остатъчни явления от увреждането, е направен извод, че претърпените от работника болки и страдания ще бъдат справедливо обезщетени съобразно чл.52 ЗЗД със сумата от 45 000 лв. За тази сума искът е доказан по основание и размер. При определяне размера на обезщетението са преценени свързаните с настъпване на злополуката болки и страдания на пострадалия, тези по време на лечението на увреждането, оставането за в бъдеще на козметичен дефект/белег/ на дясната ръка, вероятността за усещане на болки в мястото на счупването, ограниченията в движенията на дясната гривна става и ограничаването силата на захвата на ръката. Освен това е прието, че има съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл. 201, ал.2 КТ, защото с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат с проявата на груба небрежност при замерване на детайлите. Разчитайки на своя 5-годишен стаж в дружеството, работейки нееднократно с машина борверг, опирайки се на своя опит и умения, пострадалият е предприел действия в нарушение на правилата за работа с тази машина и е направил измерване на обработван детайл по време на работа на машината. Проявеното съпричиняване на вредата от страна на работника е 20%., което намалява обезщетението до 36 000 лв. Съгласно чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение по чл.200, ал.3 КТ се намалява с размера на получените суми по договори за застраховка на работника, поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено със застраховетелното обезщетение от 748 лв. по договор за застраховка”Трудова злополука”, сключен в негова полза от работодателя. Полагащото се обезщетение следва да бъде намалено и с 10090 лв. - получени от пострадалия и платени от работодателя. Ето защо работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата 25 162 лв. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е определил дължимото обезщетение на ищеца според степента и характера на увреждането, поради което то не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Присъденото обезщетение е в прекомерно завишен размер. Освен това ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Ответникът по касационната жалба П. А. Б., [населено място], не е заявил становище. С определение №36 от 11.01.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №195 от 01.06.2015 г. по гр.д. №173/2015 год. на Пернишкия окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Според представеното с касационната жалба решение №140 от 24.07.2013 г. по гр. дело №1328/2012 г. на ВКС, III г.о. грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Съобразно задължителната съдебна практика при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: По делото е установено, че ищецът е работил по трудов договор при ответника. С разпореждане от 10.03.2011 г. по реда на КСО е констатирано настъпването на трудова злополука на 24.02.2011 г. При работа с металорежеща машина и захващане на ръкава се усуква дясната ръка на ищеца. Вследствие на това е получил конквасация с разкъсване на меки тъкани по дланната страна в областта на гривнената става на дясна предмишница с лезия на артерия радиалис и тежка раздробена фрактура на лъчевата кост с липса на костни фрагменти. Раната е била силно замърсена с машинно масло. При злополуката той е изпитал силни болки и страдания с невъзможност да движи пръстите и дланта. Раната е кървяла. Бил е опериран по спешност в УМБАЛСДАМ-Пирогов, където раната е обработена хирургично - почистване, шев на разкъсаната артерия и поставяне на временен външен фиксатор за фиксиране на костните фрагменти. Впоследствие на 08.04.2011 г. е проведено ново оперативно лечение за попълване на костния дефект в областта на лъчевата кост с костно вещество - шпан, взет от лява хълбочна кост на таза и фиксирането на счупените кости с плака и винтове. Пострадалият постоянно е търпял болки и страдания по време на оперативната манипулация и след това като постепенно болките намалели. Била проведена рехабилитация във ВМА-София. Ищецът бил временно неработоспособен за 362 дни и с ЕР на ТЕЛК първоначално му е определена 52% намалена работоспособност за две години, а след това с ново решение на ТЕЛК - 50% за срок до 01.01.2017 г. Според приетата по делото медицинска експертиза към момента на изготвянето и се наблюдавали цикатрикси, вдлъбнати с различна дължина и напречен около 5-6 см. Нямало усещане на ръката при допир. Имало лекостепенна хипотрофия. Липсвал пълен юмручен захват. Увреждането било с траен характер на доминантна дясна ръка и ще затруднява ищеца при работа като оператор на машина. Налице е умерен козметичен дефект като кожен белег от раната с траен характер. При тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди обаче е необосновано завишен. Това е така, защото увреждането на ищеца не е изключително тежко, а и след проведеното лечение има почти пълно възстановяване. Неблагоприятните последици от травмата не са такива, които да обусловят определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. Не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. При съобразяване тежестта на полученото травматично увреждане и времето за възстановяването на ищеца, следва да се приеме, че за обезщетяването му са необходими 25 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания. Правилно въззивният съд е приел, че трудовата злополука е съпричинена от ищеца, но в нарушение на закона е направен извод, че съпричиняването е 20%. Това е така, защото ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. При грубо нарушаване на основните правила за безопасност и въпреки производствения си опит пострадалият е предприел действия за измерване на обработван детайл по време на работа на металорежеща машина. В случая съпричиняването на вредоносния резултат е 40 % . Дължимото обезщетение след отчитане на съпричиняването от 15 000 лв. за неимуществени вреди следва да бъде намалено с полученото застраховетелното обезщетение от 748 лв. по договор за застраховка”Трудова злополука”, сключен в полза на ищеца от работодателя. Полагащото се обезщетение следва да бъде намалено и с 10090 лв. – платени на ищеца от работодателя. Ето защо работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата 4 162 лв. Тези основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с които касаторът е осъден да заплати на П. А. Б. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 24.02.2011 г. за разликата над 4 162 лв. до 25 162 лв., както и в частта, с която са присъдени на ищеца деловодни разноски 998.12 лв. и на Пернишкия районен съд 1563.57 лв. – държавна такса и разноски за вещи лица. Искът относно разликата над 4 162 лв. до 25 162 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на СД „П.-Д., Д., Д. сие”, [населено място], трябва да бъдат присъдени 3159 лв. деловодни разноски по компенсация. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №195 от 01.06.2015 г. по гр.д. №173/2015 год. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която СД „П.-Д., Д., Д. сие”, [населено място], е осъдено да заплати на П. А. Б., [населено място], обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 24.02.2011 г. за разликата над 4 162 лв. до 25 162 лв., както и в частта, с която са присъдени на П. А. Б., [населено място], деловодни разноски 998.12 лв. и на Пернишкия районен съд 1563.57 лв. – държавна такса и разноски за вещи лица и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Б., [населено място], срещу СД „П.-Д., Д., Д. сие”, [населено място], иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата над 4 162 лв. до 25 162 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 24.02.2011 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение №195 от 01.06.2015 г. по гр.д. №173/2015 год. на Пернишкия окръжен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА П. А. Б., [населено място], да заплати на СД „П.-Д., Д., Д. сие”, [населено място], 3159 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.