РЕШЕНИИЕ № 353 София, 30.10.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2126/2014 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. М. от [населено място] чрез пълномощника му адв.Н. И. от САК срещу решение № 1507/17.7.2013 г, постановено по гр.дело № 4329/12 г на САС, ГК, 4 състав, с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Първо отделение, 13 състав, постановено на 18.6.12 г по гр.дело № 3372/2006 г.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. А. М. срещу Д. Й. К., Г. Й. М., Ц. С. Б., В. С. В., К. П. Ч., З. К. Ч., К. К. Ч. и М. М. М. иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 30.4.2004 г за прехвърляне на правото на собственост върху ½ от поземлен недвижим имот с площ от 3115 кв.м, евентуално от 2700 кв.м, находящ се в регулационния план на „С.”, в землището на Д., местност „К.”, който е част от имот № от кадастрални листове № 621 и 622 по плана от 1950 г, идентичен с пл.№, кад.лист 6/39 г, съгласно решение № 8331 от 22.6.2001 г на ПК, община „В.” , изменено с решение № 8331-А от 22.3.2005 г на ОСЗГ- [община] при съседи на имота : имот № , наследници на К. К. Б., -неидентифицирани собственици и имот № -наследници на братя Г. Б.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Подържа се, че въззивният съд е приел за недоказано обстоятелството, че ответниците са продали имота след вписване на обезпечителната възбрана.Подържа, че доказателство за факта на вписване на обезпечителната възбрана се намира на л.310 от делото на СГС, но съдът го е игнорирал, без дори да е оспорено от противната страна. Ответниците Ц. С. Б., В. С. В., К. П. Ч., З. К. Ч., К. К. Ч.,, М. М. М., Д. Й. К. и Г. Й. М. не вземат становище по касационната жалба. Третото лице-помагач [фирма] със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.Ц. Ч.. Подържа, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Предявеният иск е по чл.19 ал.3 от ЗЗД. С исковата молба Д. С. Б. /Д./ и И. А. М. са предявили иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.4.2004 г за покупко-продажба на поземлен недвижим имот с площ от 3115 кв.м, евентуално от 2700 кв.м, находящ се в регулационния план на „С. ”, в землището на Д., местност „К.”, който е част от имот № от кадастрални листове № 621 и 622 по плана от 1950 г, идентичен с пл. № , кад.лист 6/39 г, съгласно решение № 8331 от 22.6.2001 г на ПК, община „В.” , изменено с решение № 8331-А от 22.3.2005 г на ОСЗГ- [община] при съседи на имота : имот № , наследници на К. К. Б., -неидентифицирани собственици и имот № -наследници на братя Г. Б.. Подържат, че съгласно т.2.1 от предварителния договор страните са се задължили да сключат окончателен договор в установената от закона нотариална форма не по-късно от една година, считано от 30.4.2004 г след получаване на новата кадастрална скица и всички необходими документи.Тъй като това не е сторено предявяват иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен. Ищецът Д. С. Б. /Д./ е заявил отказ от иска и производството по делото по отношение на него е прекратено с влязло в сила определение.Съгласно разписка Д. е получил обратно от продавачите по предварителния договор заплатено капаро в размер на 30 000 евро. Ответниците Ц. С. Б., В. С. В., К. П. Ч., З. К. Ч., К. К. Ч.,, М. М. М., Д. Й. К. и Г. Й. М. оспорват иска. Третото лице-помагач [фирма] оспорва иска като твърди, че между ищеца и ответниците не е налице облигационна връзка, същата е прекъсната, тъй като с анекс, сключен между продавачите и купувача Д. Д. предварителния договор е прекратен по взаимно съгласие и полученото капаро е върнато.Отделно от това подържа, че имотът му е бил прехвърлен преди вписване на исковата молба.Подържа, че възбраната е вписана след прекратяване действието на предварителния договор и по тази причина не може да му бъде противопоставена. Установено е от доказателствата по делото, че с нотариален акт № т., рег.№ , н.д. г на 22.5.2006 г Й. С. М., Ц. С. Б., В. С. В., К. П. Ч., З. К. Ч., К. К. Ч. и М. М. М. са продали на [фирма] имота, описан в предварителния договор. Представена е обезпечителна заповед от 4.5.2005 г, издадена по гр.дело № 3300374/2005 г, видно от която е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.4.2004 г, който иск ще бъде предявен от Д. С. Б. /Д./ и И. А. М. срещу ответниците лица по настоящото дело, като постановено да бъде наложена възбрана върху същия. Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното гражданско дело е вписана в книгите за вписвания на 3.10.2006 г. В съдебно заседание, проведено на 19.5.11 г съдът е чел определение, с което е приел като доказателство по делото копие от обезпечителна заповед от 4.5.2005 г, вписана в книгите за вписване под том № , с вх.рег.№ като е посочил, че на печата, положен от Службата по вписванията датата на вписването е нечетлива. СГС е отхвърлил иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД като неоснователен. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния.Приел е, че купувачът Д. Д. е направил отказ от иска, но това не препятства възможността другият купувач да иска обявяването на предварителния договор за окончателен за неговата ½ ид.част.Приел е, че в случая исковата молба е вписана на 3.10.2006 г, т.е след като продавачите по предварителния договор и ответници в настоящото производство са прехвърли собствеността на имота на третото лице-помагач.Приел е, че възбраната на имота като обезпечителна мярка има същото оповестително действие каквото и вписването на исковата молба.Приел е, че с налагането на възбрана ищецът по бъдещия иск се предпазва от евентуални разпоредителни действия, който ответникът би могъл да предприеме до разпореждането за вписване на исковата молба.В този случай е необходимо ищецът да докаже, че възбраната е била действително наложена чрез вписването й по реда на чл.24 от Правилника по вписванията.Приел е, че такива доказателства не са представени по делото, поради което съдът не може да формира извод, че в резултат от наложената обезпечителна мярка е настъпил антиципиращия ефект на вписването на исковата молба.Следователно не може да се приеме, че продажбата на имота, извършена през 2006 г от ответниците в полза на третото лице-помагач е непротивопоставима на ищеца. Обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по така поставения процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция да отрече доказателствената сила на официален документ, чието приемане е надлежно удостоверено в протокол от проведено съдебно заседание, доколкото решаващите изводи на съда се основават на това. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Съгласно чл.152 от ГПК протоколът от проведено по делото съдебно заседание е доказателство за извършените в същото съдопроизводствени действия.Удостоверените в този официален свидетелстващ документ действия се смятат за извършени.Съдът е длъжен да основе решението си на събрания по делото допустим и относим доказателствен материал.Когато констатира, че липсва писмено доказателство, чието приемане е изрично обективирано в съдебния протокол, съдът не може да отрече доказателствената му сила, а е длъжен да проведе процедурата по възстановяването му по реда на чл.90 ал.5 вр.ал.1 и ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата /Обн.ДВ бр.8 от 28.1.2014 г, изм.ДВ бр.53 от 27.6.2014 г. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос и по основателността на касационната жалба. Оплакванията в касационната жалба са основателни, а въззивното решение е неправилно, поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение.В съдебно заседание, проведено на 19.5.11 г като доказателство по делото е прието копие от обезпечителна заповед от 4.5.2005 г, вписана в книгите за вписване под том № , с вх.рег.№.Доказателството е номерирано с № 310 и не се намира в кориците на делото.Софийски апелативен съд е следвало да констатира липсата му и да постановил неговото възстановяване.Като е приел за недоказан, удостоверения в него факт съдът е допуснал процесуално опущение. При това положение обжалваното въззивне решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на Софийски апелативен съд, който следва да проведе процедурата по възстановяването на липсващи съдебни книжа по реда на чл.90 ал.5 вр.ал.1 и ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата /Обн.ДВ бр.8 от 28.1.2014 г, изм.ДВ бр.53 от 27.6.2014 г след което да произнесе своя акт по същество. Възстановеното писмено доказателство следва при новото разглеждане на делото да бъде подложено на самостоятелна преценка от въззивния съд като такъв по съществото на спора.Касационната инстанция като съд по правото, а не по фактите не би могла за първи път да формира изводи относно доказателство, което не се е съдържало в кориците на въззивното дело. Поради това не може да бъде уважено направеното от касатора с молба от 17.10.2014 г искане за спиране на производство по настоящото дело до възстановяването на доказателството и вземането му предвид от ВКС при произнасяне по касационната жалба.Отмяната на въззивното решение е необходима, за да се осъществи ново разглеждане на делото, при възстановената висящност на което, сочения факт и доказателство биха били съобразени от съда при решаване на спора. Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО : Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1507/17.7.2013 г, постановено по гр.дело № 4329/12 г на САС, ГК, 4 състав, ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като новото разглеждане на делото да започне от действието по възстановяване на липсващото доказателство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.