5 Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 296 С., 07.05. 2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 2127 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. С. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат Р. Димитрова срещу определение № 16334 от 5.10.2013 г. по ч. гр. д. № 11 391/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 11.07.2012 г. по гр.д. № 17564/2011 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неподведомственост на спора пред българския съд. Ответницата по частната жалба М. И. Димитрова не е подала писмен отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена от И. С. Д. срещу М. И. Димитрова иск за лишаване на ответницата от родителски права спрямо детето С. И. С., род. на 13.08.2005 г. и евентуален иск за определяне на защитни мерки за осигуряване изпълнение на съдебно решение по чл.59, ал.8 СК. С определение № 61 от 11.07.2012 г. Софийски районен съд е приел, че компетентен да се произнесе по исковете е съдът по обичайното местопребиваване на детето, срещу чиято майка е насочен иска за лишаване от родителски права. Този извод е изведен въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, че от есента на 2009 г. детето заедно с майка си живее в САЩ. С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на Д. срещу първоинстанционното определение, по съображения, че обичайното местопребиваване на детето от есента на 2009 г. е в САЩ, поради което в случая следва да намери приложение Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителските права и мерките за закрила на децата от 1996 г. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от конвенцията по мерките за закрила на личността и имуществото на детето компетентни са органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето, т.е. органите на САЩ. Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационно обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по въпроса за компетентността на българския съд в производство по лишаване от родителски права без да изготви доклад по делото в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК, което е в противоречие със задължителната съдебна практика. Поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: може ли да се прекрати производството по делото, поради неподведомственост на спора пред българския съд само въз основа на твърдения в исковата молба, че местопребиваването на детето и майката са на територията на САЩ; съставлява ли съществено процесуално нарушение прекратяването на производството по делото без да са събрани доказателства; необходимо ли е по делото да са събрани безспорни доказателства за местопребиваването на детето и майката или са достатъчни твърденията на ищеца в исковата молба. Съдът в настоящия състав намира, че от значение за изхода на спора е въпроса за определянето на международната компетентност на съда в производство по лишаване от родителски права, при наличие на международен елемент в правоотношението. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалва на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове. Произнасянето по поставения въпрос се налага от необходимостта да бъде извършена преценка за приложимото право в производство за лишаване от родителски права на родител, който не живее в страна членка на Европейския съюз, в който случай следва да е налице ратифициран международен договор. Тази необходимост се налага в случая, с оглед предвиденото в чл.133 СК изискване тези производства да се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на детето - специална местна подсъдност на този вид спорове. Когато този настоящ адрес е в страна, която не е членка на Европейския съюз следва да се изхожда от Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006 г. от Република България и по която страна е държавата, в която е последното обичайно местопребиваване на детето. При дадения отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. Софийски градски съд, съобразявайки разпоредбата на чл.5, ал.2 от цитирана конвенция е прел, че с оглед обичайното местопребиваване на детето в САЩ компетентни да се произнесат по спора са органите на САЩ. Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата в чл.1 определя държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността и имуществото на детето, както и приложимото право при родителската отговорност. За целите на тази конвенция терминът “родителска отговорност” включва родителската власт или всяка друга аналогична властова връзка, която определя правата, правомощията и отговорностите на родителите, настойниците или други законни представители по отношение личността и имуществото на детето. Разпоредбата на чл.3, б.”а” установява, че марките посочени в чл.1 могат по-специално да се отнасят до предоставяне, упражняване, лишаване или ограничаване на родителската отговорност, както и нейното делегирани. Съгласно чл.5 от посочената конвенция съдебните и административни органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността и имуществото на детето. В случая конвенцията е ратифицирана, обнародвана и за нашата страна и е в сила от 1.02.2007 г. САЩ са страна по тази конвенция. Съобразно посочената разпоредба от конвенцията правилно съдът е приел, че не е международно компетентен за се произнесе по иска. Разпоредбите на Кодекса на международното частно право не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установени в международен договор в сила за Р България. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16334 от 5.10.2013 г. по ч. гр. д. № 11 391/2012 г. на Софийски градски съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 16334 от 5.10.2013 г. по ч. гр. д. № 11 391/2012 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: