1 Р Е Ш Е Н И Е № 50124 гр. София, 17.01.2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 747 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Тотем - 1“ ООД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез адвокат Пешка Х. Ч. и на третото лице помагач Г. К. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат З. М. срещу решение № 31 от 04.05.2018 г. по в. т. дело № 58/2018 г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 443 от 12.12.2017 г. по т. дело № 175/2016 г. на Окръжен съд Бургас са отменени решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред, взети на проведено на 28.04.2016 г. извънредно общо събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД, и ответното дружество е осъдено да заплати на Т. К. Т. сума в размер 820 лв. – разноски за двете съдебни производства. Касаторът „Тотем - 1“ ООД /н./ - ответник по исковете, прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводът на въззивната инстанция, че не може да се търси отговорност за неизпълнение от страна на ищцата на задълженията й, произтичащи от решенията на общото събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД от 20.03.2013 г., е незаконосъобразен. Касаторът „Тотем - 1“ ООД /н./ излага доводи, че приетите на 20.03.2013 г. решения обективират вътрешни договорки между съдружниците, които те са се задължили да спазват, като неспазването им представлява неизпълнение на решенията на общото събрание, има за последица увреждане на интересите на дружеството и се изразява в неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск по чл. 74 ТЗ да бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът Г. К. Н. - трето лице помагач, прави оплакване за недопустимост на въззивното решение в частта за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците по т. 4 от протокола поради недопустимост на иска в посочената част, тъй като към момента на вземане на това решение ищцата не е притежавала качеството съдружник и не е имала право да гласува за последващите решения предвид незабавното действие на решенията по т. 2 и т. 3 от протокола във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ. Касаторът Г. К. Н. излага доводи за неправилност на въззивното решение в частта за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците по т. 2 и т. 3 от протокола поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, неправилно е приложил материалния закон и не е съобразил, че основанията за изключване на ищцата като съдружник и освобождаването й могат да бъдат свързани с правомощията й на управител поради това, че качеството на съдружник и управител се упражняват от едно и също лице. Релевира доводи, че съдът не е отчел, че ищцата е освободена като съдружник, тъй като упражнява еднолично правомощията на общото събрание, не изпълнява приетите на 20.03.2013 г. от общото събрание решения, не е извършвала действията от името и за сметка на дружеството със знанието и съгласието на другия съдружник, не ги е съгласувала с него. Ответницата Т. К. Т. – ищца в първоинстанционното производство, оспорва касационната жалба на Г. Н. и прави възражение за нейната недопустимост поради недопустимо конституиране на Г. Н. като трето лице помагач на ответника по иска, и поддържа, че встъпващият съдружник или акционер по чл. 74, ал. 3 ТЗ може да има процесуално качество само на съищец – необходим другар. Излага доводи за правилност на извода, че посочените в първоинстанционното решение и в нотариалната покана-предупреждение основания се отнасят за действия на управителя, а не на съдружника, т. е. не могат в процедурата по чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ действията на управление да се приравнят на действията/ бездействията на съдружника. Възражението на ответницата Т. К. Т. /ищца в първоинстанционното производство/ за недопустимост на касационната жалба на Г. Н. поради недопустимото му конституиране като трето лице помагач на ответника по иска е неоснователно по съображенията, изложени в определение № 50487 от 19.09.2023 г. по т. дело № 747/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С посоченото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?“ за проверка дали същият е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК, съгласно която санкцията по чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи на страните във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивната инстанция е констатирала, че ищцата и третото лице помагач /настоящ касатор/ са съдружници в „Тотем – 1“ ООД /н./ от вписването му - 01.11.2005 г., с притежавани от всеки от двамата съдружници по 50% от капитала на дружеството, както и че ищцата е управител на дружеството от момента на учредяването му. Установила е, че проведеното на 28.04.2016 г. общо събрание е свикано по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ по искане на съдружника Г. Н. с предложен дневен ред от него, като в т. 2 от дневния ред е предвидено „изключване на съдружника Т. Т. по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ поради увреждане интересите на дружеството, извършване на действия против интересите на дружеството, неизпълнение на решенията на Общото събрание и неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, подробно описани в нотариална покана, връчена на 02.10.2014 г.; уреждане на имуществените последици с изключения съдружник; поемане на записаните от изключвания съдружник дружествени дялове от съдружника Г. Н.“. Съдебният състав е съобразил съдържанието на нотариалната покана-предупреждение за изключване, включващо в 6 точки действия и бездействия на Т., за които е предупредена - в едноседмичен срок от връчване на поканата да преустанови описаните действия против интересите на дружеството и да спазва стриктно решението на общото събрание от 20.03.3013 г., като издаде на Н. генерално пълномощно да представлява дружеството, както и да възстанови незабавно всички липсващи парични средства в касата и банковите сметки на дружеството, да преустанови извършването на конкурентна дейност на дружеството и да възстанови вредите, произлизащи от сключени неизгодни договори за наем с „ТИГ“ ООД, да предприеме действия за корекции по партидата на дружеството в Търговския регистър относно публикуване на действителния дружествен договор. При преценка дали са налице твърдените от ищцата основания за отмяна на процесните решения на общото събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД въззивният съд е приел, че от значение са решенията на проведеното общо събрание на съдружниците на дружеството на 20.03.2013 г., изрично цитирано в нотариалната покана-предупреждение от 02.10.2014 г. С тези решения съдружниците са постигнали съгласие относно вътрешните си отношения за спазване на дисциплина по строгата финансова отчетност на дружеството /т. 1 от първа тока от дневния ред/ и осъществяване дейността при пълното участие на двамата съдружници, включително „подписване на всички платежни нареждания по сметките на фирмата“ /т. 2 от първа точка от дневния ред/ и „всички документи, касаещи фирмата“ /т. 5 от първа точка от дневния ред/ от двамата съдружници. Въззивната инстанция е приела, че решенията от 20.03.2013 г. ограничават представителната власт на Т. като управител на дружеството, което може да се постигне с решение на общото събрание за представителство на дружеството от двамата съдружници, но същите не подлежат на вписване, имат действие във вътрешните отношения между съдружниците, нямат правно действие по отношение на третите лица, поради което не могат да им се противопоставят. Поради това съдебният състав е заключил, че за неизпълнението на тези решения не може да се търси отговорност на ищцата с най тежката санкция – изключване като съдружник. За да направи извод за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за изключване на Т. Т. като съдружник от „Тотем – 1“ ООД /по т. 2 от дневния ред на общото събрание от 28.04.2016 г./, въззивната инстанция е обсъдила твърдените в т. 1 – т. 6 от нотариалната покана-предупреждение нарушения и посочени в протокола от общото събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД основания за изключване и е приела, че същото е незаконосъобразно поради това, че посочените в нотариалната покана-предупреждение нарушения, разгледани на проведеното общо събрание на съдружниците на 28.04.2016 г. /грешно посочена във въззивното решение на стр. 11, респ. стр. 39 от въззивното дело дата 28.04.2014 г./, не попадат сред материално-правните предпоставки за изключване на Т. Т. като съдружник по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ; отговорност за тях в качеството й на управител може да се търси по реда на чл. 145 ТЗ, като тази отговорност е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и възниква при неизпълнение на задълженията на управителя към дружеството, както и при действия против интересите на дружеството при изпълнение на представителната власт, и в този смисъл е различна от отговорността на съдружника. Съдебният състав се е позовал на постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 56/08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 196 от 22.11.2013г. по т. д. № 665/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Въззивният съд е приел, че последица от отмяна на решението по т. 2 от дневния ред на събранието от 26.04.2016 г. е и отмяната на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред за преобразуване на дружеството в еднолично ООД и освобождаване на Т. Т. като управител без освобождаване от отговорност, поради което е уважил и исковете за отмяна на посочените решения. Доводите на касатора Г. К. Н. за недопустимост на въззивното решение в частта за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците по т. 4 от протокола поради недопустимост на иска в посочената част, тъй като към момента на вземане на това решение ищцата не е притежавала качеството съдружник и не е имала право да гласува за последващите решения предвид незабавното действие на решенията по т. 2 и т. 3 от протокола във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ, са неоснователни по съображенията, изложени в горепосоченото определение № 50487 от 19.09.2023 г. по настоящото дело – предвид т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК. По релевантния материалноправен въпрос: Противоречивата съдебна практика по въпроса „приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ“ е уеднаквена с Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК, точка 3, съгласно която санкцията по чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. В мотивите към т. 3 от посоченото Тълкувателно решение са изложени съображения, че управителят, притежаващ и качеството на съдружник, е носител на две групи задължения – първите произтичат от членственото му правоотношение, а вторите – от органното и мандатното му правоотношение с дружеството. При неизпълнение на задълженията както управителят, така и съдружникът отговарят имуществено за нанесени на дружеството вреди: първият - по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ, а вторият – съгласно общите правила на ЗЗД, но съдружникът може да бъде санкциониран и с прекратяване на членственото му правоотношение по решение на общото събрание при условията на чл. 126 ТЗ. Възприето е разбирането, че е възможно действията на управителя – съдружник да осъществят някоя от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ, като в тези случаи няма основание да се ограничат правомощията на общото събрание да го освободи като управител и да го изключи като съдружник. Посочено е, че задълженията на управителя могат строго да се разграничат от тези на съдружника, само когато управителят е трето за дружеството лице. Ако управителят е и съдружник в същото дружество, двата вида задължения съществуват едновременно, като понякога съвпадат – например както съдружникът, така и управителят са длъжни да се въздържат от действия срещу интересите на дружеството и да оказват съдействие за осъществяване на дейността му. Изложени са съображения, че неизпълнението на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на Общото събрание на съдружниците, може също да накърнява интересите на дружеството или да представлява неоказване на дължимото съдействие. След като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. Поради това в Тълкувателното решение е направен извод, че съдружникът може да бъде изключен и за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. По правилността на решението: При дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд е приел, че една част от твърдените нарушения в нотариалната покана-предупреждение, разгледани на проведеното общо събрание на съдружниците на 28.04.2016 г., не попадат сред материално-правните предпоставки за изключване на Т. Т. като съдружник по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Неправилен е изводът, че отговорност за тези нарушения в качеството на ищцата на управител може да се търси само по реда на чл. 145 ТЗ поради договорния й характер и разликата между нея и отговорността на съдружника. Решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които се е позовала въззивната инстанция, възприемат едно от противоречивите становища по релевантния правен въпрос, които са уеднаквени след постановяване на въззивния съдебен акт с горепосоченото Тълкувателно решение. В съответствие със съдържанието на протокола на ОСС от 28.04.2016 г. и нотариалната покана-предупреждение съдебният състав правилно е приел, че за преценка дали са налице основания за изключване на ищцата като съдружник от значение са решенията на проведеното на 20.03.2013 г. общо събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД, изрично цитирано в нотариалната покана-предупреждение от 02.10.2014 г. В противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК и необосновано въззивният съд е заключил, че за неизпълнението на тези решения не може да се търси отговорност на ищцата с най-тежката санкция – изключване като съдружник. Съдебният състав не е съобразил, че решенията на ОСС, приети на 20.03.2013 г., е следвало да бъдат спазвани и изпълнявани от съдружниците, като ищцата е следвало да извърши съответни действия, и неизпълнението на една част от тях накърнява интересите на дружеството, а неизпълнението на друга част представлява неоказване на дължимото съдействие. В този смисъл посочените в протокола нарушения могат да обосноват изключване на ищцата като съдружник по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 2 и т. 3 ТЗ. По отношение на посочените в т. 1 и т. 3-5 от нотариалната покана от 02.10.2014 г. основания за изключване въззивната инстанция е посочила, че конкретизираните в поканата действия на Т. като управител, с оглед подаването на годишни финансови отчети, провеждане на общи събрания и отчета й като управител, касаят задължения не на съдружник, а на управител, както и че през периода от учредяване на дружеството на 01.11.2005 г. до 2014 г. съдружникът Н. винаги е имал възможност да поиска свикване на събрание по реда на чл. 138 ТЗ за отчет на дейността, контрол върху съставяните финансови отчети, протоколите от събрания и другата организационна дейност на дружеството. Настоящият съдебен състав счита, че предоставеното с разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ТЗ право на съдружника Г. Н. да свика общо събрание не освобождава управителя от задължението да изпълнява решенията, приети от ОСС на 20.03.2013 г. – да води строга финансова отчетност, които действия включват изготвяне на годишни финансови отчети /т. 1 от първа точка от дневния ред на ОСС от 20.03.2013 г./; да предоставя на съдружника Н. всички документи, касаещи дружеството, за подпис от двамата съдружници /т. 5 от първа точка от дневния ред на ОСС от 20.03.2013 г./. Неизпълнението на посочените задължения на управителя, произтичащи от конкретните решения на ОСС, приети на 20.03.2013 г. – т. 1 и т. 5 от първа точка от дневния ред от протокола от 20.03.2013 г., накърняват интересите на дружеството, а неизпълнението на задълженията по т. 5 представляват и неоказване на дължимото съдействие. Поради това, че ищцата съвместява качествата на съдружник и управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции накърнява дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. Като не е свикала през периода от 2013 г. до 2016 г. общо събрание на съдружниците за приемане на годишен финансов отчет на дружеството и отчет за дейността на управителя, ищцата не е изпълнила приетото решение по т. 1 от точка първа от дневния ред на ОСС, проведено на 20.03.2013 г., и в този смисъл е действала против интересите на дружеството, т. е. основанието за изключването й като съдружник по чл. 126, ал. 3, т. 2 и т. 3 ТЗ е осъществено. Относно договора за встъпване в дълг, сключен на 30.01.2015г. с „Инвестбанк“ АД, т. е. след събранието от 20.03.2013 г., съдебният състав е приел, че този договор не е включен в исковата молба, но фигурира в протокола на общото събрание от 28.04.2016 г. и дава представа за развитието на отношенията между съдружниците. Посочил е, че от 2014 г. между съдружниците е създадено напрежение и съмнение в лоялността, с търсене на изход от това и възстановяване съществуването на дружеството като действащо без загуби. Направил е извод, че ако в резултат на влошените отношения между съдружниците съществуват основания, установяващи действия против интересите на дружеството или неоказване съдействие за осъществяване на тази дейност, има ред за освобождаване на управителя или търсене на неговата имуществена отговорност, но не са налице основания за изключване на някой от съдружниците. Този извод е постановен в противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК и е необоснован. Със сключването на 30.01.2015г. между „Инвестбанк“ АД и „Тотем – 1“ ООД, представлявано от Т. Т., на договор за встъпване в дълг, по силата на който ответното дружество като съдлъжник е встъпило изцяло в дълга на „Холидейс Проджект“ ЕООД, произтичащ от договор за кредит и анекси, договор за заместване в дълг и допълнителни споразумения, в размер към 31.01.2015 г. общо 2 128 565,44 евро и срок на погасяване 15.06.2015 г., ищцата е накърнила интересите на „Тотем – 1“ ООД, което действие представлява основание за изключването й като съдружник по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Предвид обстоятелството, че съдружниците на 20.03.2013 г. са приели решение всички документи, касаещи дружеството, да се подписват от двамата съдружници /т. 5 от първа точка от дневния ред на ОСС от 20.03.2013 г./, и поради това, че съдружникът Г. Н. нито е бил уведомен за договора за встъпване в дълг, нито същият е подписан от него, нито е прието решение на ОСС за сключването на този договор, то с това действие ищцата практически не е изпълнила решението на ОСС от 20.03.2013 г., което може да се квалифицира като основание за изключването й като съдружник по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ. Във връзка с оспорените основания в нотариалната покана, отнасящи се за финансовата дейност на дружеството, въззивната инстанция правилно е приела, че ищцата не е предоставила достъп на вещото лице до първични и вторични документи и регистър с хронологично систематизирана информация за стопански операции по такива документи, поради което вещото лице не е могло да отговори на въпроса дали счетоводството на дружеството е водено редовно през периода от 2012 г. до 2016 г. Не е установено вписване в счетоводните регистри и съществуване на документи относно записан заем в полза на дружеството от съдружника Т. Т., нито записване на суми за погасяването му. Осъществен е превод на три суми по сметка на ищцата без записано основание за това, като с оглед липсата на достатъчно данни не може да установи дали са налице отношения по заем между ищцата и ответното дружество или се касае за заем от „Общинска банка“ АД. Предвид поведението на ищцата, неизпълнение на задължението да представи част от необходимите документи и да осигури на вещото лице достъп до счетоводството на дружеството, съдебният състав обосновано е заключил, че ищцата е създала пречки за установяване на фактите по делото и обективната истина по наведените основания за финансови неуредици в дружеството. Неправилни, в противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК и необосновани обаче са съображенията на въззивния съд, че неизпълнението на задълженията на ищцата за свикване на общи събрания, редовно водене на книгата за дяловете, осигуряване на съдружниците достъп до определени сведения във връзка с дейността на дружеството, оптимизиране на вътрешната структура на дружественото предприятие и нормалното функциониране с оглед отношенията между съдружниците, както и неизпълнението на задълженията за редовно водене на търговските книги, на цялата счетоводна дейност на дружеството и нейното отчитане не представлява основание за изключване на ищцата като съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като тези задължения ищцата има не като съдружник, а като управител. Въззивният съд не е съобразил, че ОСС на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД на 20.03.2013 г. е взело решение да се води строга финансова отчетност на дружеството от двамата съдружници, не е отчел, че ищцата като управител е разполагала с необходимите финансови документи и е следвало да даде достъп и да информира другия съдружник в изпълнение на задълженията съобразно приетите на 20.03.2013 г. решения на ОСС. В чл. 126, ал. 3 ТЗ са предвидени законовите основания за изключване на съдружник, като по своята характеристика те се свеждат до неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл. 124 ТЗ или залегнали в дружествения договор. Когато едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, същото може да бъде изключено като съдружник и за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато те представляват неизпълнение на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на ОСС, и ако накърняват интересите на дружеството или представляват неоказване на дължимото съдействие. Действията могат да се изразяват в създаване на пречки за нормалното осъществяване на дейността на дружеството, включително причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така също действията могат да водят до компрометиране на търговската дейност, влошаване на финансовото състояние на дружеството, неплатежоспособност, свръхзадлъжнялост и др. Тези действия трябва да имат траен характер и да демонстрират явното желание на съдружника да действува против интересите на дружеството. Неизпълнението на решенията за общото събрание също е предвидено като основание за изключване. В конкретния случай с неизпълнението от ищцата в продължителен период /системно неизпълнение/ на задълженията, произтичащи не само от разпоредбите на чл. 27, чл. 38 и чл. 38 от Закона за счетоводството, чл. 138, ал. 1 и чл. 143 ТЗ, но също и от решенията на ОСС на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД, приети на 20.03.2013 г., ищцата е накърнила интересите на дружеството. В качеството си на съдружник в ответното дружество ищцата е участвала в заседанието на ОСС на 20.03.2013 г. и е приела решенията, обективирани в подписания от двамата съдружници протокол, поради което е била длъжна да ги изпълнява. Предвидените в протокола действия /водене на строга финансова отчетност, подписване на платежни нареждания и документи, касаещи дружеството/ е следвало да се извършват със знанието и съгласието на съдружника Г. Н., предвид влошените взаимоотношения между съдружниците и с оглед осъществяване на търговската дейност на дружеството. Ищцата системно не е изпълнявала задълженията, произтичащи от решенията на ОСС от 20.03.2013 г., накърнила е интересите на дружеството, поради което са налице основанията за изключването й като съдружник в ответното дружество по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. По отношение на посочените в т. 2 от нотариалната покана от 02.10.2014 г. основания са изложени съображения, че също се касае до отговорност на управителя - съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 ТЗ управителят е този, който не може да извършва конкурентна дейност без съгласие на дружеството, като при нарушаване на задълженията си дължи обезщетение за претърпени вреди. Липсата на основание за изключване по т. 2 от нотариалната покана е аргументирана и със следните обстоятелства: вписване на „ТИГ“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Т. Т. през 2006 г.; за разлика от предмета на дейност на ответното дружество в предмета на дейност на „ТИГ“ ЕООД е вписано „хазарт и хазартни игри“; сключване на договора за наем на помещение с това дружество на 21.08.2012 г. и уговорено ползване на помещението за букмейкърски пункт на „Еврофутбол“ ЕООД; договорен наем 200 лв. месечно в полза на дружеството – наемодател; приемане от съдружниците на събранието от 20.03.2013 г. наемът да се получава по равно от тях. Въз основа на установените факти изводът на въззивната инстанция за липса на противопоставяне от съдружника Н. относно съществуването на наемните отношения, както и пренасочване на средствата по равно лично към съдружниците е обоснован. Крайният извод на въззивния съд, че не е осъществено посоченото в т. 2 от нотариалната покана от 02.10.2014 г., съответно т. 2.2. от протокола от ОСС от 28.04.2016 г., основание за изключване на ищцата като съдружник в „Тотем – 1“ ООД по допълнителните съображения е правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства. Относно посоченото в т. 6 от нотариалната покана подаване на заявление до търговския регистър за промяна в обстоятелства по партидата на ответното дружество /като действие против интересите на дружеството/ съдебният състав е изразил становище, че представлява функция на управителя на дружеството по реализиране на представителството му, поради което същото може да ангажира отговорността на управителя при искане за освобождаването му или да му се търси имуществена отговорност по чл. 145 ТЗ, но не представлява основание за изключването му като съдружник. Съображенията на въззивната инстанция са неправилни. Вписването на несъществуващи обстоятелства поради непровеждане на ОСС или представяне на неистински документ /копие от дружествен договор, в който е записано, че са приети изменения и допълнения на договора с решение на ОСС от 19.05.2014 г., каквото не е провеждано/ може да накърни дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ и в този смисъл да представлява основание за изключване на ищцата като съдружник, предвид решението по т. 5 от първа точка от дневния ред на ОСС от 20.03.2013 г. всички документи, касаещи дружеството да се подписват от двамата съдружници. Редът за установяване на наличието на вписване на несъществуващи обстоятелства обаче е чрез предявяване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. В конкретния случай такъв не е предявен от съдружника Г. Н., поради което не са установени твърденията в т. 2.6. от протокола от ОСС от 28.04.2016 г., че на 19.05.2014 г. не е провеждано ОСС и че не са гласувани решения за допълнения и изменения в дружествения договор. Следователно посоченото в т. 2.6. от протокола от ОСС от 28.04.2016 г. основание за изключване на ищцата като съдружник в „Тотем – 1“ ООД не е осъществено. Въззивният съд е приел, че последица от отмяна на решението по т. 2 от дневния ред на събранието от 26.04.2016 г. е и отмяната на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред за преобразуване на дружеството в еднолично ООД и освобождаване на Т. Т. като управител без освобождаване от отговорност, поради което е уважил и исковете за отмяна на посочените решения. Предвид крайния извод за наличие на основания за изключване на ищцата като съдружник в „Тотем – 1“ ООД, направен от настоящата инстанция, решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред на ОСС от 28.04.2016 г. за преобразуване на дружеството в еднолично ООД и освобождаване на Т. Т. като управител без освобождаване от отговорност, са законосъобразни и не противоречат на дружествения договор. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 293, ал. 2, предл. 1 и предл. 3 ГПК – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изхода на спора разноски на ищцата не се дължат, но същата следва да бъде осъдена да заплати на особения представител на „Тотем – 1“ ООД /н./ – адвокат Пешка Х. Ч. възнаграждение за касационното производство в размер 600 лв. На третото лице помагач /настоящ касатор/ не се присъждат разноски съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК. На основание чл. 77 ГПК касаторът „Тотем – 1“ ООД /н./ трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 25 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 31 от 04.05.2018 г. по в. т. дело № 58/2018 г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Т. с ЕГН [ЕГН] срещу „Тотем – 1“ ООД /н./, ЕИК[ЕИК] иск за отмяна на решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред, взети на проведено на 28.04.2016 г. извънредно общо събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД, по чл. 74, ал. 1 ГПК като неоснователен. ОСЪЖДА Т. К. Т. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица] да заплати на адвокат Пешка Х. Ч. сума в размер 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща възнаграждение за особен представител на „Тотем – 1“ ООД /н./, [населено място], [община], [улица]. ОСЪЖДА „Тотем – 1“ ООД /н./, [населено място], [община], [улица] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 25 лв. /двадесет и пет лева/. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач Г. К. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.